Решение № 153 от 26.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№153 гр. Пловдив, 26.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА

АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2780 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Е.С.Я., ЕГН********** ***, против Решение № 2153-15-283 от 07.10.2022г. на директора на ТП на НОИ - гр.

Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-394 от 09.09.2022г. против Разпореждане № РВ-3-15-01148256 от 17.06.2022г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Пловдив за възстановяване на суми по получено парично обезщетение.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон. Твърденията са, че паричното обезщетение е отпуснато при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Оспорващата отрича недобросъвестност при получаването на обезщетението като условие за възстановяване на изплатените суми по чл.114, ал.1 от КСО.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призована, в писмено становище поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски за ДТ в размер на 10 лв. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, редовно призован, се представлява процесуалния си пълномощник юрисконсулт П., който оспорва жалбата като неоснователна и счита, че същата следва да бъде отхвърлена.

В писмени бележки излага допълнителни съображения, като счита, че административното производство е законосъобразно, а издаденият акт е съответен на материалноправните разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и след преценка на събраните в производството доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че с вх. №Р14-15-000-00-**********/04.03.2020г. по опис на ТП на НОИ-Пловдив от осигурителя ДКЦ "Свети Георги" ЕООД е представено Удостоверение съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, относно правото на парично обезщетение по болничен лист №Е20200072877 за период на временната неработоспособност от 28.02.2020г. до 28.03.2020г. вкл. за осигуреното лице Е.С.Я..

Към датата на изчисляване и преди изплащане на паричното обезщетение, по данни от информационната система на НОИ, жалбоподателят е осигурен за фонд "Общо заболяване и майчинство" във връзка със скл. трудово правоотношение с осигурителя. В Регистъра на осигурените лица за месец февруари 2020г. за Я.- К. са подадени данни от ДКЦ"Свети Георги"ЕООД за 16 отработени дни, отразени в т. 16.1, за 3дни на временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя /осн. по чл.40, ал.5 КСО/, отразени в т. 16A и за 1 ден временна неработоспособност, отразени т.16.2. От осигурител УМБАЛ"Свети Георги"ЕАД са подадени данни в т.16.1 - няма отразени отработени дни; в т.16.2 и т.16А - няма отразени дни във временна неработоспособност; в т.16.5 - 8 дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж; в т. 15 - последен ден в осигуряване - 12; в т. 21 - няма посочен осигурителен доход.

При така установеното, в Регистъра на осигурените лица, към 10.03.2020г., когато е извършено изчислението на паричното обезщетение по болничен лист №Е20200072877, е взет предвид доход, от който следва да се изчисли паричното обезщетение - за м. февруари 2020г. в размер 110.49 лв. и за м. март 2020г. в размер 2099.36 лв.. Определен е среднодневен размер от 88.3941 лв. и пропорционален коефициент 1. Прието е по данни от Регистъра на осигурените лица към 10.03.2020г., че към началото на временната неработоспособност - 28.02.2020г., жалбоподателят е осигурен за фонд "Общо заболяване и майчинство" само на основание трудово правоотношение с осигурителя ДКЦ "Свети Георги"ЕООД, а осигуряването при осигурителя УМБАЛ"Свети Георги"ЕАД е прекъснато от 13.02.2020г., т.е. преди началото на временната неработоспособност. На 11.03.2020г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 1 работен ден от м.02.2020 г. в размер на 88.39 лв. и на 01.04.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 19 работни дни от м.03.2020 г. в размер на 1679.49 лв.

При извършен последващ контрол на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност и анализ на данните в информационната система на НОИ относно осигурителния статус на Е.Я. е установено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност 28.02.2020г. тя е осигурена за фонд "Общо заболяване и майчинство" на две основания - по трудови правоотношения с осигурителите ДКЦ"Свети Георги" ЕООД и с осигурителя УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като първоначално подадените данните за м.02.2020г. в Регистъра на осигурените лица от УМБАЛ "СВЕТИ ГЕОРГИ" ЕАД са коригирани на 05.03.2021г.. В тази връзка е изискана информация от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД и с писмо -отговор вх. №1029-15-20412/30.05.2022г. осигурителя представя фишове за получено трудово възнаграждение за м.02.2020 г. и м.03.2020 г., отчетна форма за явяването/ неявяването на работа за м.02.2020 г. и м.03.2020 г., заявление и разрешение за ползване на неплатен отпуск за 180 календарни дни считано от 09.08.2019г.. Установено е от тях, че жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск за периода от 01.02.2020 г. до 31.03.2020г.вкл.. От представените документи е констатирано, че подадените данни по Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за месеците февруари и март 2020 г. съответстват на информацията от първичните счетоводни документи.

От това е прието, че Я. е ползвала неплатен отпуск за периода от 28.02.2020г. до 26.03.2020г. вкл., който се зачита за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.3 КСО, вр. § 16 от ПЗРЗИД Закона за здравето. Извършена е проверка и в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, при която е установено, че за Е.Я. липсват данни за издаден болничен лист за ползване на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.02.2020г. до 28.03.2020г.вкл. с осигурител УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. С оглед новите данни, подадени от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, във връзка с представения болничен лист №Е20200072877 е изчислено пропорционално дневно парично обезщетение: 44.1971лв., с определен пропорционален коефициент 0.5, в качеството й на осигурено лице при осигурител ДКЦ "Свети Георги" ЕООД. Доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съобразно новият коефициент на пропорция, е определен в размер на 55.25 лв. за месец февруари 2020г., а за месец март 2020 г. в размер 1049.68 лв.. За осигурителя УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД е изчислено пропорционално дневно парично обезщетение 44.1971 лв., с определен пропорционален коефициент з 0.5. Доходът, от който е изчислено дължимото паричното обезщетение съобразно новият коефициент на пропорция е определен в размер на 55.25лв. за м.02.2020г., а за м.03.2020г. в размер 1049.68 лв.

Предвид установеното на осн. чл.31, ал.4 от НПОПДОО е прието, че за Е.Я. не е следвало да бъде изплащана пропорционалната част от паричното обезщетение по болничен лист №Е20200072877, в размер на 44.19лв. за месец февруари 2020г. и 839.75 лв. за месец март 2020г., общо 883.94 лв., тъй като не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност при осигурителя УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, а е ползвала неплатен отпуск, зачитащ се за осигурителен стаж.В тази връзка е осъществено преизчисление и на изплатеното парично обезщетение по последващи болнични листове, като в 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, участва доходът, от който е определено паричното обезщетение по болничен лист №Е20200072877. Така е установено надплатено парично обезщетение в общ размер на 28.46 лв., разпределени по болничен лист № Е20198717450, с период на временната неработоспособност от 24.08.2020г. до 28.08.2020 г. вкл. - 6.34 лв., по БЛ № Е20202052076, с период на временната неработоспособност от 02.11.2020 г. до 06.11.2020 г. вкл. - 6.32 лв., по БЛ № Е20202052П8, с период на временната неработоспособност от 07.11.2020г. до 13.11.2020г. вкл. - 15.80 лв.. С оглед така установеното е издадено Разпореждане № РВ-3-15-01148256 от 17.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за периода от 28.02.2020г. до 13.11.2020г., в размер на 1115.40 лева, от които главница 912.40 лв. и 203.00 лв. лихва за забава от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане. Жалбоподателят е обжалвал същото пред горестоящият административен орган, като с процесното Решение № 2153-15-283/07.10.2022г. директора на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил изцяло констатациите по обжалваното разпореждане. Изложени са доводи за неоснователно изплатени обезщетения за временна неработоспособност като е прието, че към деня на настъпване на осигурения риск – 28.02.2020г. жалбоподателя е осигурен на две основания, като разпоредбата на чл.31, ал.4 от НПОПДОО не дава възможност да бъде изплащана пропорционалната част от паричното обезщетение. Посочил, че по БЛ № Е20200072877 незаконосъобразно е изплатено обезщетение в размер на 44.19лв. за м.02.2020г. и в размер 839.75лв. за м.03.2020г., тъй като осигуреното лице не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност при осигурителя УМБАЛ "Свети Георги"ЕАД, а е ползвал неплатен отпуск, зачитащ се за осигурителен стаж. Приел, че дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и е определен нов, по-нисък размер на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение за месеците февруари и март 2020г. по БЛ № Е20200072877, като е извършено преизчисление и на изплатеното парично обезщетение по последващи болнични листове, при изчислението на които, в 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, участва доходът, от който е определено паричното обезщетение по болничен лист № Е20200072877. Обосновал се, че установеното надплатено парично обезщетение в общ размер на 28.46 лв. законосъобразно е разпределено по БЛ № Е20198717450 в размер 6.34 лв.; по БЛ № Е20202052076 в размер 6.32 лв.; по БЛ № Е20202052П8 в размер 15.80 лв..

При така установените фактически обстоятелства, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Административният орган в случая е приел допуснато нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.1 от КСО и чл.31, ал.4 от

НПОПДОО. Не се спори между страните, че в периода на временна неработоспособност на жалбоподателя по БЛ

№Е20198717450, същият е бил в неплатен годишен отпуск, разрешен и от работодателя УМБАЛ „СВ.Георги“ЕАД гр.Пловдив и съответно не е извършвала трудова дейност. Същевремено за този период Я. не е получавала възнаграждение, което е основание за несъвместимост с получавано парично обезщетение от ДОО. Същевремено пред осигурителя ДКЦ„Св.Георги“ ЕООД гр.Пловдив, дружество- работодател по основния договор, жалбоподателят е представил болничен лист за надлежно разрешен отпуск за временна неработоспособност, по който и е изплатено парично обезщетение. От анализа на визираните обстоятелства, изводите на съда са за отсъствие на отрицателните предпоставки по чл.46, ал.3 КСО за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност, както и за липса на неоснователни разходи от фондовете на ДОО. Правните съображения в обратния смисъл, обективирани в оспореното решение, са направени единствено въз основа на трудовия договор с УМБАЛ „СВ.Георги“ ЕАД гр.Пловдив и на разчетно-платежната ведомост, които доказват съществуването на трудово правоотношение, но не и осъществяването на трудова дейност. Установените факти при контролната проверка, намерили отражение в съставеният констативен протокол, сочат на ползване на неплатен отпуск от оспорващата. Следователно при отсъствието на безспорни доказателства за осъществяване на трудова дейност от страна на оспорващата, незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон, е постановено възстановяване на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. Административният орган не е доказал, че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, т.е. на обстоятелствата по упражняване трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Като не е представил надлежни доказателства за упражняването на такава трудова дейност от жалбоподателят именно в тези периоди от време, основанията, които той е обосновал в издадения административен акт за наличие на обективната предпоставка „неоснователно получени суми“ се явяват явно необосновани, което има за последица незаконосъобразност на същия.