Решение № 1310 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3093 от 22 май 2024г. по гр. д. № 598/2022г., Софийски градски съд, І ГО, 17 състав е отхвърлил предявения от П. Н. К., ЕГН ********** срещу Й. С. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 23, ал.

1 от СК за признаване за установено, че е изключителен собственик на придобития по време на брака с Й. С. Б., въз основа на договор за покупкопродажба на недвижим имот, за което е съставен нотариален акт № 175, том II, рег. № 4513, дело № 322 от 07.08.2012г. на нотариус рег. № 384 на НК, недвижим имот, апартамент № 2, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „***“ № *, ет. 1, със застроена площ от 102 кв. м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, две антрета и сервизни помещения, при съседи: ул. „Цар Самуил“, ул. „Парчевич“, главен вход на сградата и наследници на П. А., заедно със зимнично помещение с площ от 6 кв. м, при съседи: ул. „Парчевич“, стълбище за избите, коридор, П. М. и С. Х. и с таванско помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: коридор, сем. Х., сем. С., южен калкан и с 10/100 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални 1 части от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ от 190 кв. м; определил е на основание чл. 29, ал. 3 от СК, на П. Н. К., ЕГН ********** по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака му с Й. С. Б., ЕГН **********, в размер на 99 %; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област ***, ул. „***“ № * да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. * сумата от 3 800 лева разноски за производството; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. Н.

К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. * да заплати на Й.

С. Б., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област ***, ул. „***“ № * сумата от 3 000 лева - разноски за производството; осъдил е на основание чл.

77 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област ***, ул. „***“ № * да заплати по сметка на СГС сумата от 1 555.26 лева - държавна такса.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца П. Н. К. срещу решението по гр. д. № 598/2022г. на СГС, 17 състав, с което искът му с правно основание чл. 23, ал. 1 СК е отхвърлен. Релевира доводи за нарушение на материалния закон - чл. 23, ал. 1 СК, тъй като съдът е приел, че трябва да се обори презумпцията за съвместен принос, която жалбоподателят счита за несъвместима с трансформацията на лично имущество, като сочи, че за доказването на последната носи тежестта на доказване, но при нея не действа презумпцията за съвместен принос. В тази връзка поддържа, че е доказал трансформация на лично имущество, което покрива стойността на придобития по време на брака апартамент № 2 на ул.

„***“ № *. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на отхвърления иск.

Ответницата Й. С. Б. от своя страна е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта му, в която съдът е уважил иска по чл. 29, ал. 3 СК. Релевира доводи, че в тази част решението е неправилно също поради нарушение на материалния закон и неправилен анализ на чл. 17 СК и на практика достигане до правен резултат липса на принос. Счита, че съдът не е отчел, че от брака има родено дете и след раждането му тя е полагала грижи за отглеждането му заедно със своите родители, а по-високите доходи на ищеца не са самостоятелно основание за определяне на по-голям 2 дял без доходът да се е реализирал като принос. Иска отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, евентуално определяне на нейн по-голям дял в СИО.

П. Н. К. е оспорил въззивната жалба на ответницата и с доводи, че във всички форми на принос, определен в закона, неговият принос е несравнимо по-голям, а ответницата е „абдикирала“ от задълженията си, иска решението в обжалваната от нея част да се потвърди.

Предмет на въззивното производство са искове с правно основание чл.

23, ал. 1 СК – главен иск и чл. 29, ал. 3 СК – евентуален иск.

За да се произнесе по исковете, СГС е приел в решаващите си мотиви, че по делото е недоказано, че с лично свое имущество П. К. е придобил правото на собственост върху апартамент № 2 на първи етаж на ул. „***“ № * с площ от 102 кв. м за сумата от 72 000 евро, като тези средства са от продажбата на апартамента на ул. „***“ № *, придобит по време на брака на страните в режим на СИО, поради което е отхвърлил предявения главен иск.

По евентуалния иск за определяне на по-голям дял от имуществото на страните, съдът е приел, че от значение е всяка форма на принос и в тази връзка е анализирал доходите на страните и техния нематериален принос, обсъждайки писмените доказателства, заключението на съдебноикономическата експертиза и гласните доказателства, последните преценени през призмата на съответствието им с другите доказателства, и така е направил извод за неравен нематериален принос у съпрузите, съответно за принос на ищеца от 99 %.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбите срещу правилността на атакуваното решение, приложимите към спора императивни материалноправни норми, а преди това служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно и допустимо. Обжалваното решение е и правилно като резултат – краен извод и косвен резултат от решаващата дейност на въззивния съд.

Предявените искове, както се посочи, са с правно основание чл. 23 СК – главен иск, основан на обстоятелства за трансформация на лично имущество при придобиването на конкретен имот – апартамент № 2, находящ се на ул.

3

„***“ № *. Ищецът П. К. твърди, че трансформацията на лично имущество се е осъществила по следния начин:

На 05.04.2007г. (преди брака) той закупил апартамент № 13 в гр.

София, ул. „***“ № * на 4-ия надпартерен етаж, а по време на брака, сключен на 07.03.2008г., на 04.08.2008г., е продал посочения имот на С. С. Т. и С. Л. Т., които чрез дъщеря си, купувач по предварителния договор, му превели 41 700 евро, а по сметка на ответницата превели 61 800 евро „за подобренията и обзавеждането в имота“ – общо сумата 115 000 евро – цената на имота по предварителния договор. С парите от тази продажба ищецът твърди, че на 08.04.2010г. закупил апартамент без посочен номер, находящ се в гр. София, област София-град, Столична община - Район Средец, на ул. „***“ № *, на втория етаж – ляво, за сумата 116 000 лв., равняващи се на 59 309,86 евро. На 02.08.2012г. страните продали апартамента за сумата 126 800 лв., равняващи се на 64 831, 81 евро. Купувачът предал на ищеца сумата 65 170 евро в брой, която П. К. внесъл по личната си сметка с основание „П. Н. К. ********** покупко- продажба на недвижим имот“. Отделно от тази сума купувачът предал на ищеца и сумата 72 000 евро в брой, която П. К. веднага внесъл по личната си сметка с основание „П. Н. К. ********** за ремонт и обзавеждане“. На 07.08.2012г. страните закупили апартамент в гр. София, р-н Триадица, на първия етаж над магазините в сградата на ул. „***“ № *, обозначен като апартамент № 2, като имотът е заплатен изцяло с лични средства на ищеца – 72 000 евро продажна цена и 9 900 евро за обзавеждането на апартамента, и това били парите, които е получил от купувача на апартамента, находящ се на ул. „***“ № *. По този начин ищецът поддържа, че е трансформирал личното си имущество – апартамента на ул. „***“ № *.

Изложил е и твърдения, че той е поемал издръжката на семейството, вкл. разходите за домашни помощници, детегледачки, и заплащането на погасителни вноски за ипотечен кредит, сключен за обезпечаване изпълнението на продажна цена на апартамент, придобит по време на брака и междувременно продаден, като по време на престоя им в Украйна ответницата не работила и започнала да злоупотребява системно с алкохол, а след установяването на семейството в България през 2015г. и настаняването им в семейното жилище – съединен апартамент между процесния апартамент и ап.

№ 4, закупен от него преди брака, ответницата работила за кратко през 2015г., като от 2016г. до 2021г. тя не е работила, изложил е и твърдения за 4 проявено домашно насилие от нея спрямо него и малолетната им дъщеря; посочил е и, че на него е предоставено упражняване на родителски права.

Сочи, че многократно по-високите му доходи са самостоятелно основание за определяне на по-голям дял от общото имущество – от процесния апартамент - в размер на 99/100.

В защитата си по същество срещу исковете ответницата Й. Б. ги е оспорила чрез оспорване на твърденията, на които са основани, твърдението за трансформация на лично имущество и, че приносът му от сключването на брака до датата на придобиване на апартамента /който тя определя като релевантен период/ е надхвърлил значително приноса й за придобиването му, като поддържа, освен че е работила и е имала високи доходи, така и че размерът на приходите не е решаващ, а следва да се вземе предвид изпълнението на задълженията за осигуряване на благополучието на семейството, като в тази връзка сочи, че се е грижила за домакинството, за съпруга си, за детето и е поддържала семейния уют, без през цялото времетраене на брака да е ползвана помощта на домашни помощници и детегледачки, като е невярно и, че само ищецът е поемал издръжката на семейството в чужбина. Поддържа, че нито една от формите на принос няма превес спрямо другата, като от значение е само онзи доход, който се е реализирал като принос, а ползването на банков кредит за закупуване на имот не води до определяне на по-голям дял от имуществото, а твърденията и доказателствата за нейна алкохолна зависимост и за домашно насилие и бракоразводното решение счита за неотносими към спора.

По спорния предмет на делото на етапа на въззивното производство, въззивният съд приема следното:

Спор по фактите откъм хронологията на придобивания на имот от страна на ищеца преди брака и на придобиванията на имоти по време на брака няма. Не е било спорно и, че страните са сключили граждански брак на 07.03.2008г., прекратен с развод със съдебно решение, постановено в края на 2020г.

Жалбоподателят – ищец поддържа, че по делото е доказана твърдяната трансформация на лично имущество и за да формира правните си изводи по предявения главен иск, въззивният съд взе предвид следните установени и в първоинстанционното производство фактически положения:

5

Не се спори, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен във формата на нотариален акт № 87, том I, рег. № 1406, дело № 76 от 05.04.2007г., ищецът П. Н. К. е придобил право на собственост върху апартамент № 13 с площ от 62.25 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „***“ № *, ет. 4, заедно с избено помещение № 1, таванско помещение № 5 и с 5.97 % ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата.

На 04.08.2008г. П. К. е продал придобития от него преди сключване на брака с ответницата Й. С. К.а апартамент № 13 за сумата от 41 700 евро, платима от купувачите С. С. Т. и С. Л. Т. чрез банков кредит. Договорът е извършен с нотариален акт № 23, том IX, рег. № 18867, дело № 1525/2008г.

Този договор за продажба не се спори, че е сключен в изпълнение на предварителен договор от 10.05.2008г. между П. Н. К. и О. С. Б., според който продажната цена на апартамент № 13 е 115 000 евро, от които 11 500 евро продавачът е удостоверил в разписка, че е получил в деня на подписване на договора, а остатъкът от 103 500 евро е следвало да се заплати със собствени средства и чрез банков кредит. Съгласно анекс към предварителния договор, страните са постигнали съгласие имотът да бъде закупен от майката на купувача по предварителния договор - С. Л. Т.. На 12.08.2008г. по сметка на П.