Протокол № 244 от 09.06.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 244 гр. Пещера, 09.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100264 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД редовно призовани не се явява законен или процесуален представител.

Ответницата В. Д. Д. редовно призована не се явява.

За нея се явява процесуален представител адв. С. М., упълномощена от днес.

Съдът докладва: от ищеца „АСВ“ ЕАД чрез пълномощник юрк. Ц. П. е постъпила молба, в която се взема становище по хода на делото, по доказателствата и по хода по същество.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. М. – Оспорваме исковата молба, считаме, че е неоснователна. Ще претендирам за погасителна давност и неравноправни клаузи. Договорът е в абсолютно противоречие с правото на потребителите и Директива 9313. Това, което аз съм открила като неравноправни клаузи е следното: Господата не са изпълнили необходимите изисквания за добросъвестност при сключване на този договор, няма европейски формуляр, с който страната да може да вземе информирано съгласие. Ние се съобразяваме с правото на ЕС, което не изпълнено от тях, а е тяхно задължение. Съгласно доста решения на ЕС само на това основание се счита, че имаме нищожност на един такъв договор. На следващо място, господата са задължили доверителката ми да сключи 1 договора, като заплати такса 640 лв. Това е потребителски договор и не следва са се заплаща изобщо такса. В техния погасителен план на практика тези пари са включени в главницата и анюитетните вноски са с тези 640 лв., това е абсолютно недопустимо - за потребителски договор да се определя такса. На следващо място, в противоречие с Директива 93 и Закона за потребителските кредити е начинът, по който те определят базовия лихвен процент и твърдата ставка. Твърдата ставка е прекомерна и е в противоречие с добрите нрави. Плаващият лихвен процент, към онзи момент е бил 0,57 процента. В последващите плащания за една година не се вижда дали изобщо кредитната институция се е съобразявала с този тримесечен лихвен процент и дали го е намалявала, и изобщо дали е уведомявала потребителя за това. На практика те са си надписвали лихви, които очевидно не са били наложими. На следващо място, в същия този договор Общите условия не са по никакъв начин обвързващи за потребителя, тъй като са изготвени общо, без участието на потребителя, и в тези Общи условия няма нито референтни стойности, няма методика на управление. В поредица от тези нарушения и нелоялни практики определено ако приемем, че този договор е надлежно сключен и че не е настъпила погасителна давност, той е нищожен по отношение на начина, по който се формира лихвения процент, липсата на информация за потребителя какво се случва. В последните насоки към прилагане на директивата на Европейския съд е казано - не е достатъчно една клауза да е граматически и синтетически добре написана, тоест в нея трябва да има толкова информация, която да позволява на потребителя да вземе информирано решение. В случая такова информирано решение не може да имаме поради липса такъв европейски формуляр. В Общите условия няма никаква методика и няма никакви обяснения, в тях не се вижда защо потребителят ще дължи такса за получаване на този кредит и защо тази такса трябва да е включена в погасителния план при погасяване на главницата.

Това е нелоялно поведение на кредитната институция, която въвежда в затруднение потребителя да покрива задълженията си. На първо място аз напълно оспорвам процесуалната легитимност на „АСВ“ ЕАД като възможността да предяви този иск по простата причина, че това, което те са представили и като рамков договор за цесия, и представените документи, по никакъв начин не доказват, че именно те са придобили по надлежен начин точно това вземане. Цесията никога не е абстрактна и никога не е обща, ако те твърдят, че това се е случило, ние ще поискаме да се назначи счетоводна експертиза, като вещото лице направи проверка дали в тяхното счетоводство дали изобщо е осчетоводена тази цесия и това вземане. Представените от тях документи са напълно абстрактни и не могат да се кредитират без всякакво съмнение. Цесията няма как да е нещо общо и по рамков договор. Всички тези обстоятелства считам, че водят до сериозни нарушения и най-вече до нищожност на този договор в цялост по начина, по който е сключен, така че ако не приложите възражението ми за настъпила погасителна давност, то определено подлежи на служебна проверка за неравноправни клаузи, тъй като 2

Вие като национален съдия сте също така и европейски съдия и прилагате правото съгласно европейските директиви дори и в случай че те по някакъв начин са ясно транспонирани. При тези условия не може безсъмнено да се приеме, че това е задължение, което се дължи и което твърди тази колекторска фирма, като моля вещото лице да провери и какви плащания са правени във времето и за какво. Другото, което се забелязва, е годишният процент разходи. Той надхвърля нормалните представи за годишен процент разходи и тук има сериозни злоупотреби с правата на потребителите да получават и се възползват от тези услуги. Оспорвам истинността на Приложение 1 към индивидуален договор за цесия от 19.04.2017 г. и моля да задължите ищците да представят оригинал, вкл. и доказателства за осчетоводяване на това вземане в счетоводството на „АСВ“ ЕАД, като укажете на ищеца, че при непредставяне на такива доказателства, ще се счита, че вземането не е прехвърлено и не е придобито от Агенцията.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. 415, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, в условията на евентуалност чл. 124, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК 201670940, със седалище и адрес м управление: гр.

София. Бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда *, ет. 2, офис 4, Срещу В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Й.К“ № 37.

Твърди се в исковата молба, че на 19.04.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.К.Ф" ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „УК.К.Ф ЕАД срещу В. Д. Д., произтичащо от договор за потребителски кредит № 1902622, одобрен и подписан на 03.07.2015 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството кредитор.

При условията на Договора, Кредиторът бил предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в общ размер на 20 640,00 лв., която сума включвала чистата стойност на кредита от 20 000,00 лв. и 3 комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 640,00 лв. Комисионната от 640,00 лв. била в полза на Кредитора и същата била прихваната към датата на отпускане на кредита, а чистата стойност на кредита от 20 000 лв. била преведена на 03.07.2015 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, с което Кредиторът бил изпълнил задължението си по договора.

Ответницата била подписала и декларация за приемане на застраховане със застрахователна премия от 9,52 лв. лв., която била включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към Договора, като общият размер на застрахователната премия за срока на договора бил 1 142,40 лв.

Изложено е в молбата, че подписвайки Договора, Кредитополучателят се задължава да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, неразделна част oт договора за кредит, като общата сума, която Кредитополучателят се бил задължил да върне бил в размер на 39 874,10 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 332,29 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 331.59 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 01.08.2015 г, а последната е с падеж на 01.07.2025 г., съгласно погасителния план.

Цитиран е чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, съгласно който при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, съшият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.

Ищецът твърди, че на посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 4 793.71 лв., дължимо за периода от 02.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението е съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди се още в молбата, че страните са се договорили, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.07.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок ма погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12. ал. 2. б. „а" от ОУ към Договора.

„Агенция за събиране на вземания " ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника, бил съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за 4 събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.

Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост били връчени лично на ответника на 09.08.21 г., чрез ЧСИ Д.С.

Ищецът твърди също така, че кредитополучателят не е заплатил изпяло дължимия паричен заем.

Моли се съда да постанови съдебен акт, но силата на който да бъде признато за установено, че В. Д. Д. като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 1902622, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 20215240101442 на I с-в. ГО на Районен съд гр. Пещера, а именно:

18 183,65 лв. - непогасената главница; 4 793.71 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 02.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13 03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.

Претендират се разноските, сторени и предявени по ч.гр.д. № 20215240101442 на 1 с-в, ГО на Районен съд - гр. Пещера.

Моли се съда, в условията на евентуалност, в случай не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу В. Д. Д., да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди В. Д. Д. като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 1902622, да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 18 183.65 лв. непогасена главница;

4 793.71 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 02.04.2016 г. до датата ни подаване на исковата молба в съда, като за периода oт 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.02.2022 г. до окончателното погасяване на дълга.