Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 10.03.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 401/2024
Вид
Решение № 44
Подписан
10.03.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Сливница, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. В., ЕГН **********, подаден чрез адв. С. Т., срещу Електронен фиш Серия К № 7781666, издаден от ОДМВР – София, с който на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.06.2023 г., в 08.35 часа, в обл. Софийска, Сливница, с. *, с лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, рег. № ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 653, насочено към гр. Сливница, като е установена скорост от 99 км/ч, при разрешена 50 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6767123 на 28.02.2023 г.

В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и издаден в нарушение на императивните норми на ЗАНН и ЗДвП. По-конкретно, твърди се, че в ЕФ не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като липсва и описание на самото нарушение, доколкото липсва посока на движение, а също и данни с какъв пътен знак е въведено ограничението, макар че същото е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В случай че се твърди, че нарушението е извършено в с. *, то въведеното ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 ЗДвП съвпада с разрешената стойност на скоростта, посочена в обжалвания ЕФ, с оглед което би била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не тази на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Същевременно жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, предвиждаща санкции за превишаване на разрешената скорост извън населено място, а от ЕФ не може да се добие представа къде точно е извършено нарушението, тъй като е посочено, че това е в с. *, а е наложена глоба за превишаване на скоростта като за извън населено място, което води до извод, че или е налице грешка в правната квалификация, или липсват данни за мястото на нарушението, които пороци и в двата случая обосновават отмяна на ЕФ. Претендират се 1 разноски в производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният му представител – адв. С. Т., от който е постъпила молба, в която е застъпено становище, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като са изложени повторно аргументите, развити и в жалбата и са направени доказателствени искания по повод допуснатата експертиза. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР София, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 144 от 13.01.2025 г., с която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Прави се искане съдът да съобрази практиката на СЕС по повод адвокатските възнаграждения, като се иска адвокатското възнаграждение да се намали.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е връчен на 20.07.2024 г., а жалбата е с вх. номер от 25.07.2024 г., поради което и в двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 22.06.2023 г. А. А. В. бил собственик на лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, рег. № ****.

Към 22.06.2023 г. се е извършвал строежът на част от АМ „Европа“ в участъка от Драгоман до Калотина и в този участък е била въведена временна организация на движението, поради което зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч) продължава до следващия знак за ограничаване на скоростта, който също е В-26 (50 км/ч).

Към месец юни 2023 г. временната организация на движението за ЛОТ 1 е съобразно Заповед № РД-11-216/20.02.2023 г. на УС на АПИ и е въведена с Протокол от 09.03.2023 г. За свързващия участък между ЛОТ 1 и ЛОТ 2 от км. 15+970 до км 15+500 скоростта на движение в посока „София – ГКПП Калотина“ е редуцирана в участъка от 110 на 90 до 50 км/ч, т.е. при км 15+800 скоростта на движение е максимално допустима до 59 км/ч. тази временна организация е била налична при приемателната комисия за ЛОТ 2 и е премахната след пускане в експлоатация на ЛОТ 1 с РП № СТ-05-66/12.02.2024 г.

В участъка на км 15+ в посока от София към Калотина, към 22.06.2023 г. е имало законосъобразно поставени пътни знаци Д-6 – „Край на автомагистрала“, поставен на км.

16+160 м., пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е 70 км/ч), поставен на км. 16+030 м., и пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е 50 км/ч) и В-24 – „Забранено е изпреварването на МПС“, поставени един над друг на км.

15+970 м. Пътните знаци в участъка на км. 15+ били поставени от двете страни на пътното платно: от дясната страна – в банкета, и от лявата страна – между двете еластични огради (мантинели), разделящи двете платна.

На 22.06.2023 г., в 08.35 часа, А. А. В. управлявал горепосочения лек автомобил в 2 обл. Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8, в района на км. 15+800, с посока на движение от гр.

Сливница към ГКПП Калотина, като се движел със скорост от 99 км/ч. Посоченият участък от пътя, както беше изложено, бил регулиран с поставен на км. 15+970 пътен знак „В-26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално разрешената скорост, а именно 50 км/ч., а също и с пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението скоростта е 70 км/ч), поставен на км. 16+030 м.

Жалбоподателят бил заснет с преносима система за контрол на скоростта – автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр.

София, намираща се в района на отбивката за паркиране в посока от София към Калотина, GPS устройството на която не функционирало правилно и отчело неправилни координати на позиционирането на камерата.

При заснемането бил изготвен клип № 53596 с четири броя снимки.

Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ, доколкото се намира в употреба, преминала е периодична проверка на 31.03.2023 г. (със срок на валидност до 31.03.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за видеоконтрол и след приспадана на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС скорост е била 102 км/ч) , бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 7781666, издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП на А. А. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 49 км/ч. В ЕФ било посочено, че нарушението е извършено в обл. Софийска, Сливница, с. *, като не било посочено ограничението да е въведено с пътен знак.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 7781666, издаден от ОДМВР София; един брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, рег. № ****; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M ”;

Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 22.06.2023 г., Заповед рег. № 517з-7325/29.03.2023 г. на директора на ОДМВР – София, Заповед Е№ 517з-5024/25.082022 г. на директора на ОДМВР – София акт за встъпване в длъжност на Ивайло Славчев Недков, писмо вх. № 331/20.01.2025 г., изпратено от ОПУ – София, ведно с представени към него чертеж, Заповед № РД-11-216/10.02.2023 г. и Протокол за приемана на временна организация на движението от 09.03.2023 г., както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02. 4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR13 M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, но същите са във вътрешно противоречие, доколкото е посочено, че нарушеното е извършено в населено място – обл. Софийска, Сливница, с. *, без да се съдържа индикация за регулиране на скоростта с пътен знак, а жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за което е необходимо да бъде изрично посочено какво е въведеното с пътния знак ограничение, като наред с това е санкциониран по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, предвиждаща санкция за превишение на скоростта извън населено място, извършено в условията на повторност.

В този смисъл съдът намира, че при издаване на ЕФ е допуснато процесуално нарушение, с което е било нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво е повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение и с това е било ограничено правото му защита, поради което това нарушение само по себе си налага отмяна на атакувания ЕФ.