Решение № 202 от 16.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000172 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Апелативен съд - Варна е сезиран с две жалби по спора, воден по т.д. № 45/2025 г. по описа на ОС-Търговище, срещу съответна част от постановеното по делото решение № 14/23.02.2026 г., поправено с решение № 20/20.03.2026г.

Първата от тях е въззивна жалба, с вх. № при ОС-Търговище 978/27.02.2026 г. от Н. И. О., Х. А. Х. и А. А. А., чрез процесуален представител против решението в неговите отхвърлителни части.

Втората е въззивна жалба, с вх. № при ОС-Търговище

1251/18.03.2026 г., подадена от третото лице-помагач на страната на ответника – И. М. С., чрез процесуален представител, срещу решението в неговата осъдителна част.

Въззивниците Н. И. О., Х. А. Х. и А. А. А., молят решението в атакуваните му части (съответни на обжалваемия интерес за всеки един от тях) да бъде отменено и претенциите за обезщетение на неимуществени вреди да бъдат уважени в цялост. Основните аргументи за твърдяната неправилност и незаконосъобразно приложение на материалния закон се свеждат до соченото като неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се в тази връзка, че съдът не е оценил в достатъчна степен всички релевантни за спора обстоятелства, както и силната връзка на ищците с починалия А О, а от 1 там и особената тежест на преживяването, позовавайки се на продължителния период на страдание и грижите, полагани за него. Отделно от това са изложени твърдения, че определеният размер на обезвреда не е съобразен с актуалната съдебна практика, икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната стрaна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и третото лице-помагач не са депозирали писмен отговор/становище.

По искане на ответника в първа инстанция е конституирано като трето лице помагач водача И. М. С. с ЕГН ********** от с. Житница, водач на л.а.

„Пежо Боксер” с рег.№ Х ХХХХ ХХ като другия участник в процесното ПТП.

В посоченото процесуално качество въззивникът И. М. С. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която съдът частично е уважил исковите претенции за обезвреда на неимуществени вреди, при твърдения за неправилно приложение нормите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 219 ГПК. Във въззивната жалба са изложени твърдения относно механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие и конкретно относно скоростта на движение на двете превозни средства. Твърди, че пострадалият А О е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие поради управление на л.а. с несъобразена с пътната обстановка скорост на движение, ищците са допринесли с проявена небрежност при лечението в домашна обстановка и забавяне на търсене на лекарска помощ при наличието на декубитални рани.

Част от оплакванията се съотнасят към нарушение на чл. 175 ГПК с оглед оценката на свидетелските показания във връзка с адекватността на полаганите грижи за пострадалия, като се твърди, че същите са в противоречие със заключението на в.л. по приетата по делото СМЕ. Моли съда да отмени решението в осъдителните му части, възприемайки извода за наличие на съпричиняване. Искането му, визуализирано в жалбата за допускане на повторна САТЕ, която да отговори на всички поставени в първата инстанция въпроси е преценено от настоящата инстанция като неоснователно. Основен аргумент, посочен в определение № 301 / 3.06.2026т. е свързан с факта, че в проведеното на 03.02.2026г. о.с.з. е поддържано искане за повторно даване на експертен отговор единствено по задача 8, която касае употребата на предпазен колан от починалия А О, което мотивира извода за настъпила процесуална преклузия по останалите въпроси по САТЕ.

В законоустановения срок по ГПК о тговори от насрещните по посочената жалба страни, не са депозирани.

С постановеното определение № 301/3.06.2026г. в подготвителното производство по чл. 267 ГПК, въззивният съд е посочил жалбите, като подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са приети за процесуално допустими и са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 23.09.2027г. съдебно заседание пред въззивния съд 2 въззивниците Н. И. О., Х. А. Х. и А. А. А., чрез процесуалния си представител адв. С., както и въззиваемото дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ Е А Д с писмена молба поддържат изложеното в подадените от тях жалби, отправят насрещния искания по разноските и възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивникът И. С. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена застрахователна претенция от 7.05.2025г.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

432 КЗ чрез искова молба на Н. И. О., ЕГН **********, Х. А. Х., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, всички от с. Голямо Градище, общ.

Опака, действащи чрез адвокат Г. Б. със съдебен адрес в гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“, № 1, с която са били предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 15 338.76 евро /30 000 лв./ за всеки, като частични от 100 000 евро, за всеки от тях, ведно със лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя от 07.05.2025 година. Исковете са предявени против “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: 121718407, адрес: гр.

София, п.к. 1463, бул. “Витоша” № 89Б, в качеството му на застраховател на причинителя на ПТП, случило се на 10.11.2024 година. Исковите претенции са увеличени по реда на чл. 214 ГПК на 100 000 евро за всеки от ищците по силата на протоколно определение от ОСЗ на 5.02.2026 година, постановено по реда на чл. 214 от ГПК.

Окръжният обстоятелства: съд е приел за доказани следните фактически

На 10.11.2024 г., около 03:55 часа, на път TGV-2101 (с. Крепча-с. Голямо Градище), лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от И. М. С., в района на км. 0+500 м., след табелата за с.

Голямо Градище, навлиза в насрещната лента за движение, вследствие на което настъпва челен сблъсък между него и движещия се в обратна посока лек 3 автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, управлявано от А Й О. Вследствие на пътния инцидент А Й О е претъпял сериозни телесни увреждания. Приет по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, с оплаквания от остри болки в таза, десния крак и гърдите.

Пострадалия имал множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, закрито в дясно. Проведена била интервенция под анестезия, изразяваща се в закрито наместване на фрактура чрез директна екстензия на крайника. Поради тежестта на травмите, на 14.11.2024 г. е пренасочен за лечение към „УМБАЛ Света Марина“ ЕАД - Варна, където е претърпял още една оперативна интервенция, а именно - поставяне на реконструктивна плака на таза. Престоят на пострадалия в лечебното заведение продължил до 02.12.2024 г., като му е извършена поредна оперативна интервенция, изразяваща се в поставяне на гръбначна стабилизация. На 21.01.2025 г. А О отново постъпил в болнично заведение „МБАЛ - Попово“ ЕООД, тъй като състоянието му рязко се влошило- имал остра кашлица, бил с висока температура и видимо отпаднал. Била му поставена диагнозата: остра дихателна недостатъчност; двустранна пневмония. Въпреки проведеното лечение на 26.01.2025 г. починал.

З а процесното ПТП е съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24/10.11.2024 г., издаден от РУ - Попово, с който е констатирано настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и е образувано ДП № 514/2024г. по описа на РУ - гр. Търговище.

Ищцата Н. О. е съпруга на пострадалия А О, а Х. Х. и А. А. са негови деца. Депозирали при ответника писмена застрахователна претенция на 07.05.2025 г., с искане за изплащане на обезщетение, но ответното дружество отказва да ги обезщети за претърпените от тях вреди,настъпили вследствие смъртта на техния наследодател. Твърдят, че изключително тежко преживяват смъртта на техния наследодател. Семейство било много сплотено и всички живеели заедно, споделяли всичко един с друг, разчитали на взаимната си подкрепа и в тежки моменти и били изключително близки. Починалият сплотявал семейството, оказвал материална и морална подкрепа, както на съпругата, така и на децата си. След смъртта му се сринали психически, изпаднали в тежка депресия, затворили се е в себе си, отказвали да контактува с близките си.

Пред първата инстанция въззивникът И. М. С. е изразил становище, че водачът А О е карал с превишена скорост и въпреки, че е имал добра видимост, не е реагирал по никакъв начин и се е забил в микробуса с пълна скорост. Получените от него травми дават основание да се твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за настъпване на вредите. Оспорва се и причинно следствената връзка между получените увреждания и настъпилата два месеца по-късно смърт на пострадалия.

Не се оспорва наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на 4 автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД относно л.а. „Пежо Боксер” с рег.

№ Х ХХХХ ХХ, обективирана в полица № BG/06/123003435584.

За установяване механизма на пътното произшествие ОС – Търговище е допуснало автотехническа експертиза, от която се установява механизма на настъпилото ПТП. Скоростта на движение на автомобил „Пежо” в района на произшествието е била около 67-68 км/ч. В обратна посока по същото време се движил лек автомобил „Хонда ЦРВ” с per. № Х ХХХХ ХХ, управляван от А Й О. Автомобилът се е движил със скорост около 50,8 км/ч. Автомобил „Пежо” се движи по прав участък на пътя, при спускане, непосредствено преди ляв завой. Водачът е навлязъл в лентата за насрещно движение, с около 1,0-1,8 метра от разделителната линия на лентите за движение. В този момент лек автомобил „Хонда” вече е навлязъл в десен за него завой, при изкачване и на около 17 метра от мястото на удара. Настъпва челен кос удар в лявата за водача на автомобил „Пежо” пътна лента /лентата за движение полагаща се на автомобил „Хонда”/. Водачът на лек автомобил „Хонда” не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като автомобил „Пежо” е навлязъл изцяло в неговата лентата за движение и в опасната зона за спиране на автомобил „Хонда. Произшествието настъпва в тъмната част на денонощието, при ограничена и мокро пътно платно. Техническата причина за настъпване на произшествието според заключението, са неправилните действия на водач на автомобил „Пежо“. Пострадалият А О не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта от 50,8 км/ч., с която се е движил. Ударът за него е бил неизбежен. С оглед механизма на удара, уврежданията /деформациите/ по автомобил „Хонда“, травматичните увреждания на пострадалия експертите са посочили, че пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан. В противен случай травмите биха били по-тежки и с по-голям интензитет.