Решение № 3762 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3762 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100509913 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20111552 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 28493/19 г., СРС, ГО, 151 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1135,54 лева - главница, представляваща дължими абонаментни такси за периода 27.12.2016 г. - 26.06.2017 г. по договор № М5217250/07.07.2016 г. и сумата 177,77 левазаконна лихва за забава върху главницата за периода 21.01.2017 год. до 21.12.2018 год., за които суми по ч. гр. д. № 81100/2018 г. по описа на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,93 лв. - разноски за исковото производство и сумата 26,27 лв. - разноски за заповедното производство.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е уважил претенция различна от посочената в заявлението и заповедта за изпълнение и по почин на ищеца е добавил нови обстоятелства,които не са част от основанието на иска и не са включени в изпълнителното основание по заповедното производство.

1

Моли решението да бъде обезсилено и да се прекрати производството по делото.

Претендира разноски.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Неоснователно е възражението на въззивника,че е налице съществено разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и претенцията в исковото производство. В Заявлението, депозирано от ищеца е описан единствено рамковият договор № М5217250. Същият има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на ответника чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Номерът № М5217250 представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва и продуктите, които получава абонатът. По този клиентски номер са издавани месечните сметки/фактури, като същият е изписан в горния ляв ъгъл на всяка една от процесните фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната е (ID номер) ACCOUNT ID, с който клиентът се въвежда в информационната и счетоводната система на ,,А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Абонатът Г.

М. М. фигурира в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер 504855698.

Процесният Договор за продажба на изплащане от 15.07.2016 г. е подписан към рамковия договор № М5217250, но е заведен по (ID номер) ACCOUNT ID 504855698, поради което и този номер е изписан върху него.

Неоснователни са твърденията на въззивника за подменен договор и различно основание в издадената заповед за изпълнение и депозираната искова молба. В Заявлението е посочено общото основание, на което са дължими сумите, а именно рамков Договор № М5217250. В правилото на чл. 415, ал. 1 е предвидена хипотезата, която съдът дължи указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за вземането, което е било предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковата молба подробно са описани начините на формиране на претенцията, предмет на заявлението. Не може да се приеме и мнението, че основанието е различно, след като във фактурите, в които са обективирани вземанията е посочен именно номерът на рамковия договор в заявлението М5217250.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която безспорно е установено наличието на задължението и неговия първоизточник - договор М5217250.

Не се доказаха твърдяните пороци на р ешението на СРС ,поради което то като 2 правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20111552 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 28493/19 г., СРС, ГО, 151 с-в .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3