Определение № 1667 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1667 гр. Варна, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900730 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след като на основание чл.210, ал.2, изр.1 от ГПК с Определение №1645/07.11.2022г. по т.д. №705/2022г. на ВОС са разделени за разглеждане в отделно производство предявените от „ФениксГВ“ЕООД, с ЕИК 202529566, гр.Добрич срещу „Попчев Стоун Дизайн“ЕООД, с ЕИК 103750816 гр.Варна, искове с правно основание чл.

266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4055.28 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор за изработка от 18.05.2021г. с предмет реконструкция на сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Цар Калоян“18 и сумата от 24907.64 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършване на СМР по неформален договор за изработка за обект хотел“Бор“ в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, за което е съставен протокол за отчетена извършена работа от 19.11.2021г. и чието изпълнение е приключило през м.01.2022г.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно. Съгласно нормата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лв.

В разглеждания случай съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, всеки от които основан на самостоятелни правоотношения с предмет обекти, намиращи се в различни населени места. Цената на иска по всеки от тях е под 25000 лева. Ето защо, във връзка с разпоредбата на чл. 118 от ГПК, Варненският окръжен съд намира, че не е родово компетентен да разгледа и разреши спора, с който е сезиран.

Компетентност на окръжния съд не може да бъде обоснована и по аргумент от чл. 104, т.6 от ГПК, доколкото всички искове, по които е образувано разделеното производство, са основани на различни договори и не се намират във връзка на обусловеност помежду си. В случаите когато между обективно съединените искове не е налице такава връзка, не може да се приеме, че тези от тях с цена на иска под 25000 лева са станали родово подсъдни на окръжния съд и трябва задължително да се разгледат от този 1 съд. Последният може да раздели исковете при условията на чл. 210, ал. 2, изр. 1 ГПК, а именно когато прецени, че тяхното съвместно разглеждане ще бъде значително затруднено, като препрати на районния съд този, който му е родово подсъден с оглед на цената му. Именно такава е разглежданата хипотеза, при която възможността за дискреционна преценка на съда да раздели съединените искове, предвидена в хипотезата на чл. 210, ал. 2, изр. 1 ГПК, не е изключена.

С оглед гореизложеното съдът счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна, на основание чл. 118 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №730 по описа на Окръжен съд - Варна за 2022г.

ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал.2 от ГПК делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2