Акт от 13.08.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13.08.2020г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд

­І-ви граждански състав

На 10 август

2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Секретар

П. Узунова

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов търг.дело

№96 по описа на 2019 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София с ЕИК-********* срещу М.Д.В. ***, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се признаете за установено по отношение на кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД, че ответникът М.Д.В. дължи на „Банка ДСК" ЕАД по силата на Договор за кредит от 16.04.2008 г. суми както следва: 16809.36 евро - дължима главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008 г.; 1280.43 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 16.08.2018 г.; 4.45 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 26.08.2017г. до 13.08.2018 г.; 14.01 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 14.08.2018г. до 16.08.2018 г.; 338.91 евро - заемни такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на довнесената държавна такса - 2%, както и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че съгласно Договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.04.2008г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, на кредитополучателя М.Д.В. е бил предоставен банков кредит за сумата от 17 800 евро със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 18.04.2008 г. В чл. 6 от договора за кредит било уговорено кредитополучателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 2.60 % пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %, или уговореният лихвен процент е общо 6,79 %. Към договора били подписани Погасителен план, в който били посочени дължимите вноски за главница и лихва, Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити. На 21.04.2010 г. поради нередовно обслужване на кредита било подписано допълнително споразумение между Банка ДСК ЕАД и В., с което по отношение на остатъчния дълг в размер 17850 евро бил уговорен гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, през който период длъжникът да заплаща част от дължимата лихва съгласно подписания към споразумението погасителен план. Непогасената част от начислената лихва се капитализирала към остатъка от главницата на кредита. В случай, че след изтичане на гратисния период кредитът станел предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите условия, отпадала капитализацията, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми щели да се считат за дължима лихва. В чл. 2 било уговорено падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва да бъде 25-то число на всеки месец. Запазвал се крайният срок за погасяване на кредита и приетото обезпечение, като към споразумението е подписан нов погасителен план от кредитополучателя. Сочи още, че на 26.10.2015 г. било подписано второ допълнително споразумение между Банка ДСК ЕАД и В., с което било прието, че остатъчният дълг към датата на споразумението е в размер на 17350 евро. Запазвал се крайният срок за погасяване на кредита, приетото обезпечение и разплащателната сметка за обслужване на кредита, като договореният лихвен процент бил в размер на 7,79% (чл. 3). Към допълнителното споразумение бил подписани нов погасителен план, Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити D-210-11/05.05.2015 г. и Приложение № 3 - Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити.

Сочи се, че кредитът бил усвоен в пълен размер по разплащателна сметка на кредитополучателя, съгласно клаузите на сключения договор за жилищен кредит.

Твърди се, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски била допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VII „Отговорност и санкции", т.

21.2. от Общите условия към Договора за кредит и допълнителните споразумения към него във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката възникнало право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо, като Банката упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем- до М.Д.В. била изпратена Нотариална покана peг. № 3480, том 1, акт№ 144/14.06.2018 г. на нотариус К. К., per. № 451 на НК с район PC Елхово за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на ответника на 31.07.2018 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Твърди се, че Банка ДСК" ЕАД, е подала до ЕРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи - извлечение счетоводни книги, по което било образувано ч. гр. дело № 624/2018 г. по описа на ЕPC срещу М.Д.В., за заплащане на процесните суми дължими към Банката. Заявлението било уважено, като с Разпореждане на ЕPC била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1209 от 20.08.2018 г. за процесните суми. С определение №1242/12.07.2019 г., постановено по ч. гр. дело №624/2018 г. на ЕРС, получено от „Банка ДСК" ЕАД на 31.07.2019 г., банката била уведомена, че издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника от ЧСИ И. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в указания с определението срок, предявявала настоящия иск за установяване съществуване на вземането ни към 17.08.2018 г. Сочи се, че предвид изложеното и неплащането и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се поражда правен интерес от предявяване на иска.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал отговор на ИМ, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. Ст. Т. ***, като оспорва изцяло предявените искове и счита че същите са неоснователни. Твърди, че договорът, на който ищцовото дружество основава претенцията си, съдържа неравноправни клаузи.

По силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските договори били нищожни. Процесният договор за банков кредит по своята правна същност представлявал двустранен, възмезден, формален и консенсуален договор, страните по който могат да бъдат определени като търговец по смисъла на пар.

13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите, каквато е банката и потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто бил длъжникът - ответник, като преценката за действителност на клаузите на договорите за жилищен и ипотечен кредит, какъвто е и настоящият, следвало да бъде извършвана при съпоставката на тези клаузи с изискванията на Закона за защита на потребителите.

Възразява се, че процесният договор за кредит съдържал клаузи, които не били договорени индивидуално с кредитополучателя и са стандартни за т.нар. типови договори за кредит, които банката - ищец е сключвала с кредитополучателите по договори за жилищен ипотечен кредит през този времеви период. В този смисъл макар договорът за кредит, общите условия към него и двете допълнителни споразумения да носели подписа на ипотекарния длъжник, в значителната си част те съдържали клаузи, които не били договорени индивидуално с него и на практика не го обвързвали.

Тези клаузи не отговаряли на изискванията за добросъвестност, доколкото били договорени във вреда на кредитополучателя и го поставяли в неравноправно положение спрямо кредитора.

Неравноправни клаузи имало както в текста на договора за кредит, така и в общите условия към него. Такава била клаузата съдържаща се в чл.6 от процесния договор. Съгласно този текст, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют". В тази клауза от договора се посочвало още, че към датата на сключването му, базовият лихвен процент е 4.19%, а стандартната надбавка е в размер на 2.60 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 6.79%.

Друга клауза притежаваща характеристики на неравноправна, била тази на чл.13, съгласно която кредиторът имал право едностранно да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя, а последният следва да бъде уведомяван за тези изменения чрез съобщения, поставяни на видно място в салоните на банката. Тази клауза от договора била твърде обща и не съдържала каквото и да било, дори и примерно изброяване на условията, при които могат да бъдат предприемани такива изменения от страна на кредитора. Това можело да обоснове извод за неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, т.1 от ЗЗП, доколкото неясният начин, по който тя била формулирана в текста на договора, налагал на потребителя приемането и като клауза, с която той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

Неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП били и клаузите на чл. 9.1, изр. 2 и чл. 25.3 от Общите условия на договора за кредит. Съгласно първата клауза, кредиторът имал право да променя базовия лихвен процент, за което следва да уведоми кредитополучателя по „подходящ начин". От тази формулировка на клаузата отново не ставало ясно как и при какви условия следва да възникне това право за банката - кредитор, както и какво следва да бъде разбирано под този „подходящ начин" за уведомяване. Клаузата на чл. 25.3 от ОУ съдържала изброяване на предпоставките, при които може да бъде извършена промяна в базовия лихвен процент и начисляваните такси, но това не създавало каквато и да е яснота, за да се достигне до извод, че клаузата гарантира в достатъчна степен равни права на потребителя с банката - кредитор. Нито в текста на договора, нито в Общите условия се съдържало ясна и конкретна методика или формула, по която евентуално ще бъде математически изчисляван новият базов лихвен процент. Не било ясно как ще бъде формиран този лихвен процент, на каква база и при какви критерии.

Липсвало посочване и по отношение на това как ще бъде определено съотношението между изменението в стойностите на изброените лихвени индекси - LEONIA, EURIBOR, LIBOR спрямо базовия лихвен процент и как това изменение на практика ще влияе върху изменението на този процент. Наличието на такава клауза можело да бъде разтълкувано и възприето от потребителите като създаване на възможност за банката - кредитор, при наличие на изменение в пазарните индекси с посочения процент, да променя едностранно и произволно размера на лихвата по кредита, още повече, че нито в текста на ОУ, нито в този на договора се съдържа задължение за банката да уведоми за промяната в лихвения процент другата страна по договора в 7 - дневен срок. Това обосновавало извод, че тези клаузи също са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.1 от ЗЗП и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, от една страна, в лицето на банката и потребителя, от друга страна, в лицето на кредитополучателя по договора за кредит.

Сочи се, че при наличието на тези неравноправни и нищожни клаузи, били сключени и допълнителните споразумения от 2010 - та и от 2015 - та година. С всяко от тези споразумения страните се споразумявали относно остатъка от дълга към момента на сключване на споразумението и за другите условия на погасяване, като се променял и лихвеният процент. Остатъкът от главницата обаче, погасяването на който било предоговорено със сключеното споразу­мение, на практика бил формиран и изчислен като размер на базата на първоначалния договор и неговите нищожни клаузи. Поради това както в споразумението от 2010- та година, така и в това от 2015- та година, размерът на непогасения към този момент остатък от дълга бил изчислен с включени в същия задължения за лихви, определени и начислени едностранно от банката при действието на неравноправните клаузи на договора за кредит от 2008 -ма година.