Решение № 55 от 03.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М. при участието на секретаря И.Т.Т. като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20231110130638 по описа за 2023 година

Ищецът Н. А. Ц. предявява срещу „О“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове: 1. За признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 198/18.04.2023 и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 220/03.07.2023г. и заповед № 221/24.07.2023г. и неговата отмяна; 2. За възстановяване на длъжността, заемана преди незаконното уволнение – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3. За заплащане на парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 18.04.2023г. до 26.07.2023г. за малко повече от 4 месеца по 800.00 лева или 3 200.00 лева. Претендира разноски.

В срока за произнасяне по същество, съдът констатира, че в становище на ищеца от 28.09.2023г. е направено изявление за частично оттегляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на парично обезщетение за шест месеца, следващи уволнението, през които не е полаган труд по трудово правоотношение за периода от 18.04.2023г. до 18.10.2023г. в размер на 4 800 лева, поради започване на работа на 26.07.2023г., като се претендира обезщетение за периода от 18.04.2023г. до 26.07.2023г. т.е., за малко повече от 4 месеца по 800.00 лева или 3 200.00 лева.

1

Съдът приема, че изявлението е направено преди приключване на първото открито съдебно заседание, поради което на основанието чл.232 от ГПК следва да се постанови частично прекратяване на производството в оттеглената част, без да се дава изрично възможност на ответника за становище.

В исковата молба са изложени съображения, че ищцата е работила при ответника на длъжност „хостеса“ по силата на безсрочен трудов договор № 211 от 23.01.2023г., като с посочената заповед трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал.1 от КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна, тъй като е сключила трудов договор № 211 от 23.01.2023г. с ТД „О" ЕООД, с ЕИК: №*********, за изпълнение на длъжност „хостеса", на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, като изрично е записано, че трудовият договор е безсрочен. Изпълнявала трудовите си задължения съобразно договореното до средата на месец април 2023г., когато се наложило да ползва за няколко дни отпуск по болест. На 17.04.23г. се явила на работното си място, за да изпълнява трудовата си функция, при което е уведомена за прекратяване на договора на основание чл.71 от КТ, без да е връчена изрична заповед, като не е допусната до работното си място. На 20.04.23г., отново се явила на работното си място и поискала да й бъде връчена заповед за прекратяване на трудовия договор. Поради отсъствие на управителката друг служител й дал заповед за прекратяване на трудово правоотношение, която не била подписана от управител на дружеството, поради което ищцата не я подписала.

При тези обстоятелства Ц. подала сигнал до инспекцията по труда, очаквайки съдействие от административния орган за връчване на заповед и за оформяне на трудова книжка. Поискала справка от НАП, в която било отразено прекратяване на договора считано от 18.04.2023г. От същата справка установила, че работодателят е посочил като основание за сключване на трудов договор код 01, което представлява основание за сключване на договора чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, а основание за прекратяване на същия отново е посочен код 1, което отговаря на основание за прекратяване - чл. 71, ал.1 от КТ, който е посочен в неподписаната от управител заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Излага доводи за незаконосъобразност на заповедта поради неприложимост на чл.71, ал.1 от КТ по отношение на сключения между с т р а н и т е безсрочен трудов договор. Твърди, че прекратяването е незаконосъобразно и поради неспазване на формалната процедура за извършването му.

2

Ответникът „О“ ЕООД в законоустановения едномесечен срок, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения за липса на правен интерес от предявяване на иска, тъй като към датата на исковата молба 25.07.2023 г. е имало валидно сключен и действащ трудов договор и исковете са преждевременно заведени. Не оспорва наличието на трудов договор, сключен на 23.01.2023 г., който е прекратен на 25.07.2023г. по силата на заповед № 221/24.07.2023 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, а не на 18.04.2023г. Оспорва изложеното в исковата молба, че след връщането на ищцата на работа след отпуск по болест на 17.04.2023г. е прекратен трудовия й договор, тъй като представената с исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е без нужните подписи и реквизити и без данни кой я е съставил. Излага доводи за липсва подпис от управителя на работодателя, поради което трудовото правоотношение с ищцата не е прекратено до 25.07.2023г., когато е уволнена дисциплинарно поради неявяването й на работа. Не оспорва посоченото в исковата молба, че в системата на НАП за подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ и има данни за прекратен договор по чл. 71, ал.1 от КТ, а не по чл. 67, ал.1 от КТ, какъвто е бил този на ищцата, което доказва според ответника допускането на техническа грешка при изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ, тъй като в периода 01-20 Април 2023 са подадени няколко уведомления за прекратяване и назначаване на трудов договор на служители с договори, включително и такива по реда на чл. 71, ал.1 от КТ. Това несъответствие и допусната грешка е констатирана едва при проверка, извършена от Инспекцията по труда, инициирана по сигнал на ищцата. Твърди че изпращането на уведомление до ТД на НАП не води до правните последици на валидно прекратеното трудово правоотношение.

Оспорва твърдението Н. А. Ц. да е останала без работа след като се е върнала от отпуск по болест, тъй като до 19.06.2023 г. й е било изплатено дължимото за м. Май и Юни 2023 г. възнаграждение и се е намирала в действащо трудово правоотношение с ответника. Същата не е полагала дължимия труд и не се явявала в предприятието за изпълнение на трудовите си задължения, което представлява нарушение на трудовия договор и разпоредбата на чл.126 от КТ, а след тази дати се води в „самоотлъчка", поради неявяване на работа.

Заповедта за прекратяване на трудово й правоотношение е от 24.07.2023 г. и договорът е прекратен считано от 25.07.2023 г. Последната заповед е 3

„получена" при условията на „Отказ". След преустановяване идването на работа и изпълнение на трудовите си задължения, ищцата заявила, че иска да подпише документи за прекратяване на трудовия договор, но поради неявяване е изпратено уведомление, с което е поканена в 3-дневен срок да се яви на адрес на работодателя си в часовия интервал от 10.00 ч. до 14.00 ч., за да получи книжа за прекратяване на трудовия договор. Уведомлението е получено от ищеца лично на 16.06.2023 г., видно от обратната разписка на документа, което доказва според ответника, че не е била на работното си място. След отправената покана на 09.06.2023г. лицето продължило да не се явява на работа и да не подписва книжата, които работодателят й изпраща.

Всички изпратени документи освен уведомлението от 09/06/2023 г. са връщани с отказ за получаване. Междувременно са заплатени възнагражденията за м. май и юни до датата на неявяването й на работа 19.06.2023г., от когато се води със самоотлъчка. Уведомявана е многократно по телефона, че следва да се яви на работа, както и че ако продължава да не се явява без причина, ще последват законовите последици на прекратяването на трудовия й договор при условията на чл. 187, т. 1 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ. На 17.06.2023 г. е изпратено искане по реда на чл. 193, ал.1 от КТ за даване на обяснения за не явяване на работа, но ищцата не се е явила и не е изпратила писмени обяснения за неоснователното отсъствие от работа. В резултат неправомерните действия на работника е изготвена Заповед № 220/03.07.2023г., с която е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение", която е връчена при „отказ", а съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.3 от КТ „Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка". Заповедта за наложеното наказание е изпратена на 14.07.2023 г., видно от товарителница № 1-000 5 ***‐ 113 000 012 15 1 3 и е връчена на 19.07.2023 при отказ на получателя.

Пратката е върната в цялост на 24.07.2023 г., след което е изготвена Заповед № 221/24.07.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на Н. А. Цветков.

Излага доводи, че съгласно заповеди с номера № 220/03.07.2023 г. и № 221/24.07.2023г. ищцата дължи на основание чл. 221, ал.2 от КТ обезщетение в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв, поради което направено ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата в 4 размер на 800,00 лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл.221, ал.2 от КТ.

В становище по писмения отговор от 28.09.2023г. ищцата Н. А. Ц. оспорва прекратяване на трудово правоотношение, възникнало по силата на ТД № 211 от 23.01.2023г., с ТД „О“ ЕООД, да е настъпило в резултат от издадена Заповед №220/03.07.2023г., за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение и Заповед №221/24.07.2023г., които не са породили правни последици. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме съществуване на валидно трудово правоотношение между страните до датата на издаването им, е направено искане на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на Заповед №220/03.07.2023г., за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение и Заповед №221/24.07.2023г. за незаконосъобразно. Излага съображения, че посочените заповеди са издадени след фактическо прекратяване на трудовото правоотношение. Дори да се приеме, че към момента на издаване на двете заповеди е съществувало валидно трудово правоотношение между страните, то не е ясно с коя от посочените Заповеди работодателя е искал да го прекрати. Оспорва твърдението за неявяването си на работа, тъй като не е била допусната да изпълнява трудовите си функции, когато се е върнала след ползване на отпуск по болест, а скоро след това обекта в който е работила е бил затворен и не е реално функционирал от началото на месец май 2023г.

Освен това в ищцата е създадено впечатление, че трудовото и правоотношение е прекратено, поради което неявяването на работа не се дължи на „самоотлъчка“, а е резултат от поведението на ответника. Твърди, че на посочения адрес за седалище и управление на дружеството не е имало никой и обективно връзка с негови представители не е могло да бъде осъществена. Реално обяснение от Ц. не е поискано. Работодателят е изпратил искането на адрес, на който е знаел, че не може да бъде получено. В самото искане не е конкретизирано за кои точно дни се очаква обяснение, тъй като същото не е датирано. Посочено е от 16.06.2023г., до днешна дата, последната - неизвестна. Към момента на искане на обяснение, работодателят не е заличил подаденото уведомление за прекратяване на трудов договор към НАП, а същевременно към 26.06.23г. е изплатил неизвестно защо „заплата“ за м.Май и Юни, като до настоящия момент не е изплатил на Ц. реално 5 дължимото възнаграждение за месец април съгласно дадени указания от ИТ.

Твърди, че не е била допускана до работа и не е полагала труд от 17.04.2023г., което за работодателя не е било проблем до 16.06.2023г. Счита, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя/ответник по смисъла на чл.57, ал.2 от КРБ, чл.3 от ГПК и чл.8 от КТ. Твърди, че на 26.07.2023г. е започнала работа, поради което намалява иска за имуществено обезщетение за оставане без работа, като счита същото за дължимо за периода от 18.04.23г. до 26.07.23г., т.е., за малко повече от 4 месеца по 800.00 лева или 3 200.00 лева.