Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 08.04.2022, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 2360/2021
Вид
Решение № 163
Подписан
08.04.2022
В сила
12.03.2024
Състав
Мирослав Руменов Саневски

Цитирани разпоредби

  • чл. 116, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Дупница, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510102360 по описа за 2021 година

РС-Дупница е сезиран с искова молба, подадена от СТ. АНТ. Б. , ЕГН: **********, с адрес: гр. *** № 45, бл. 5, ап. 1, вх. А, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по издаден на 06.06.2011г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на ДнРС.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 06.06.2011г. по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2190/18.11.2010г., е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: 1517.01 лв.главница, 292.57 лв.-договорна лихва за периода от 15.11.2007г. до 15.01.2009г., 555.81 лв.законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 14.12.2007г. до 25.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010г. до окончателното плащане, произтичащи от сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за кредит за покупка на стоки CREX-01534822 от 12.07.2007г., както и разноски по делото в размер на 147.31 лв. Впоследствие вземанията били цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника по делото.

Ищецът счита, че вземането по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не ги дължи. Излага подробни правни съображения за погасяването на вземанията по давност.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, тъй като по посоченото от ищеца изпълнително дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които изпълнителни действия подробно описва в отговора на исковата молба. Счита, че моментът, от който е започнал да тече приложимият в случая петгодишен давностен срок, е издаването на изпълнителния лист за вземанията-06.06.2011г. Излага подробни правни съображения.

И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № 20137430400942 по описа на ЧСИ *** ***, се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2011г., издаден по по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.11.2010г., и по повод молба с вх. № 228/27.11.2013г., е образувано посоченото изпълнително дело с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник СТ. АНТ.

Б..

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 1089/12.02.2014г., получена лично от длъжника на 21.02.2014г., С.Б. е поканен от ЧСИ доброволно да изпълни задължението си.

С молба вх. № 6880/04.08.2016г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника СТ.

АНТ. Б.. Тази молба е оставена без уважение от ЧСИ, тъй като молителят не е представил писмени доказателства за редовното уведомяване на длъжника за цесията.

С молба вх. № 6880/04.08.2016г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) е поискал да се връчи на длъжника уведомлението за договора за цесия, по силата на който вземането му е прехвърлено на новия кредитор, а с молба вх. № 2470/15.03.2017г. е поискал да се извърши справка от НАП за валидно сключени трудови договори, декларирано имущество и/или банкови сметки на името на длъжника. Уведомлението за цесията е връчено на длъжника лично на 10.014.2017г.

На 05.04.2017г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „ПРЕСТРАФИК“ ЕООД, гр. София, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба вх. № 12772/06.11.2017г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) е поискал да се извършат справки за наличието на 2 банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива да се предприемат необходимите изпълнителни действия. На 16.11.2017г. са изратени запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „БАНКА ДСК“

ЕАД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

С молба с вх. № 1240/25.01.2018г. длъжникът Б. е поискал от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години в периода от 21.02.2014г. до 24.11.2016г. не са извършвани никакви действия по принудително събиране на сумите. С Постановление от 29.01.2018г. на ЧСИ *** *** изпълнително дело № 20137430400942 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като ищецът е бил уведомен със съобщение, получено на 22.03.2018г.

Впоследствие „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, вече в качеството на взискател (като цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), с молба вх. № 1685/05.02.2018г., е инициирал друго изпълнително производство, а именно ИД № 20187430400068 по описа на ЧСИ *** *** с район на действие ОС – Кюстендил, по което на 22.03.2018г. *** е получил покана за доброволно изпълнение.

На 23.02.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „ПРЕСТРАФИК“ ЕООД, гр. София, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С решение № 103/09.05.2018г., постановено по в.ч.гр.д.

№180/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, са отменени действията на ЧСИ *** *** по насочване на изпълнението и налагане на запор върху несеквестируемия трудов доход на длъжника С.Б., получаван от „ПРЕСТРАФИК“ ЕООД.

С молба от 29.08.2019г. до ЧСИ взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ да извърши справка в НОИ за наличието на трудови договори на длъжника, както и да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, негова собственост.

С молба от12.02.2020г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличието на банкови сметки на длъжника, по които евентуално да бъдат наложени запори, както и да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, негова собственост.

На 08.04.2020г. е изпратено запорно съобщение до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с което е наложен запор върху вземанията (по налични банкови сметки) на С.Б.. На 13.05.2020г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.

Изпратено е и запорно съобщение до „ИНТТРАФИК“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но с писмо вх. № 8858/22.07.2020г. дружеството е отговорило, че С.Б. не е негов служител от 07.07.2020г.

На 10.05.2021г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му, на адрес: гр. *** № 45, вх. А, ет. 1, ап. 1. Съобщението е получено от длъжника на 27.05.2021г., видно от приложената разписка. Съставен е протокол от 15.06.2021г. за опис на движими вещи, видно от който при посещение на адреса е 3 установено, че е заключено. Насрочен е нов опис за 25.06.2021г., за който е потърсено и съдействие от полицията. От съставения протокол е видно, че на 25.06.2021г. в имота е установена ***-майка и упълномощен адвокат на длъжника, която е отказала да съдейства на ЧСИ за извършване на описа, за което й е наложена глоба. Насрочен е нов опис за 17.09.2021г., който отново не е извършен.

На 21.10.2020г. длъжникът е предявил пред РС-Дупница иск с правно основание чл.

124, ал. 1, вр. с чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнителното дело, по който иск е образувано гр. д № 1784/2020г. Производството по настоящото дело е образувано, след като с Решение № 44 от 19.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 296/2021г. на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно решение № 260071 от 10.02.2021г., постановено по гр. д. № 1784/2020г. по описа на РС-Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

По делото е представен и сключеният на 12.07.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и СТ. АНТ. Б. договор за кредит CREX-01534822, видно от който падежната дата на първата вноска е 15.08.2007г., а на последната-15.01.2009г. Представено е извлечение от договора за цесия, в който е индивидуализирано процесното вземане, както и уведомление до длъжника за прехвърляве на вземането срещу него в полза на новия кредитор-ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2190/18.11.2010г., издадена по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на РС-Дупница, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 06.06.2011г. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите установителени искове за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу него, поради което искът е допустим.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от своя страна трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.

В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „БНП 4

Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и СТ. АНТ. Б. договор за кредит CREX-01534822, видно от който падежната дата на първата погасителна вноска е 15.08.2007г., а на последната15.01.2009г.

В случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на погасителните вноски.

Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).

Понеже заемателят не е изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която на 18.11.2010г., по ч.гр.д.№ 3105/2011г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение, а след влизането й в сила на 24.02.2011г. (когато е изтекъл срокът за възражение по чл.414 от ГПК) и Изпълнителен лист от 06.06.2011г.