Решение № 1524 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110211465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. М. Д. срещу Наказателно постановление № 25-4332011637/29.05.2025 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения при установяване на обстоятелствата при извършване на нарушението, като жалбоподателката не разбира какво конкретно й е било вменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призована, не се явява лично, като не изпраща и упълномощения от нея процесуален представител адв. Д.. От него е постъпило писмено становище по съществото на делото с подробно развити доводи за незаконосъобразността на НП. Претендира се неговата отмяна и присъждане на платените разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща шредставител. От юрисконсулт П. са депозирани писмени бележки в които се настоява, че НП е законосъобразно издадено и нарушението е безспорно установено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2024 г. около 14:27 ч. жалбоподателката М. Д. управлявала лек автомобил марка „Инфинити”, модел „КХ 70“ с рег. № ***, собственост на друго лице, в гр. София, по бул. Брюксел с посока на движение от бул. Цариградско шосе към ул. Продан Таракчиев, 1 като до № 11 на бул. Брюксел, в населено място, автомобилът се движел със скорост 92 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 40 км./ч., въведено с пътен знак В 26.

Скоростта била измерена посредством АТСС, ARHCAM S1 № 11743ее, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 40 км./ч. за населено място, въведена с пътен знак В 26, т.е. превишение с 52 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер.

Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението от екипа на ОПП СДВР, който бил в патрулен автомобил. А на неустановена дата преди 25.02.2025 г. клипът от мобилната систЕ. бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, регистрирания собственик на автомобила – Д. Д. попълнил декларация, в която посочил, че автомобилът бил управляван от А. Б.. Но след извършена допълнителна проверка било установено, че това не е така и в повторна декларация от 25.02.2025 г., подадена в ОД МВР Варна, той посочил в декларация по чл. 188 ЗДвП, че именно М. Д. е управлявала автомобила на 07.10.2024 г. В декларация от 13.03.2025 г. жалбоподателката Д. потвърдила това обстоятелство.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, ARHCAM S1 № 11743ее, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 07.10.2024 г., в 14:27:17 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о39.9300 и NL 42о68.0700, е засечена скорост на движение от 95 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към преписката е представена и снимка на самото техническо средство, поставено в страни от пътното платно, до служебен автомобил, както и снимка на знака В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час в процесния участък.

При така установените факти, след като св. Е. Б. на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-СДВР получила двете декларации по чл. 188 от ЗДвП от колегите си от ОДМВР Варна, съставила АУАН № 021038 от 26.03.2025 г. срещу М. Д. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя, но в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи.

В последствие АУА бил връчен на жалбоподателката на 29.04.2025 г. Жалбоподателката не изложила възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН изрично е посочено, че водачът на автомобила е установен въз основа на подадената декларация по чл. 188 ЗДвП.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 29.05.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. С него на жалбоподателката са наложени административни наказания по чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 22.07.2025 г. от ОМ МВР Варна. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на следващия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, съдържащи се в разпита на св. Б., както и въз основа на писмените доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от БИМ; декларация от жалбоподателката и от собственика на автомобила; протокол за използване на техническото средство; писмо и схЕ. на организацията на движението от Столична община; справка2 картон на водача и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

От представените пред съда снимки и протокол се установява, че мястото за контрол с техническото средство в рамките на населено място. Като скоростта в процесния пътен участък е отразена и в представения протокол за използване на техническото средство на 07.10.2024 г. Същата се потвърждава и от представената от Столична община схЕ. на организацията на движение в процесния пътен участък на процесната дата, бул. Брюксел, до № 11, с посока на движение ул. Продан Таракчиев, като е видно, че в този участък е било валидно ограничение на скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В26. При съвкупния анализ на схЕ.та на организацията на движение и снимката на автомобила в момента на нарушението, се установява, че той се е приближавал към АТСС, което е поставено на достатъчно разстояние след знака В26. Това се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, съставила АУАН, както и от отразеното в протокола за използване на АТСС. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за липсата на знак В26 и за засичане скоростта на автомобила извън зоната на действие на този знак.

А от снимката на самото техническо средство се установява, че то е монтирано на подходящо място, под допустимия ъгъл и същото работи без непосредствена човешка намеса. Следователно са неоснователни и доводите за нарушение на процедурата по използване на АТСС.

Съдът се довери на показанията на св. Е. Б., които изцяло потвърждават събраните по делото писмени доказателства. Свидетелката разказва за случая и потвърждава, че се е запознала с доказателствата за нарушението, включително и с подадената декларация от жалбоподателката и собственика на автомобила. Тя описва и причините за забавянето при установяването на водача на автомобила и съответно съставянето на акта. Тя потвърждава, че АТСС е заснЕ.ло именно в зоната на действие на знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час.

Съдът се довери и на приложените доказателства относно техническата годност на използваното техническо средство, като прие, че липсват данни то да е било използвано по начин, който да противоречи на инструкцията за експлоатацията му и това да е дало отражение на отчетената скорост на движение. Видно от приложената снимка, АТСС тип триножник е било поставено извън служебен автомобил на пътното платно, като е заснЕ.ло скоростта на автомобилите в посока приближаване към техническото средство. От приложения снимков материал е виден номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.

Видно от приложените два броя снимки се установява, че автомобилът е единствен в кадъра, поради което и съдът прие за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че са заснети 3 автомобила и не би могло да се установи чия е заснетата скорост на движение.

По отношение на приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност, жалбоподателката собственоръчно е посочила, че именно тя е управлявала автомобила на посочената дата и час, съдът отчете, че в нея е посочен регистрационен номер на автомобила, за който се отнася, както и конкретната дата и час на деянието. но преди всичко съдът се довери на подадната по реда на чл. 188 от ЗДвП декларация от собственика на автомобила, в която под страх от наказателна отговорност, той е посочил жалбоподателката като водач на този автомобил в процесния ден и час.

Поради това съдът изцяло й се довери и прие за установено, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила при извършване на нарушението.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида 3 технически средства или системи - заснЕ.щи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на систЕ.та, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 18.01.2024 г., към датата на нарушението систЕ.та за контрол на скоростта № 11743ее е била преминала последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.