Определение № 621 от 17.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500152 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпили са молби от С. П. З., Р. С. Х. и А. К. А. за изменение на постановеното по делото решение № 168/14.08.2024 г. в частта относно разноските. В молбата на С. З. е посочено, че съдът неправилно е приел, че следва да се намали поисканото възнаграждение за един адвокат от уговореното и заплатено такова в размер на 4000 лв. на 2800 лв. Счита, че претендираният размер на адв. възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. В молбата на Р. Х. се сочи, че следва да се има предвид, че дори минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., при материален интерес 96 603,75 лв. би възлизало на 10 053,96 лв., а съдът е уважил възражението за прекомерност на въззивницата - ищца и е намалил същото на 9 852,88 лв. Освен това, тъй като адвокатско дружество „ Г. и А.“ е регистрирано по ЗДДС, то размерът на възнаграждението съобразно пар. 2а от Наредба № 1/2004 г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения е без включен ДДС и дължимият данък следва да бъде начислен върху възнаграждението по Наредбата. Моли да се присъдят разноски в пълен размер. В молбата на А. К. А. се претендира изменение на размерът на присъденото възнаграждение в полза на Р. Х., което намира за прекомерно, независимо, че е намалено до сумата 9852,88 лв. Работата на процесуалните представители на Х. се изразява в изготвяне на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г, съобразно което наредбата, с която се определят минимални размери на адв. възнаграждения, 1 на която е придаден задължителен характер, противоречи на разпоредби на ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже нейното приложение. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и следва да се намалят присъдените разноски на Р. Х.

Молбите за изменение на постановеното решение са подадени в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и са допустими.

С решение № 168/14.08.2024 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил решение № 1238/30.11.2023 г., постановено по гр. д.№ 948/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът на А. К. А. против С. З., Н. Г., Е. Н. Г., О. С., Р. С., Д. Ц., З. Д., Р. Х. и „Ес Енд Ей“ ООД да бъде прието за установено, че ищцата е придобила по давностно владение недвижим имот: сграда с идентификатор *****.***.***.*, находяща се в гр. Н., вид собственост: частна, функционално предназначение: сграда със смесено предназначение, брой етажи *, застроена площ 326 кв.м. В последното съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата ищца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания адв. хонорар от въззиваемите страни С. З. и Р. Х. Съдът е приел, че възражението е основателно, като е изложил мотиви, че с оглед немалката фактическа и правна сложност възнаграждението на представителите на ответниците, представляващо разноски за тях, следва да се намали с 30%. Присъдил е разноски за адв. възнаграждение в полза на С. З. в размер на 2800 лв., а в полза на Р. Х. - разноски в размер на 9852,88 лв. По делото са налице данни за реално платени разноски за адв. възнаграждение в размер на 4000 лв. от С. З.

- представен е договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че уговореният адв. хонорар е платен в брой /л.52/. Представена и фактура за заплатена сума 14 075,54 лв. с ДДС от Р. Х. на Адвокатско дружество „Г. и А.“, като е уточнено, че това е адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 152/2024 г. на БАС и доказателство, че същата сума е преведена по банков път /л. 117 и л. 118 от делото/.

Молбата на С. З. за изменение на постановеното решение в частта за разноските е основателна. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки вида на договорената дейност /изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е било прекомерно и възражението на въззивницата в този смисъл е неоснователно. В конкретния случай искът е положителен установителен за собственост на основание давностно владение. Въззивното производство е образувано по жалба на 2 ищцата, като процесуалният представител на въззиваемата-ответница С. З. е изготвил пространен отговор на жалбата и по делото се е провело едно съдебно заседание. Няма спор между страните, че между тях е воден предходен спор за делба на процесната сграда, който е отхвърлен по отношение на ищцата А. А. и делбата е допусната между останалите съделители, като квотата на С. З. в съсобствеността е 12,2%. При цена на иска 791 834 лв., делът на ответницата З. в съсобствеността на сградата като стойност възлиза на 96 603 лв. и това е интересът, който тя защитава.

Съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения минималния размер при този интерес е 8378,30 лв. От друга страна, следва да се съобрази решение на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 г. по дело C 438/22, съгласно което посочените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги. Като съобрази интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа, съдът намира, че следва да бъде присъден пълния размер изплатеното адвокатско възнаграждение от 4000 лв. като разноски в полза на С. З.

Що се отнася до молбите за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски на Р. Х. и на А. А., съдът намира, че следва да се измени постановеното решение в тази част, като се намали присъденото възнаграждение до размер от 4000 лв. Посоченото за интереса /96 603 лв./, вида на спора /установителен иск за собственост/, фактическа и правна сложност на спора и количеството на извършената работа /подаване на отговор на въззивна жалба и участие в едно проведено съдебно заседание/ сочи, че следва да се намали дължимото адв. възнаграждение на 4000 лв.

Молбата на Р. Х. за изменение на постановеното решение, като се присъди пълният размер на уговореното и платено възнаграждение е неоснователна.

Основателна е молбата на А. А. за намаляване на присъденото адв. възнаграждение. Тъй като по делото има данни, че адвокатското дружество „Г. и А.“ /в което участва адв. К. Г., процесуален представител на Р. Х./ е регистрирано по ДДС и предвид нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, то следва да се присъди допълнително и сумата от 800 лв. ДДС.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 248 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА решение № 168/14.08.2024 г., постановено по гр.д. № 152/2024 г. на Апелативен съд - Бургас в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ № ** да заплати на С. П. З., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. М. *, бл. ***, вх.

*, ап. *** още 1200 лв., представляващи разноски за заплатен адв. хонорар.

НАМАЛЯВА присъдените в полза на Р. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ № *, вх. *, ет. *, офис * разноски за заплатено адв. възнаграждение за въззивната инстанция от 9852,88 лв. на 4800 лв. с ДДС.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4