Определение № 983 от 15.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500583 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на „С.к.“ ООД гр.С., чрез адв. Х. М., против определение № 1826 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 439 от 16.05.2024г., постановено по делото в частта за разноските като неоснователна.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Твърди, че представил доказателства, че ищецът не бил материално затруднено. Счита, че съдът неоснователно не допуснал искането му за справки от НОИ, НАП, данъчна служба при Община Стара Загора, МВР – Стара Загора, както и да задължи ищецът да декларира обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК. Счита, че декларираните от ищеца пред кредитора данни за семейно и имуществено състояние опровергавали декларираните от страните в договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца. Цитира съдебна практика. Моли съдът да измени решението на основание чл. 248 ГПК като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и такива за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока за отговор другата страна К. Е. С., чрез адв. М. М. оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и провери допустимостта й намери за 1 установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е дължимата държавна такса за образуване на въззивно частно производство.

С обжалваното определение Районен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 439 от 16.05.2024г., постановено по гр.д.№ 118/2024г. , в частта за разноските като неоснователна. Изложил е съображения, че преценката дали да окаже безплатна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се прави от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между него и клиента.

Приложеното гр.д. № 188/2024г. по описа на СтРС е образувано по молба на ищеца К. Е. С., чрез адв. М. М. срещу „С.к.“ ООД гр. С. с искане за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит, евентуално да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 3.7. и на чл. 6.2. от договор за паричен заем № 680360 от 21.05.2022г., както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 881.22 лв., впоследствие увеличена на 1150.20 лв., заедно със законната лихва, на основание чл. 55 ЗЗД, като недължимо платена по договора за кредит.

С постановеното по делото решение № 439 от 16.05.2024г. СтРС е прогласил за недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № 680362 от 22.05.2022г., сключен между К. Е. С. и “С.к.” ООД. Уважил е и осъдителния иск до претендирания размер 1150.20 лв. Присъдил е на пълномощника на ищеца адв. М. сума в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Спорният въпрос по делото е дали съдът следва да присъжда разноски на пълномощника на ищеца за оказаната му по делото от адвоката безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Ответникът излага съображения, че не са налице основанията за оказване на безплатна правна помощ на ищеца, тъй като не е материално затруднено лице. С молбата по чл. 248 ГПК прави доказателствени искания за събиране от съда на доказателства за материалното състояние на ищеца. Навежда твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като подал две искови молби срещу същия ответник по два отделни договори за потребителски кредит. Представя искания от ищеца до ответника за потребителски кредит, в които е декларирал 2800 лв. в първото и 2801 лв. във второто и третото искане.

Въззивната инстанция намира частната жалбата за неоснователна и напълно споделя съображенията на районния съд. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. чл.38, ал.1, т.2 ЗА 2 предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като се осъжда другата страна да го заплати.

Правилно районният съд е приел, че преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Посочването на конкретно основание от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява безплатно. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС. Наистина в мотивите на Определение № 163 от 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016г на І ГО, където предметът на спора е различен от настоящия казус / липсва писмен договора между ищеца и адвоката/ е посочено, че ако ответникът твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна помощ не са налице и че страните по договора за адв. услуга са договорили предоставяне на адв. помощ без насрещно задължение за заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38, ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.

В случая по делото не са налице доказателства, опровергаващи обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице, тъй като представените искания до кредитора за потребителски кредит, с декларирани от ищеца доходи 2801лв. не доказва наличието на такива доходи на лицето. От друга страна в производството по чл. 248 ГПК, заедно с отговора си по молбата на другата страна, пълномощникът на ищеца е представил писмени доказателства, установяващи материалната затрудненост на доверителя си – 3

Справка за кредитна задлъжнялост, ПДИ от ЧСИ по изп. д., изп. лист за дължима сума, справка от АВп.

Въззивната инстанция счита, че изявленията за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Въпреки, че искането за събиране на доказателства за материалното състояние на ищеца е направено своевременно с молба от ответника, съдът правилно е отказал събирането им и отлагане на делото за събиране на доказателства, които нямат връзка с предмета на спора.

Наличието на две дела между същите страни, за обявяване на недействителност на два различни договора за потребителски кредит, не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

Ищецът обаче няма задължение да предяви всичките си материално-правни претенции срещу даден ответник в едно съдопроизводство. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца е предоставена възможност да търси защита на правата си в обем и по начин, заявен от същия в съответната искова молба. Предявяването на две различни претенции, макар и с едно и също правно основание, произтичащи от различни факти, в случая различни договори за кредит, не може да се разглежда като недобросъвестно упражняване на процесуални права.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено.

Предвид неуважаването на частната жалба на „С.к.“ ООД, в полза на пълномощника на ответника по частната жалба – адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за въззивното частно производство в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1826 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 439 от 16.05.2024г., постановено по делото в частта за разноските като неоснователна.

4

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в Булстат:

***, съдебен адрес: гр.С.З., ***, представлявано от управителя адв. М. В. М. сумата от 200 /двеста/ лв., представляващи адв. възнаграждение за въззивното частно производство на основание чл. 38 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5