Определение № 860 от 23.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. Варна, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601794 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба на адв. Ж. Г.- АК Варна, защитник на обв. И. Н. И. срещу определение № 1761/04.11.2025г., постановено по ЧНД № 20253110203124/2025г. по описа на ВРС, 2 състав, с което е отменено постановление на прокурор при ВРП от 10.06.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 19/2024г. на ОД на МВР -Варна, Сектор „ПП“, пр.пр.№ 1155/2024г. по описа на ВРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на ВРС за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че съдебния акт е неправилен, тъй като съдът неправилно не е съобразил, че в случая не е налице съприкосновение между двете моторни превозни средства – лекият автомобил и автобуса, поради което не е налице пътнотранспортно произшествие в смисъла на §6,т.30 от ЗДвП. В жалбата се сочи още, че съдът неправилно не отчел, че нарушение на правилата за движение е извършил именно водачът на автобуса, както и не е отчетено поведението на пострадалата.

Прави се искане за отмяна на определението на ВРС и потвърждаване на постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство.

Жалбата срещу определението на ВРС е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице в законоустановения срок, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с разпоредбата на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на протокола на първото действие по разследването- протокол за оглед на местопроизшествие от 18.01.2024г. и е водено за престъпление по чл. 343, ал.1НК.

1

В хода на разследването с постановление от 10.02.2025г. на разследващ орган, предявено на същата дата е привлечен в качеството обвиняем И. Н. И. за извършено престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“, пр.второ вр. с чл. 342 ал.1 от НК, като бланкетната норма на чл. 343 от НК е попълнена с нарушения на чл.

5 ал.1 ; чл. 20 ал.2 и чл. 24 ал.1 от ЗДвП.

След извършено разследване от разследващ полицай от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с постановление от 10.06.2025г. на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от ВРП, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, с извода, че от събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

С жалба от Г.П- пострадал по досъдебното производство, чрез повереника й – адв. В.Ш, ВАК, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано пред състав на ВРС, който с Определение № 1761/2025г. по ЧНД № 20253110203124 е отменил прекратителното постановление на ВРП.

В атакуваното определение ВРС е счел, че института на чл.15 от НК в случая е неприложим, защото именно чрез виновно допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за движение е станал причина за настъпване на конкретното пътнотранспортно произшествие.

След проведено разследване, прокурорът, а впоследствие и съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 18.01.2024 г. в гр. Варна, около 10.10 ч. свид. М В управлявал автобус „Зожгтонг ЗТН", с рег.

№*********, обслужващ линия №14 в гр. Варна, бул.“Х.Б“. В изпълнение на маршрута на автобуса, св. В спрял на оформена със специално уширение на пътното платно спирка „К", намираща се на бул. "Х.Б", непосредствено преди кръстовището с бул. "В.В", посока сградата на Община Варна. В това време зад автобуса на същата спирка спрял и лек автомобил марка „Ф“, модел “Т", рег.№*********, управляван от обв. И. И.. От лекия автомобил слязла съпругата на обв. И. И., след което последният предприел потегляне от спирката, като подал ляв мигач и се насочил към граничещата с уширението крайна дясна лента на четирилентовото в този участък пътно платно. Свид. М.

В също предприел потегляне от спирката като включил левия пътепоказалец на автобуса, при което за обв. И. И. е било обективно видимо и разбираемо, че автобусът потегля, но въпреки това той продължил движението си като навлязъл изцяло в същата лента за движение, към която и автобусът предприел потегляне. След това започнал да изпреварва автобуса, преминавайки покрай него, движейки се първоначално плътно в ляво по същата крайна дясна лента, а в последствие навлизайки частично с лявата страна на автомобила през непрекъсната в този участък разделителна линия в съседната средна дясна лента. И точно когато подминал почти изцяло, но не напълно, предната страна на автобуса, обв. И. И. насочил автомобила от частичното си положение в средната дясна лента към средата на крайната дясна лента, с което преминал в значителна близост покрай лявата предна страна на движещия се в същата пътна лента автобус и се позиционирал непосредствено пред него. В момента на предприетата промяна на траекторията на движение и преминаване непосредствено пред автобуса, обв.

И. И. възприел промяната от зелен на жълт сигнал от светофара за движещите се в посоката му автомобили. Обв. И. спрял внезапно пред автобуса на самата стоп-линия, с което създал за водача на автобуса опасна ситуация поради 2 твърде намаленото разстояние за спиране до автомобила. Тогава, за да предотврати сблъсък между двете превозни средства, свид. М. В също предприел внезапно спиране, като от действието на инерционните сили пътуващата в автобуса Г. П паднала на пода и така получила счупване на големия пищял на левия крак.

В хода на разследването са назначени съдебномедицинска експертиза, техническа експертиза на налични записи от камерите поставени на кръстовището и на автобусната спирка, автотехническа експретиза, допълнителна автотехническа експретиза.

От заключението на назначената авто-техническа експертиза е видно, че причина за предприемане на аварийно спиране на автобуса е преминаването на лек автомобил марка „Ф“, модел “Т“ в непосредствена близост пред автобуса и рязкото му спиране в лентата за движение, след смяна на сигнала на светофарната уредба от зелен на жълт. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да продължи движението си без да спира или да не навлиза пред автобуса. В създалата се пътна ситуация водачът на автобуса не е имал техническа възможност да избегне произшествието.

При тази, правилно установена фактическа обстановка в прекратителното си постановление, наблюдаващия досъдебното производство прокурор от ВРП неправилно е заключил, че деянието извършено от обв. И. е случайно по смисъла на чл. 15 от НК.

Варненския окръжен съд, след преценка на всички доказателства събрани към този момент на досъдебното производство, намира постановлението за прекратяване за необосновано, а направените правни изводи несъобразени с материалния закон. Обжалваното определение на ВРС е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Според текста на чл.15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Непредпазливото деяние по чл. 11, ал.3, пр.1 от НК и случайното деяние по чл. 15 от НК се извършват от дееца без той да е предвиждал общественоопасните последици, в първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата, а при случайното деяние е в невъзможност да предвиди тези последици. Невъзможността за предвиждане на настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на опасните последици. Случайното деяние изключва небрежността, но само в случая когато водачът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Конкретния случай не е такъв. Правилно в определението си състав на ВРС е посочил, че видно от заключението на авто-техническата експертиза и от приобщените по досъдебното производство видеозаписи, още при навлизане от уширението за спирката към крайната дясна лента, докато се намирал все още зад спрелия на спирката автобус за обв. И. И. е било обективно видимо и разбираемо предприетото потегляне на автобуса от спирката. Обвиняемият не намалил скоростта,респ. не спрял, за да позволи на съответното превозно средство от редовна линия за обществен превоз на пътници да извърши необходимата маневра, свързана с потеглянето, с което И. не е изпълнил задълженията си по чл. 65 и чл. 67 от ЗДвП и по чл.132 ППЗДвП, а продължил движението си, като навлязъл изцяло в същата крайна 3 дясна лента, към която и автобуса предприел потегляне. Правилно в определението си ВРс е отчел още, че възприемайки ясно навлизането на автобуса в крайната дясна лента, обв. И. И. започнал да се отклонява в ляво към разположената там средна дясна лента, с което действие реално предприел изпреварване на автобуса /предвид местоположението на двете превозни средства непосредствено преди зоната на регулираното със светофар кръстовище на бул. „Х.Б" с бул. „В.В"/. Освен описаното по-горе, обв. И. И. без да се е уверил предварително, че при подаваните от светофарната уредба задължителни сигнали ще разполага с възможност да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение нарушил изискването по чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, навлязъл пред автобуса и рязко спрял заради променения в същото време сигнал на светофарната уредба /в нарушение и на изискванията по чл.24, ал.1 ЗДвП и по чл.31, ал.7, т.4, изр.2 ППЗДвП, вр. чл.6, т.1, пр.2 ЗДвП/, въпреки наличното свободно пространство и възможност безпрепятствено да продължи движението в средна дясна лента в същата посока, като по този начин е създал опасна ситуация за движещия в крайна дясна лента за движение автобус.

Правилно ВРС е приел, че извършените от обвиняемия нарушения са пряка и непосредствена причина за осъщественото от свид. М. В внезапно спиране на управлявания от него автобус и за настъпилото под действие на породените инерционни сили падане с причинено средно телесно увреждане на пострадалата Г. П, което изключва приложението на чл. 15 от НК.

По жалбата:

Относно посоченото на първо място в жалбата несъгласие с мотивите на съда, тъй като в случая не е налице ПТП по смисъла на §6,т.30 от ЗДвП, защото нямало удар между двете превозни средства, следва да бъде отбелязано, че в цитираната норма никъде не е посочено, че за наличие това събитие се изисква съприкосновение между двете моторни превозни средства.

Не може да се счете,че липсата на удар освобождава обвиняемия от отговорност за действията му свързани с нарушения на Закона за движението по пътищата при управлението на лекия автомобил на 18.01.2024г. А в случая е налице и причинната връзка между действията на обв. И. и причиненото телесно увреждане на пострадалата.

ВРС е следвало да посочи безпротиворечивата съдебна практика, че при транспортните престъпления, за да бъде приложен чл.15 от НК, то следва поведението на участника в движението да е такова, че да не е допуснал нарушение на правилата за движение и въпреки това от деянието да са причинени съставомерни вреди. Настоящия случай очевидно не е такъв.

По повод следващото възражение в жалбата, че съдът неправилно не бил отчел нарушенията на водача на автобуса, следва да се посочи, че прерогатив единствено на прокурора е преценката на кое лице да бъде повдигнато обвинение, като съда при проверката на постановлението по чл. 243 от НПК няма правомощия да дава указания в тази връзка.