Определение № 89 от 09.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Монтана, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено Решение № 320/14.12.2022г. , с което след частична отмяна обжалваното първоинстанционно решение , съдът е отхвърлил предявените от А. И. и И.И. срещу Н.С.Н.ООД искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди на всеки един над сумата 43 354 лева до сумата 73 354 лева, както и предявеният от тях иск за заплащане обезщетение за имуществени вреди над сумата 1509.87 лева до сумата 3019.74 лева, потвърдил е решението на Районен съд Монтана № 297 от 15.07.2022г. , постановено по гр. дело № 2437/2021г. в останалите обжалвани части и е разпределена отговорността на страните за разноски с оглед изхода на въззивното производство . Осъдени са А. И. и И. И. да заплатят на Н.-С.Н. ООД още 4566 лева разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 633.76 лева въззивни разноски. Осъдено е ответното дружество да заплати на адвокат М. М., АК Монтана на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2330 лева.

С молба , подадена на 28.12.2023г. адвокат М. М. като пълномощник и процесуален представител на А. И. и И. И. иска от съда на основание чл. 248 ГПК да се произнесе в частта за разноските по съпътстващи основното производство производства по допускане обезпечение на бъдещ иск-гр.дело № 2250/2021г. на МРС, образуваното изпълнително производство , както и по приложените в.ч.гр.дело № 328/2021г. на МОС и в.ч.гр.дело № 60/2022г. на МОС, като й присъди на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатски възнаграждения за всяко едно от тях. Молбата е мотивирана с твърдения, че решението на въззивния съд не е допуснато до касационнен контрол, поради което и касационния съд не се е произнесъл по доводите в касационна жалба относно дължимите разноски. Въззивният съд с постановеното по делото решение е приел, че отговорността за тези разноски се определя с оглед изхода на исковото производство и след като е налице крайният изход на спора, то следва да се 1 произнесе по дължимостта на разноските по съпътстващите исковото производство други производства.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна , която с възражение в срок оспорва допустимостта и основателността на искането .

Съдът намира молбата за изменение на постановеното по в.гр.дело № 345/2022г. по описа на МОС решение № 320/14.12.2022г. в частта за разноските, подадена на основание чл. 248,ал. 1 от ГПК за недопустима за разглеждане като просрочена.

Съгласно чл. 248,ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските .

Постановеното по в.гр.дело № 345/2022г. по описа на МОС решение № 320/14.12.2022г. е връчено на пълномощника на страните А. и И. И.и на 09.01.2023г. , видно от приложените по делото разписки за връчване. В срока за касационно обжалване на решението, изтекъл на 09.02.2023г. молба по чл. 248,ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските не е подадена. Такава се подава едва на 28.12.2023г. , след като касационният съд с определение № 3860/04.12.2023г . по касационно гражданско дело № 1324/2023г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частите, с които исковите претенции на А. и И. И.и за заплащане обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни, съответно след влизане в сила решението на въззивния съд в тези части на 04.12.2023г. . По иска за имуществени вреди касационната жалба е приета за недопустима и в тази част с горепосоченото определение на ВКС касационното производство е прекратено, като определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила на 23.12.2023г..

Възможността да се иска допълване въззивното решение по реда на чл. 248 ,ал.1 ГПК е преклудирана с изтичане срока за касационното му обжалване на 09.02.2023г. .

Молбата е подадена на 28.12.2023г. след изтичане предвидения в чл. 248,ал. 1 от ГПК едномесечен срок, поради което е недопустима за разглеждане.

С оглед горното, Окръжен съд- Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адвокат М. М в качеството й на пълномощник на страните А. .И. и И..И. молба с вх. № 4762/4788 от 28.12.2023г. за 2 допълване на постановеното по в.гр.дело № 345/2022г. по описа на МОС Решение № 320/14.12.2023г. в частта за разноските като НЕДОПУСТИМА поради просрочие .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 274,ал. 2 във връзка с ал. 1,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3