Присъда № 3 от 29.09.2021, Районен съд - Златоград

МОТИВИ към Присъда № 3 от 29.09.2021 г. по НОХД № 28/2021 г. по описа на РС-Златоград

Районна прокуратура–С. е повдигнала обвинение срещу А. Н. Б., роден на * г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като управител на „Л.“ ЕООД, неосъждан (реабилитиран), с адрес: гр. Р., общ. М., обл. С., ул. „Б.” № *, ЕГН **********, за това, че: на 24.06.2018 г., около 18,05 часа, в гр. Р., обл. С., на ул. „А.“, в близост до хотел „Л.“, управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка „ИЖ“, с рама №* /без регистрационна табела/, след употреба на наркотични вещества - марихуана /канабис/, установено по надлежния ред, чрез съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза на Военномедицинска академия - гр. С., изх. № */06.08.2018 г.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа внесеното обвинение, като пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК, а по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба – сумата от 800 лв. Сочи още, че на осн. чл.343г НК, по отношение на подсъдимия, следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 3 месеца, като се зачете лишаването от правоуправление по административен ред.

Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, като сочи, че вмененото на подзащитния му престъпление не е доказано от обективна страна, доколкото не се установява от събрания доказателствен материал, управлението на процесния мотоциклет.

Подсъдимият А. Н. Б. се явява в съдебно заседание и моли съдът да се произнесе с оправдателна присъда, като сочи, че не е управлявал мотоциклета, а обвинението е недоказано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Н. Б. е роден на * г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като управител на „Л.“ ЕООД, неосъждан (реабилитиран), с адрес: гр. Р., общ. М., обл. С., ул. „Б.” № *, ЕГН **********.

На 24.06.2018 г., свидетелят Е. Е. Б. – полицейски инспектор при РУ-М. и свидетелят А. К. К. – мл. инспектор при ГПУ-Р., изпълнявали служебните си задължения по охрана и опазване на обществения ред на територията на община Р. Около 18,00 часа полицейските служители се намирали на моста 1 свързващ ул. „Б.“ и ул. „А.“ в гр. Р. Патрулният автомобил бил паркиран в началото на моста свързващ двете улици, в дясното платно на движение на ул.

„Б.“, позициониран с лице към ул. „Б.“ (съответно с гръб към ул. „А.“).

Полицейските служители се намирали извън служебния си автомобил, когато чули звук на приближаващ се мотоциклет. В следващия момент свидетелите Б. и К. възприели от разстояние от около 48 метра мотоциклет, който се придвижвал по ул. „А.“ и завил по моста към тях, в посока ул. „Б“.

Полицейските служители възприели ясно водача на приближаващия се към тях мотоциклет – подс. Б., който не носел предпазна каска. На разстояние от около 38 метра от патрулния автомобил, водачът на мотоциклета също възприел полицейските служители и рязко навлизайки в платното за насрещно движение, предприел маневра за обръщане на посоката си на движение. Възприемайки поведението на водача, полицейските служители незабавно се качили в патрулния автомобил и също направили обратен завой за да се насочат в посока към ул. „А“. Непосредствено след това отправяйки се в посоката на мотоциклета, полицаите възприели, че същият е паркиран непосредствено до входа на хотел „Л.“ (до метален парапет на терасата на първото ниво на сградата), находящ се на ул. „А.“ - в непосредствена близост до кръстовището образувано от моста свързващ двете улици – ул. „А.“ и ул.

„Б.“. Подсъдимият Б. се намирал на разстояние от няколко метра от мотоциклета и вървял в посока към спрелия в близост автомобил „Ф.“, управляван от съпругата му – св. Н. Б.а. Полицейските служители също паркирали до мотоциклета и разпоредили на подс. Б. да остане на място за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че управляваният от подсъдимия Б. мотоциклет е марка „ИЖ“, бежов на цвят, с рама №*, без регистрационна табела, който не е регистриран по надлежния ред. Полицаите докладвали за случая в ОДЧ към РУ-М., откъдето изпратили на място мл. автоконтрольор В.К.. Последният изпробвал водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол, като в 18,49 часа, бил отчетен резултат 2,40‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. Във връзка с констатираното св. К. съставил на подс. Б. АУАН с бл. №*от 24.06.2018 г., който оспорил резултата от дрегера, като отрекъл да е употребил алкохол и заявил, че желае да даде кръвна проба, за което му бил издаден Талон за медицинско изследване № *. В 19,15 часа подсъдимият бил изпробван за употреба на наркотични вещества с Техническо средство „Дрегер DrugCheck 3000”, фабричен № *, валиден до м. октомври 2018 г., който отчел наличие на ТНС-тетрахидроканабинол и АМР- амфетамин. В тази връзка св. К. съставил на подсъдимия АУАН № * от 24.06.2018 г., с бл.

№ *** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и издал Талон за медицинско изследване № * за наркотични вещества, във връзка със заявеното от подсъдимия желание в тази насока. В цитирания талон (връчен в 19,35 часа) е отбелязано, че лицето следва да се яви във ФСМП-Р. до 20,15 часа на 24.06.2018 г. за взимане на биологични проби. Пред св. Б., св. К., св.

К. и св. Р. подсъдимият не отричал да е управлявал процесния мотоциклет.

Обяснил, че съхранявал същия от много години и решил да го изпробва дали ще успее да запали. За целта се спуснал по наклона на ул. „Б.“, като 2 двигателят все пак стартирал и мотоциклетът продължил движението си, а малко по-късно бил забелязан от полицейските служители, разположени на моста. Във връзка с направените му на място проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества, подсъдимият, се изненадал на показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като посочил, че не е употребявал алкохол. По отношение на наркотичните вещества посочил, че е употребил марихуана в предходните дни – петък и събота по време на почивката си в Г., но не и в деня на проверката, поради което настоял за медицинско изследване. Подсъдимият, придружен от св. Х.Р. – ст. полицейски инспектор при РУ-М. се явил във ФСМП-Р., като в 20,00 часа му били взети биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества.

В тази връзка е изготвена съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № */06.08.2018 г. на ВМА-С. с която е констатирано, че в изследваните биологични проби (кръв и урина), не се установява присъствие на алкохол.

Установено е присъствие на специфичен метаболит в кръвта, доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол (ТНС) – марихуана, канабис и т.н.

Подс. А. Н. Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства от категории „А“, „В“ „М“ и „АМ“, като притежава Свидетелство за управление на моторни превозни средства № ***, валидно до 02.10.2027 г. и се води на отчет в СДВР.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/25.06.2018 г. на началник група при ОДМВР-С., на РУ-М. временно е отнето свидетелството за управление на моторни превозни средства на обвиняемия (считано от 24.06.2018 г., от която дата свидетелството му е иззето със съставения против него акт, и от която дата с посочената заповед е допуснато предварително изпълнение на същата).

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ отделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Е.

Е. Б. – полицейски инспектор при РУ-М., св. А. К. К. – мл. инспектор при ГПУ-Р., св. В. В. К. – мл. автоконтрольор в РУ-М., св. Х. Р. Р. – ст.полицейски инспектор в РУ-М., дадени пред съда, в хода на съдебното следствие, АУАН № */24.06.2018 г., с бл. № * (л. 72 от ДП № 140/2018 на РУ-М.), АУАН №* от 24.06.2018 г., с бл. № *; ЗППАМ № ***от 25.06.2018 г. на началник група при ОДМВР-С., РУ-М.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 24.06.2018 г. (л. 19 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); Талон за медицинско изследване № *** за наркотични вещества (л. 20 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества от 24.06.2018 г. съставен от д-р Ц.С. – деж.лекар при ФЦСМП-Р. (л. 21 от ДП № 141/2018 на РУ-М.), протокол за получени и предадени биологични проби от ЦСМП, чрез ОДМВР-С. до ВМА-С. с изх. № ****/25.06.2018 г. (л. 72 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); протокол за предаване и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ в Токсикохимична 3 лаборатория от 26.06.2018 г. на ВМА-С. (л. 73 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № ***/06.08.2018 г. на ВМА-С. (л. 76-л. 78 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); Заповед № ***/24.06.2018 г.; справка за нарушител/водач (л. 76-78 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); справка за съдимост, справка-характеристика (л. 66 от ДП № 141/2018 на РУМ.); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.

67 от ДП № 141/2018 на РУ-М.), както и от извършеното от съдебния състав процесуално съдебно следствено действие – оглед на местност, а именно района заключен между моста на ул. „Б.“ и ул. „А.“ и хотел „Л.“ в гр. Р., за който е съставен протокол от изнесено (на пункт) съдебно заседание от 14.07.2021 г. (л. 65 – л. 68 от делото), ведно с изготвен към него Албум (л. 79 – л. 90 от делото).

Показанията на полицейските служители: св. Е. Е. Б. – полицейски инспектор при РУ-М., св. А. К. К. – мл. инспектор при ГПУ-Р., св. В. В. К. – мл. автоконтрольор в РУ-М., св. Х. Р. Р. – ст.полицейски инспектор в РУ-М., са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации. Всеки от посочените свидетели, твърди, че подсъдимият не е отричал управлението на мотоциклета, както и употреба на марихуана в предходните дни. Напротив – свидетелите единодушно твърдят, че подс. Б. е обяснил, че моторът е много стар, съхранява го в гараж от много години, без да го управлява (същият не е регистриран по съответния ред), поради което решил да изпробва дали ще успее да стартира двигателя, което именно се е случило. Св. Б. и К. са имали възможност да възприемат от недалечно разстояние (38 метра) водача на процесния мотоциклет – подс. Б., като не са имали никакви обективни пречки за това от гледна точка на дистанция, метеорологични условия – ясно време, през светлата част на денонощието или други подобни. В това число, при извършения от съда оглед на местност се установи лично от съдиядокладчика по делото, че от мястото на което е бил паркиран патрулният автомобил и където са се намирали свидетелите Б. и К., същите са имали безпрепятствен визуален контакт до мястото на което мотоциклетът е обърнал посоката си на движение (към ул. „А.“) от гледна точка на особености на релефа и разположението сгради, растителност и прочие. На следващо място съдът констатира, че полицейските служители не са имали непрекъснат визуален контакт с мотоциклета и неговия водач, който е бил преустановен за незначително кратък интервал от време – за времето през което в било необходимо полицаите да се качат в патрулния автомобил и да обърнат посоката си на движение към ул. „А.“. Поради кратката дистанция до мястото където мотоциклетът е паркиран (до входа на хотел „Л.“) придвижването на свидетелите Б. и К. обективно е отнело изключително кратко време. На практика действията на всички участници – свидетелите полицейски служители и подсъдимия, от осъществяването на първоначалния визуален контакт до мястото на проверката, респ. местоположението на паркирания мотоциклет, са извършени в периметъра на едно кръстовище – между ул. „Б.“ и ул. „А.“, на която именно е разположен и хотел „Л.“. В тази 4 връзка няма никакво значение от гледна точка на установяване на обективната съставомерност на деянието, обстоятелството, че полицаите са изгубили водача от поглед за изключително кратък интервал от време, тъй като същите са възприели ясно и без колебания самоличността му по време на управлението на процесното МПС. Изцяло неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия касателно, факта дали полицейските служители са се уверили, че мотоциклетът може да бъде запален и приведен в движение, както и че не са проверили дали двигателя на мотоциклета е топъл.