Решение № 16852 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16852 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110101115 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от „ВГ АУТО” ЕООД, ЕИК 205724066, с която срещу „АЙПАС“ ЕООД, ЕИК 205724066 е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 532,03 евро (4952,23 лева), представляваща непогасена главница по неформален договор за заем от 25.06.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2026 г. до окончателното плащане, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 2 532,03 евро (4952,23 лева), с която ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че през 2024 г. ответното дружество било лизингополучател по договор за лизинг № 73141 с „ОТП Лизинг“ ЕООД. Твърди, че във връзка с непогасени задължения на ответника по посочения договор за лизинг, на 25.06.2024 г. между страните бил сключен неформален договор за заем, по силата на който същите се съгласили ищецът да предостави на ответника като временна краткосрочна финансова помощ сумата от 2 532,03 евро, като не бил уговорен срок за връщането й. Твърди, че в съответствие с уговореното, още на същата дата сумата била преведена по банкова сметка на трето лице, а именно на „ОТП Лизинг“ ЕООД. Твърди, че многократно е канил ответника 1 да му върне заетата сума, но до настоящия момент плащане от страна на същия не било извършено. В случай, че не се установи договорно отношение, то твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответника с размера на погасеното от ищеца негово задължение към трето лице. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, уточнен с молба с вх. № 144071/07.05.2026 г., от ответника „АЙПАС“ ЕООД, ЕИК 205724066, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да дължи процесната сума по аргумент, че същата представлява заплатена част от издадена от ответника проформа фактура от 17.01.2025 г. във връзка с търговски отношения между страните по преотдаване на лизингова вещ. В тази връзка твърди, че между страните било налице правоотношение по договор за наем на лек автомобил „Хюндай Кона“ с шаси № ТМАК581GFPJ073597, който бил обект на лизингов договор, сключен между ответника и трето лице - „ОТП Лизинг“ ЕООД, като с извършеното плащане на сумата от 2532,03 евро (4952,23 лева) към това трето лице, всъщност, било извършено извънсъдебно прихващане по издадената от ответника проформа фактура на обща стойност от 13293,58 евро без ДДС (26000 лева). Твърди, че страните договорили, че лизинговата вещ ще се придобие на цената на стойността на остатъка от лизинговите вноски, префактурирани от издателя „ОТП Лизинг“ към ищеца, т. е. същият се е съгласил да изплаща задълженията съгласно погасителния план на „ОТП Лизинг“, и в края на периода да придобие лизинговата вещ. Поддържа, че проформа фактура от 17.01.2024 г. на стойност от 13293,58 евро без ДДС (26000 лева) била издадена за договорената между страните първоначална инвестиционна вноска, която сума до настоящия момент не била заплатена от ищеца. Посочва, че лизинговата вещ е била предадена на ищеца от ответника за ползване още преди началото на изплащане на наемните вноски от страна на дружеството ищец, т. е. още през януари месец 2024 г., като през цялото време ищцовото дружество ползвало лекия автомобил, плащало разходи по консумативи и ремонти и лизинговите вноски, които били директно префактурирани от лизингополучателя „АЙПАС“ ЕООД към „ВГ АУТО“ ЕООД. При условията на евентуалност, ако исковите претенции бъдат уважени, релевира възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД със съществуващото в негова полза вземане срещу ищеца до размера на по-малкото от тях. Допълнително, уточнява, че претендираната от първоначалния ищец сума в размер на 4952 лв. е част от неплатена, но дължима сума по търговско правоотношение, а именно договор за наем на лек автомобил, във връзка с което има издадена фактура по инвестиционна вноска на този автомобил в размер на 26 000 лв. без ДДС /13 293 евро/. Исковата сума следва да бъде алтернативно прихваната от насрещно дължимата от него сума по фактурата по реда на ЗЗД. Ето защо моли съд ада отхвърли иска на ищеца. Претендира разноски Част от предмета на производството е и предявен с отговора на исковата 2 молба насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск „ВГ АУТО“ ЕООД да заплати на ищеца по насрещния иск „АЙПАС“ ЕООД сумата от 10 761,67 евро без ДДС, представляваща непогасен остатък от главница по договор за наем на лек автомобил „Хюндай Кона“ с шаси № ТМАК581GFPJ073597, за което била издадена проформа фактура от 17.01.2024 г. на стойност от 13293,58 евро без ДДС (26000 лева). С оглед изложението на ответника, заявено в отговора по чл. 131 от ГПК, както и в допълнително депозираната уточнителна молба, първоначалният ответник „АЙПАС“ ЕООД намира, че освен, че искът на първоначалния ищец „ВГ АУТО“ ЕООД следва да бъде отхвърлен, но освен това, подаденият от него насрещен осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло в посочения размер от 10 761,67 евро без включено ДДС.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск „ВГ АУТО“ ЕООД с нарочна писмена молба с вх. № 197792/19.06.2026 г. взема становище за неоснователност на насрещната искова претенция. Доводите на страната са следните. Претендира, че уточненията, направени от ищеца по насрещния иск са извън указания от съда срок, ерго са били преклудирани и предвид това искът е недопустим. По същество, счита, че искът е неоснователен, като намира, че проформа фактура за инвестиционна вноска на лек автомобил от 17.01.2024 г. към иск „ВГ АУТО“ ЕООД е съставена изцяло за целите на производството и такъв документ никога не е бил разменян между страните. Претендира, че съгласно чл. 42 от Договора за оперативен лизинг от 24.10.2022 г. между ответника и „ОТП ЛИЗИНГ“, ответното дружество не е имало право да предоставя правото на ползване върху лизинговата вещ на трети лица без писмено разрешение на „ОТП Лизинг“, а в нарушение на тази уговорка ответникът е предоставил лизинговата вещ на ищеца, като редовно е събирал лизинговите вноски от последния.

Същевременно ответникът не е обслужвал своевременно лизинга си към третото за спора лице – „ОТП Лизинг“, включително свързаните застраховки.

Счита, че ищецът по насрещния иск не описва пълната картина на развилите се между страните отношения, като описва само ползващата го част от събитията. В отговора на насрещния иск се твърди, че ищецът е заплатил не само фактурите от м.05.2024 г. до м.11.2025 г. (7 броя), но и още фактурите от м.01.2024 г. до м.04.2024 г. включително, за което към молбата са представени писмени доказателства. Сочи, че от м.10.2024 г. ответникът спира да обслужва задълженията си към „ОТП Лизинг“ и към застрахователя „Инд Брокер“ ООД, като моли ищеца да направи директни плащания към двамата търговци („ОТП Лизинг“ и „Инд Брокер“ ООД). Ищецът заплаща общо 3715,04 лв. съобразно указанията на ищеца по насрещния иск и първоначален ответник, съответно 2495,14 лв. към „ОТП Лизинг“ и 1219,90 лв. към застрахователя „Инд Брокер“ ООД. Заключава, че преди да стане директен лизингополучател по договора с „ОТП Лизинг“, ищецът „ВГ АУТО“ ЕООД има преки отношения единствено и само с ответника „Айпас“ ЕООД. През 2024 г. ищецът е заплатил всички 3 фактури на ответника. През м.06.2024 г. ищецът заплаща веднъж фактурата за наем на ответника и втори път заплаща чуждото задължение на ответника към „ОТП Лизинг“ като краткосрочна временна финансова помощ (неформален договор за заем) към ответника. След това ищецът повдига въпроса за връщане на така заетата сума, но макар първоначално ответникът да бил готов да възстанови сумата, по-късно спира да отговаря.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представено по делото банков превод се установява, че на 25.06.2024 г. ищецът е превел на трето за спора лице – „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата в размер на 4952,23 лева с основание за извършения превод „информация за получателя, временна взаимопомощ към АЙПАС ЕООД“, с още пояснения: кл. 72633, дог. 73141.

По делото е приложена в препис оригинал на проформа фактура № 0000000007/17.01.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул – „наем на автомобил, инвестиционна вноска“, количество 1 брой, единична цена и стойност, възлизащи на 26 000 лв. без ДДС или 31 200 лв. с ДДС (ДДС е начислен в размер от 5 200 лв.).

Представени са още следните фактури: фактура

№

0000000000221/02.05.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „разходи по наем на сл. автомобил“ 1 брой на стойност от 1020,98 лв. без ДДС или с ДДС – 1225,18 лв.; фактура № 0000000000222/08.05.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „наем на служебен автомобил“ 1 брой на стойност от 1020,98 лв. без ДДС или с ДДС – 1225,18 лв.; фактура № 0000000000225/03.06.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „разходи по наем на сл. автомобил“ 1 брой на стойност от 1020,98 лв. без ДДС или с ДДС – 1225,18 лв.; фактура № 0000000000230/18.07.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „разходи по наем на сл. автомобил“ и „регулярни разходи автомобил – застраховки“ по 1 брой на стойност от общо 2041,96 лв. без ДДС или с ДДС – 2450,35 лв.; фактура № 000**********/12.08.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „разходи по наем на сл. автомобил“ и „регулярни разходи автомобил – застраховки“ по 1 брой на стойност от общо 2041,96 лв. без ДДС или с ДДС – 2450,35 лв.; фактура № 0000000000237/24.09.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „разходи по наем на сл. автомобил“ 1 брой на стойност от 1020,98 лв. без ДДС или с ДДС – 1225,18 лв. и фактура 4

№ 0000000000244/13.11.2024 г. с получател „ВГ АУТО“ ЕООД и доставчик „АЙПАС“ ЕООД, с посочен в нея артикул „наем на служебен автомобил октомври и ноември застраховки“ 1 брой на стойност от 3095,87 лв. без ДДС или с ДДС – 3715,04 лв.

От представени по делото извлечения от сметка е видно, че ищецът „ВГ АУТО“ ЕООД е изпращало по банковата сметка на ответника „АЙПАС“ ЕООД парични суми в размер на по 1225,18 лв. за месеците: февруари /на 06.02.2024 г./, март /на 05.03.2024 г., април /на 02.04.2024 г., май /на 02.05.2024 г. и на 08.05.2024 г./, юни /на 04.06.2024 г./; август /на 12.08.2024 г./, септември /на 24.09.2024 г./, а за юли месец /на 18.07.2024 г./ за сумата от 2450,35 лв.

Част от писмения доказателствен материал по делото са и фактура № 202/18.01.2024 г., ведно с банково извлечение за плащане на фактура № 202/18.01.2024 г.; фактура № 205/06.02.2024 г., ведно с банково извлечение за плащане на фактура № 205/06.02.2024 г..

По делото са приложени и извадки от разменена електронна кореспонденция между страните, които извадки сами по себе си не представляват годно доказателствено средство, а следва да се тълкуват с оглед останалия събран по делото доказателствен материал.

В проведеното на 21.05.2026 г. открито съдебно заседание на основание чл. 153 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че телефонният номер, от който изхожда приложена по делото кореспонденция изхожда от управителя на ответното дружество Б. И.