Решение № 3571 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330118356 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Я. Н., ЕГН ********** против З. И. Н., ЕГН ********** и М. К. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД.

Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 2982/2017 г. на ПРС, ответницата З. Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по отношение на ищеца, с последици - имотна вреда в размер на 3250 лева.

В полза на ищеца бил издаден ИЛ за сумата, законна лихва и разноски.

Установил, че на 27.08.2013 г. след възникване на задължението за връщане на дължимата сума, предмет на престъплението, ответницата се разпоредила със свое имущество – дворно място, ведно с построените сгради в с. ***. С договор за дарение, обективиран в НА ***, надарила втората ответница – нейна ***, като си запазила правото на ползване.

Понастоящем дължимите суми не били платени. Твърди сделката да е увреждащо действие, за което и двете страни са знаели, като се целяло осуетяване на възможността за удовлетворяване на кредитора, предвид липсата на друго имущество.

Предвид изложеното се моли за прогласяване на относителна недействителност спрямо ищеца на извършената сделка с договора за дарение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата З. Н., с който оспорва иска. Твърди ищецът да е нямал качеството на кредитор към момента на извършване на сделката. Тя била осъществена с оглед желанието на *** й въпросът със собствеността на имота да бъде изяснен и поради нежеланието й да влага средства в ремонт, преди този момент. Това била действителната цел на сделката, а ищецът нямал качеството на кредитор преди влизане в сила на присъдата.

1

Поддържа искът да е недопустим до размера ½ ид.ч., т.к. с влязло в сила Решение, договорът за дарение, чрез който ответницата придобила имота, бил отменен.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Н., с който оспорва иска. Твърди, че причина за прехвърлянето била, че през 2013 г. започнала да прави ремонт в имота. Поставила въпрос пред майка си какво възнамерява да прави с него, т.к. има ***. При нежелание за прехвърлянето му в нейна полза, посочила, че няма интерес да извършва ремонтни дейности за своя сметка. Със *** й се разбрали, че тя няма претенции, т.к. живее в *** и доколкото ответницата живеела в имота, заедно с баба си, било редно същият да й бъде прехвърлен. Така се стигнало до подписване на процесната сделка, инициирана по нейно желание. Към този момент не знаела и не подозирала, че вбъдеще е възможно да бъдат увредени интереси на трети лица, нито, че майка й ще бъде осъдена и ищецът ще се снабди с ИЛ през 2021 г., док. през 2013 г. не било инициирано нак. производство. Поддържа твърдението за недопустимост на иска до размера на ½ ид.ч. предвид отмяната на предходно дарение в полза на майка й, при което процесната сделка не породила правен ефект за тази част, а собствеността преминала директно от баба й към нея.

Оспорва твърдението за липса на друго имущество, от което ищецът да се удовлетвори, т.к. майка й работела по ТПО. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 300 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата: че ответницата З. Н. е извършила деянието, за което е призната за виновна, че това деяние е противоправно и е извършено виновно; че е сключен процесният договор за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване от 27.08.2013 г.; че на 22.02.2021 г. е издаден ИЛ в полза на ищеца за обезщетение за вреди от 3250 лева от престъплението, ведно със законната лихва и разноски, предвид влязлата в законна сила на 20.01.2021 г. присъда по НОХД № 2982/2017 г.; че сумите по ИЛ не са платени от ответницата З. Н.; че ответниците са в родствена връзка - майка и *** /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3790/06.04.2022 г. – л. 44-46/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. За основателността му е необходимо да са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. С оглед времето на възникване на вземането, правото на кредитора се упражнява съответно съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато същото е възникнало преди увреждащото действие, при което за уважаване на иска е необходимо да бъдат установени посочените по-горе предпоставки или съгласно чл.

2

135, ал. 3 ЗЗД, когато вземането на кредитора е възникнало след увреждащото действие, в който случай обаче за основателност на претенцията е необходимо ищецът да докаже намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което е договарял, а не само знание за увреждане на кредитора, като тук характерът на сделката – възмездна или безвъзмездна, е без значение.

По делото е безспорно, че ищецът е кредитор на ответницата З. Н., предвид влязлата в законна сила на 20.01.2021 г. присъда по НОХД № 2982/2017 г. Не е спорно също и от представения нот. акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване от 27.08.2013 г. се установява, че ответницата З. Н. се е разпоредила със свое имущество – дворно място, ведно с построените сгради в с. ***, в полза на втората ответница – нейна ***.

Спорният между страните въпрос е относно момента на възникване на вземането спрямо разпоредителната сделка, която се твърди да е увреждаща по отношение на кредитора – дали същото я предхожда, или е възникнало след нея.

Отговорът е от съществено значение с оглед разграничението между хипотезите на отменителния иск и преценка коя от тях е приложима. В тази връзка, съдът приема, че вземането на ищеца е възникнало преди договора за дарение, обективиран в нот. акт от 27.08.2013 г., док. от представената по делото присъда се установява, че на неустановена дата през лятото на 2011 г. ответницата е възбудила и до края на м. октомври 2012 г. поддържала у ищеца заблуждение и с това е причинила на последния имотна вреда в общ размер на 3250 лева. Вземането за обезщетение за им. вреди е възникнало от извършване на деликта /в този см. и Решение № 1669/22.12.2017 г. по в.гр.д. № 2660/2017 г. на ПОС/. Съдебното установяване на вземането няма отношение към неговото възникване, поради което следва да се приеме, че ищецът е придобил качеството кредитор спрямо ответницата, считано от най-късния момент от посочения период на извършване на противоправното деяние – м. октомври 2012 г. Възраженията, че ищецът не е имал това качество към момента на разпоредителната сделка, док. към този момент не било инициирано нак. производство, съответно ответницата не била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за им. вреди, не се споделят. В т.см., освен посоченото Решение на ПОС, съгласно Решение № 45/01.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 450/10 г., III г.о., обстоятелството, че вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 ЗЗД, като са изложени съображения, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства.

По въпроса за правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, е постановено и Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 915/2012 г., IV г.о., в което е прието, че кредиторът може да се брани срещу увреждащата го сделка независимо от поредността във времето на възникването на неговото вземане и на извършването на увреждащата сделка. Когато увреждащата сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане и е безвъзмездна, както е в случая, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е. знаел е за съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане – чл.

3

135, ал. 1 ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да доказва знанието на третото лице, когато то се презумира – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото несъмнено се установяват – качеството на кредитор на ищеца по отношение на отв. З. Н., както и времето на възникване на вземането спрямо атакуваната разпоредителна сделка, която следва да се счита като увреждащо кредитора действие, доколкото е безвъзмездна и намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на кредитора.

За знанието на ответницата З. Н. за увреждане на кредитора, съответно за знанието й за съществуване на задължението, свидетелстват събраните по делото доказателства – постановената присъда по НОХД № 2982/2017 г. и показанията на св.

Н. Н. /*** на ищеца/, която заявява, че във връзка със закупен парцел със *** й се свързали със З., която работела в общ. *** и обещала да им помогне с издаването на документи за право на строеж, за което през 2011 г. *** й дал на две вноски сумата от общо 3250 лева. Към края на 2012 г. свидетелката и ищецът си потърсили обратно парите, като ответницата казала, че ще ги върне, но това така и не се случило. Съдът кредитира показанията и след съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, доколкото са ясни, последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото са ангажирани и гласни док. средства от страна на ответницата З. Н. с оглед установяване липсата на знание за увреждане, чрез разпита на св. К.Н. /***/*** на ответниците/. Според него, *** му не е дължала на никого пари, като не му било известно същата да е съдена; не познавал ищеца и не знаел той да има общо със З., като поддържа, че никой не е търсил *** му във връзка с пари; че същата не дължи никакви пари. Показанията не се кредитират с висока док. стойност, тъй като относно всички отречени факти, противоречат на създадената СПН, съгласно присъдата. Същевременно, те по никакъв начин не опровергават извода за наличие на знание у З. Н. за увреждане на кредитора. Фактът, че свидетелят не е бил запознат с възникналото в полза на ищеца вземане, резултат от извършеното противоправно деяние, не доказва по какъвто и да било начин липсата на знание за увреждане от страна на длъжника. Що се отнася до останалите показания на св. ***, касаещи липсата на знание за увреждане от страна на ответницата М. Н., както и ангажираните гласни док. средства от последната в тази връзка, същите не следва да бъдат анализирани, тъй като в конкретния случай знанието на третото лице – приобретател на имота е без правно значение, с оглед безвъзмездния характер на сделката. Същите не следва да бъдат коментирани и доколкото съдът приема, че вземането на ищеца е възникнало преди увреждащото действие, поради което хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД не е приложима и в процеса не е необходимо да бъде доказано намерение за увреждане от страна на длъжника и лицето, с което той е договарял.