Решение № 618 от 21.12.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. К., 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102534 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Р. Д. М., ЕГН ********** действаща лично и като майка и законен представител на дъщеря си Р. К. Д. с ЕГН ********** с адрес за получаване на съдебни книжа гр. К.,ул. „***********, чрез упълномощената адвокат М. Д. против К. Т. Д., ЕГН **********от гр.К. ул. „******** с правно основание чл. 150 СК.

Ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника били родители на дъщеря им Р. К. Д. с ЕГН ********** родена на ******** г.

Детето посещавало детска градина № 3 „*******" в гр.К., посещавало и извънкласни занимания, за които заплащала около 100 лв. месечно.

Сочи, че с решение № *** от ********. постановено по г.д. № ******г. по описа на РС-К. на нея й били предоставени родителските права по отношение на дъщеря им Р., а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 165 лева. Твърди, че от постановяване на решението до настоящия момент детето пораснало, нуждите и потребностите му се увеличили, увеличили се и доходите на ответника.

Сочи, че тя работила в ПХГ „***********" гр.К. на длъжност „Училищен психолог". Ответникът работил като ел.отговорник в подстанция К. и получавал месечно възнаграждение в размер на около 1500лв.

Сочи, че на ********. тя сключила граждански брак с Ч.И.М., като те двамата, заедно с дъщеря й Р. живеели заедно в едно домакинство.

Съпругът й Ч.М. имал непълнолетна дъщеря от предходен брак - К.Ч. М., за която той плащал месечна издръжка в размер на 190 лв.,считано от *******г., съгласно решение *** по г.д. № ******. на РС-К.. Нито тя, нито ответникът имали други непълнолетни деца, освен дъщеря им.

Твърди, че от раздялата й с ответника, детето им живеело при нея и съпруга й Ч.М. в апартамента на съпруга й в гр.К. ул."********** Тя и съпругът й полагали ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието й.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща 1 ежемесечна издръжка на детето им в завишен размер в сравнение с присъдената с Решение № *** от ********., постановено по г.д. № ******г. по описа на РС-К., считано от датата на подаване на настоящата искова молба, която издръжка да се равнява за в бъдеще на сума в размер на 350лв. месечно,платима до 5-то число на месеца за който се дължи по банков път по сметката на майката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Моли съда на основание чл. 242 ал. 2 от ГПК да постанови предварително изпълнение на съдебното решение по настоящото гражданско дело.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. В. В., САК.

Счита предявения иск за частично основателен и изразява съгласие да заплаща на малолетната си дъщеря издръжка в размер на 190.00 лева месечно.

Останалата част на иска счита за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да бъде отхвърлен.

Счита, че от постановяване на съдебното решение, с което е определен първоначалния размер на издръжката на малолетната му дъщеря, не бил изтекъл продължителен период от време, от тогава до настоящия момент не били налице промени в обстоятелствата, касаещи социално-икономическите условия в страната.

В обстоятелствената част на исковата молба не се посочвало кои обстоятелства налагали изплащането на издръжка в посочения от ищцата размер, посочвало се само, че заплатата която получавал ответникът била в размер на 1500 лева. Издръжката на малолетното дете следвало да се поеме от двамата родители. В исковата молба ищцата посочила, че съпругът на ищцата Ч.М. изплащал на непълнолетната си дъщеря издръжка в размер на 190.00 лева месечно, като не съобразила факта, че към момента на постановяване на съдебното решение дъщерята на Ч.М. била на 14 години /в момента-17 годишна/, и съответно необходимата за отглеждането и възпитанието и издръжка, била в по-висок размер. В исковата молба било посочено, че детето посещавало извънкласни занимания, но не било посочено, какви и колко точно на брой извънкласни занимания посещава, както и какви месечни такси заплаща ищцата за тях.

Счита, че неправилно било посочено в исковата молба, че грижи за детето полагали само ищцата и настоящия й съпруг, тъй като в нито един момент ответникът не бил неглижирал задълженията си на баща да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната си дъщеря.

Не било посочено, че от самото начало на фактическата раздяла, майката му предавала детето без допълнителни дрехи и обувки, които да сменя, което налагало редовно да купува дрехи и обувки на детето. Купувал дрехи, обувки и всичко необходимо за детето, за неговото развитие, образование, за спортуване, като велосипед, бюро, геймърски стол, книжки, тетрадки, моливи, боички, флумастери и други. Не било посочено в исковата молба, че майката неведнъж му предавала детето със заболяване, и с указания, какви лекарства е необходимо да закупи за неговото лечение. Следвало да посочи, че от м. юли, 2022г., я е водил три пъти на лекар и съответно плащал за изследвания, /само за микробиологично изследване е платил сумата от 40.00 лева/, купувал е лекарства, витамини и др.

Твърди, че в нито един момент не се е дезинтересирал от малолетното си дете и не го е лишил от грижите, средствата и вниманието, които заслужава.

Сочи, че реално получаваната от ответника работна заплата била над 2 определената минимална за страната работна заплата, но следвало да бъде съобразено, че освен получаваната от него работна заплата, нямал други доходи и имущество, от което да се издържа. Не притежавал други недвижими имоти, освен жилището, в което живее, леки автомобили или други моторни превозни средства, не получавал други доходи, освен трудово възнаграждение. Освен това имал сключени два договора за кредит - договор за кредит с Първа инвестиционна банка АД, по който плащал месечна вноска в размер на 1072.12 лева. Договорът бил сключен за отпускане на кредит за ремонт на къща в с. Ръжена и бил със срок на изплащане до ******. Отделно от него изплащал и по договор за кредит, по който месечната вноска към банката била в размер на 121.64 лева, поради което и разполагаемият доход, след заплащането на консумативните разходи, бил в размер близък до минималната работна заплата.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск за сумата, надвишаваща сумата от 190.00 лева, като неоснователен и недоказан.

Претендира за разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По делото е приложено заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0***/2******* г., издадено от Община П.. Родители на малолетното дете Р. К. Д. са Р. Д. М. и К. Т. Д..

Детето е записано за учебната 2022/2023 година и посещава допълнителна дейност - шах, към *** „*******“ – служебна бележка изх. № ******* г.

Освен това посещава и Балетен танцов център „*****“ при НЦ

„***********“ - служебна бележка изх. № ********* г.

Видно от Удостоверение за доход изх. № ******** г.за периода ноември 2021 г. – октомври 2022 г. ищцата е получила средно месечно трудово възнаграждение в размер на ***0 лева от ********** гр. К..

Видно от Решение № ***/11.03.2020 г. по гр.д. ****** г. по описа на РС-К. на ищцата са предоставени родителските права по отношение на малолетната Р.

К. Д., а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 165 лева.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак № *****2020 г. ищцата Р. Д. М. е сключила граждански брак с лицето Ч.И.М..

Ответникът К. Т. Д. работи на трудов договор, като видно от удостоверение изх. № ********** г. на ********“ ЕАД е получил средно месечно трудово възнаграждение в периода ноември, 2021 г. до октомври, 2022 г. в размер на 2138,00 лева.

Ответникът изплаща два кредита, видно от представени по делото - Договор за кредит № ******** г.; Погасителен план към договора за кредит; Договор за кредит № *********.; погасителен план към договора за кредит, като месечните вноски по двата кредита са в размер на 1193,76 лева.

По делото се събраха гласни доказателства:

Свидетелката Ц.И.Й., майка на ответника, желае да свидетелства, сочи, че майката отглеждала детето, като бащата го взимал от четвъртък до неделя през седмица. Синът й плащал издържка за детето в размер на 160-170 лева, допълнително също полагал грижи за него – давал пари на детето на ръка, тя също му давала. Синът й водил детето на лекар, купувал лекарства, дрехи, бюро, стол и др., ходили по исторически обекти, през лятото - на море за няколко дни или за седмица. Синът й живеел с друга жена, която също имала свое дете. Тази жена работила, а детето й било на една възраст с Р..

3

Заявява, че виждала детето, когато ответникът я вземел - два пъти в месеца.

Свидетелят Х.Н.Т., съпруг на сестрата на ответника, желае да свидетелства, заявява, че детето Р. се отглежда от Р. и К., като К. взимал детето по график.

Плащал издръжка, не знае точно колко. Купувал всичко за детето – компютър, столове, дрешки. Водил детето на почивка, ходили на море през лятото. За рождения ден на детето купувал дрехи, подаръци. К. живеел с новата си приятелка, която имала дете на една възраст с Р.. Той помагал и за него, купувал и за двете деца.

По делото е представен социален доклад, от който е видно, че на базата на извършеното проучване, служителите на отдел „Закрила на детето" установили, че преките и непосредствени грижи за детето Р. К. Д. след раздялата на родителите били поети от майката Р. М.. Констатирали се, че гжа М. отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Бащата К. Д. осъществявал постоянни контакти с дъщеря си и изплащал редовно определената месечна издръжка, като същият посочил, че предоставял средства над определената издръжка и закупувал дрехи и медикаменти за дъщеря си. В заключение на доклада се сочи, че с оглед защита на интересите на малолетната Р. Д., е необходимо да бъде присъдената издръжка за детето в размер, съответстващ, както на реализираните месечни разходи за задоволяване на нейните основни потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление №37 от 24.03.2022г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната на Министерски съвет, считано от 1 април 2022 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 710,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 177,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.

139 СК).

По делото не се спори и се установи, че ответникът е баща на детето Р., както и че същият е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165.00 лева.

Детето е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.