Решение № 294 от 13.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Монтана, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630100616 по описа за 2025 година

Разглеждат се : положителен установителен с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Предявен е насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ,,***********, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: ***************‘‘ е предявил срещу ответното дружество ,,Т*************, със седалище и адрес на управление: ************* иск за признаване за установено спрямо ответното дружество, че съществува вземане на ищеца към него от 2 424,73 лв./1239,74 евро/-мораторна лихва, начислена за периода от 20.04.2024 г. до 10.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег. № 67/14.01.2025г. по ч.гр.д.№ 62/2025г. по описа на МРС.

Основанието на вземанията е платен, но неусвоен аванс, за който ,,************ е издал кредитно известие № 0000005120/17.04.2024 г. към фактура № **********/08.10.2021 г. на обща стойност от 29 223,84 лв.

Между страните бил сключен договор за продажба на строителни фракции.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който намира иска за мораторна лихва за неоснователен и недоказан, за което излага съображения.

В срока за отговор на исковата молба и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът предявяваа насрещна искова молба за осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата от 7 000 лв./3579,04 евро/предявен като частичен от 18 661,82 лв./ дължима сума по направени от насрещния 1 ищец разходи по договора за изработка, сключен между странитенеформален договор за изработка и продажба на строителни фракции от 30.09.2021 г.

Препис от насрещния иск е изпратен на ,,ЕВРО СТРОЙ

***********‘‘ЕООД, ЕИК: ***************, като в законния срок е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска в цялост, за което се излагат пространни фактически и правни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, приема следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна. Разгледани по същество: първоначално предявеният положителен установителен иск е изцяло основателен, а съединеният с него насрещен осъдителен иск е неоснователен в цялост.

Съображенията на съда са следните:

По делото бяха приобщени писмени доказателства, бе прието заключението на вещото лице Г. Е. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, бяха разпитани в съдебно заседание свидетелите: А Б Ц/ служител на ,,************ и Г П Г-служител на ,,***********.

І. По отношение на предявения положителен установителен иск за мораторна лихва:

Предявеният установителен иск е по чл. 422 ГПК и е само за мораторна лихви в размер на 2 424,73 лева. законна лихва от 20.04.2024 г. до 10.01.2025 г Видно е, че сумата от 24 000,00 лева съставляваща част от главницата 29 223.84 лв. е платена след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 333 от 13.01.2025 г. при РС- Монтана, а именно на 17.01.2025 г. Следователно настоящият спор се свежда до това дали е имало забава от страна на ,,ТБМ 2000‘‘ ЕООД и за недължимост на суми за лихви и разноски дали се дължат.

Ответникът безспорно е дал повод за образуване на ЧГД 20251630100062 по описа на РС Монтана, тъй като към този момент не е бил заплатил на ищеца дължимата сума от 29223,84 лв.. С плащането на главницата е признал дълга/с плащането на главното вземане се признават и дължими върху него акцесорни вземания, каквото е вземането за мораторна лихва/. Обстоятелството, че главницата е заплатена не се спори, напротив твърди се от ответника още във възражението му по чл. 414а от ГПК, а с исковата молба е приложен платежен документ за заплатена главница, от който е видно реализираната от ,,ТБМ 2000‘‘ ЕООД забава.

Предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер.

Безспорно по делото се установява, че между страните е било налице авансово плащане от страна на ищеца, като неусвоена е останала сумата в размер на 29 2

223.84 лв..

Същевременно по делото е представено Кредитно известие № 5120/17.04.2024 г., издадено именно от ответника, с което сумата е сторнирана с основание „неусвоен аванс". Това обстоятелство има съществено значение за спора, тъй като представлява признание от страна на ответника, че получената сума не съответства на реализирана доставка или изпълнена работа и подлежи на възстановяване.

Съгласно еднопосочната съдебна практика издаването на кредитно известие и сторнирането на фактурата представляват извънсъдебно признание за недължимост на сумата. Закриването на партидата и сторнирането на задължението са красноречиви действия от страна на ответника, които юридически и фактически доказват, че сумата подлежи на връщане. Налице е покана, в която е определен срок за изпълнение, след изтичане на който длъжникът е изпаднал в забава. Налице е покана за доброволно изпълнение от 10.04.2024 г., получена от ответника на 12.04.2024 г., с която ответникът по установителния иск е поканен да възстанови неусвоения аванс не е оспорена, напротив след получаването и се издава процесното кредитно известие, след което обаче не бива изпълнено плащане към ищцовото дружество. Тъй като такова не е сторено, ишецът по главния иск е пристъпил към процедурата по чл. 410 от ГПК. В резултат на това бе образувано ЧГД20251630100062 по описа на РС Монтана.

Въпреки това плащането е извършено едва на 17.01.2025г., т.е. значително след отправената покана и след образуването на заповедното производство, със заявление с вх. № 333/13.01.2025 г. Това безспорно установява изпадане в забава, поради което се дължи лихва за забава в посочения размер. Следва обаче да се уточни, че върху мораторната лихва не следва да се начислява и законна лихва от датата на подаване на заявлението, с оглед забраната за анатоцизъм/ лихва върху лихва/, като законната лихва се дължи върху главница.

ІІ. По насрещния осъдителен иск:

По делото е представена проформа фактура № 217/30.09.2021 г., с която се уговаря доставка от ,,************ на ,,*********** на каменни фракции10 000 тона, както следва: 0-4мм; 4-8 мм; 8-12,5мм.

Сама по себе си проформа фактурата няма характер на договор или на документ, който замества сключен между страните договор. Тя представлява оферта за това при какви условия ще бъде сключена сделката и не е първичен счетоводен документ. Може да се приеме обаче, че условията по проформа фактурата са приети от ,,***********, което е прераснало в сключен неформален договор за доставка на 10000тона каменни фракции между страните с направените от първото към второто дружество 2 бр. плащания, както следва: на 04.10.2021 г. ищцовото дружество е платило на ответното 30 000лв. с основание:,, по ПФ 217/30.09.2021 г.-частично‘‘, за което от ,,ТБМ3 2000‘‘ЕООД е била издадена фактура № 4156/05.10.2021 г.-30 000лв. с ДДС; на дата 08.10.2021 г. е платило сумата от 26 400 лв. с основание: :,, по ПФ 217/30.09.2021 г.-частично‘‘, за което от ,,ТБМ-2000‘‘ЕООД е била издадена фактура № 4161/08.10.2021 г.-26 400лв. с ДДС;

Съгласно заключението на вещото лице Е., което съдът кредитира в цялост, като компетентно и обосновано дадено, реализираното количество за доставка на материал е 2 058,80 тона на стойност от 27 175,16 лв. с ДДС, която сума е платена на доставчика, респ. останалото количество е нереализирано/ неизвършена доставка за разликата до 10000тона/.

Нереализираният платен от ищеца аванс е в размер на 29 223,84 лв. с ДДС, който е върнат –платен от ответното дружество в хода на производството.

Налице е кредитно известие, издадено от ,,************ от 17.04.2024 г. към фактура № 4161/08.10.2021 г. с приложеното преводно нареждане от 17.01.2025 г. за връщане на ,,*********** на неусвоения аванс от 29 223,84 лв.

С издаването на кредитното известие доставчикът на каменната фракция безспорно афишира своето намерение за редуциране на сделката относно останалия недоставен материал. Кредитното известие представлява официален счетоводен и данъчен документ, който се издава от продавач/доставчик на купувач, когато се намаля стойността на вече издадена фактура/ напр. при рекламация, връщане на стоки, корекция и др./ То намалява вземането на доставчика и задължението на получателя. Правната теория и практика приема издаденото кредитно известие за доказателство за съгласие за намаляване на договорената цена или върнати количества стока и е еквивалент на коригиране на вече възникнало задължение. Респективно с издаването на кредитното известие на основанието ,,неусвоен аванс‘‘ за 29 223,84лв., а освен това и със заплащането на сумата, доставчикът по сделката признава, че липсва основание да задържи за себе си сумата и същата е дължима в пълен размер на съконтрахента му, тъй като в противен случай е логично да заяви претенция за задържане или прихващане на сумата до заплащане на сторените от него разходи, които претендира- което не е направено. Посоченото е самостоятелно основание за неоснователност и недоказаност на насрещния осъдителен иск.

На следващо място, предвид обичайната дейност на ответното дружество за доставка на каменни фракции, нито от приложения счетоводен баланс към 31.12.2021 г. на ,,ТБМ-2000‘‘ЕООД

, нито от заключението по т.4 на вещото лице Е. се установява да е имало заприходена продукция за 2021 г., която да е произведена в този период и да е останала нереализирана.

Посоченото опровергава тезата на насрещният ищец за сторени от него разходи за депониране на инертен материал и изграждане на временно депо/ съгласно заключение на в.л.- по 2,06 лв. на тон/ на недоставения инертен материал и изграждане на временно депо за останалите недоставени 7 941,20 тона. Още повече, че съгласно експертизата, ответното дружество поддържа 4 постоянно депа, в които съхранява продукцията, тъй като не е пряк доставчик, а продавач на материала, като клиентите идват със собствен превоз и закупуват продукцията от депото. Респективно, не се установи в процеса доставчикът ,,ТБМ-2000‘‘ЕООД да е направил каквито и да било твърдени разходи.

Що се касае до показанията на св. Цветанов, същият, като служител на ,,ТБМ-2000‘‘ЕООД не е безпристрастен свидетел и не може да се приеме, че не е заинтересован от изхода на делото, предвид което показанията му следва да се обсъждат съобразно с всички други обстоятелства и събраните доказателства по делото. Предвид което, съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, че много трудно били продали останалото количество каменна фракция на други клиенти, първо- като опровергани от писмени доказателства и експертизата по делото, на следващо място- предвид постоянната дейност на ответното дружество за реализация на каменните фракции и на следващо място, свидетелят много удобно посочва именно тригодишен период на съхранение в депо на останалата фракция, предвид заявеният с насрещният иск 3-годишен период за направените от дружеството разходи.

Предвид горните мотиви, насрещният иск, като изцяло неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне от съда.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на дружеството-ищец следва да се присъдят в цялост сторените от него деловодни разноски- както в настоящото производство, така и в предхождащото го заповедно производство.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че съществува вземане на

,,***********, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: