Решение № 818 от 04.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Варна, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200467 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на К. К. В. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № *, с който на основание чл. чл. 179 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/лева за нарушение на чл. 139 ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед изтекла относителна давност. Релевира се довод, че съгласно чл. 82 ал.2 ЗАНН и чл. 80 ал 1 т 5 от НК административнонаказателното преследване се изключва по давност ако са изтекли повече от 3 години от извършване на деянието, като към момента на връчването на електронния фиш на 27.01.2026 г. са изтекли повече от 3 години от датата на нарушението.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед наведените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена се представлява от юк С., който оспорва изцяло изложените в жалбата аргументи. Сочи, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Твърди, че след като нарушението е извършено на 18.11.2022г. и ЕФ е бил надлежно връчен на адресата на 27.01.2026г. към датата на съобщаване на електронния фиш и към момента на провеждане на съдебното производство не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца. Счита, че в процесния случай е неотносимо Решението по преюдициално дело № С-61/23 на 1

СЕС, доколкото с него е дадено тълкуване за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използването на определени инфраструктури. Намира, че при издаването на обжалвания санкционен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Иска съдът да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона и в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и писмо с вх. № * г. от юк С. към *.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 18.11.2022 г. в 16:01 часа в община Аксаково, по път А-2 км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с посока Намаляващ километър е установено нарушение № EDC192EE530875C3E053021F160AEF3B, извършено с ППС – л.а. БМВ 320 Д с рег. номер *, с технически допустима максимална маса 1965, собственост на възз. К. В., а именно – движение на посоченото ППС без да е заплатена за същото дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № *, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418+126.

Така засеченото движение на цитираното ППС било регистрирано като нарушение в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, като за посоченото ППС не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на * е издаден Електронен фиш № *, с което за нарушение на чл. 139. ал. 6 от Закона за движението по пътищата Ви се налага глоба в размер на 300.00 лв.и на основание чл. 179. ал. 3. във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в качеството му на собственик на процесното превозно средство.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Определените в закона изисквания към 2 електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Съдът приема, че атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на *.

Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в преписката е представена Заповед №* г. на *. Следователно не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са основание за отмяната му.

Електронен фиш №* също така е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че *" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като макар нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш. Във връзка с горното по отношение на електронния фиш не могат да намерят приложение сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН, касаещи т. нар. "преследвателска давност", тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но не може да бъде приравнен към АУАН и към НП. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.

Съдът обаче счита, че са налице основания за отмяната на атакувания ЕФ по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. По-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за 3 преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността за административнонаказателно санкциониране на касационния жалбоподател се изключва с изтичане на 3-годишен давностен срок, като съгласно чл.

80, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, същият тече от извършване на деянието.

Действително, както към датата на връчване на ЕФ, така и към настоящия момент, не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца, която с оглед датата на извършване на нарушението – 18.11.2022 г., изтича на 18.05.2027 г. Това обстоятелство обаче не е спорно между страните по делото, а твърдението на въззивника е, че е изтекъл обикновеният давностен срок от 3 години по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като единственото предприето действие на преследване спрямо него - връчване на ЕФ е осъщественото на 27.01.2026 г.. /В този смисъл са Ршение № 4099 от 2.04.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 506/2026 г., Решение № 5018 от 22.04.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 834/2026 г. и др./

Доколкото с ЕФ № * възз. К. В. е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, извършено на 18.11.2022 година, ако не е спирана или прекъсвана, давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, същата изтича на 18.11.2025 година.

Моментът/датата на издаване на ЕФ е от съществено значение за преценката относно приложението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като по аргумент от чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, издаването на ЕФ представлява действие, предприето за преследване спрямо нарушителя, което прекъсва давността. По делото не са налице доказателства за датата на издаване на ЕФ, а единствено за неговото връчване, което е осъществено на 27.01.2026 г.

Съдът счита, че писмото изходящо от процесуалния представител с твърдения за издаване на електронния фиш на 18.01.2023 г., депозирано в отговор на искането на съда да се представят доказателства в тази връзка, не може да се кредитира като документ, удостоверяващ посочения факт, доколкото съдържа твърдения от представляващ административнонаказващия орган, които не са подкрепени с конкретни документи, съдържащи информация относно това обстоятелство.

От друга страна, в съдебната практика се застъпва становището, че тъй като става въпрос за нарушение, установено от автоматизирана техническа система по § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, то датата на установяване на нарушението и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат.

Приемайки датата 18.11.2022 г. за дата на издаване на електронния фиш, то от този момент до момента на надлежното му връчване на 27.01.2026 г. са изтекли повече от 3 години, с което е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обикновена давност за наказателно преследване. /В този смисъл е Решение № 3311 от 23.03.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 229/2026 г./

С оглед на това съдът приема, че на дата 18.11.2025 г. е изтекъл по давност срокът за наказателно преследване от три години, което представлява самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, без необходимост от допълнителна аргументация.