Решение № 34 от 13.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110202315 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на З. Р. Ю., подадена чрез адв. Ив.Д. от АК – Шумен, срещу Наказателно постановление № 24-0819-004256 от 05.12.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (изразяващо се в неточно, непълно и неясно описание на нарушението) и нарушение на материалния закон (тъй като излага фактически основания, обуславящи необходимостта от аварийно спиране в лентата за аварийно спиране, а АНО не е ангажирал доказателства, че преди да спре в лентата за аварийно спиране управляваният от жалбоподателя елек автомобил се е движил в нея). Отправя искане за отмяна на издаденото наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.

Ив.Д., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление на заявените с жалбата основания, като посочва, че в хода на протеклото въззивно производство се е установила фактическа обстановка, различна от тази описана в акта и в издаденото въз основа на него НП. Претендира сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител, представя 1 писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. К.Л. – А. изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.08.2024г. около 07.20 часа жалбоподателят Ю. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Лагуна 1.8“ с ДК № *** по автомагистрала № А-2, като на километър 407 в посока гр. Шумен – гр. Варна поради неустановена с категоричност по делото причина му се наложило да преустанови движението на автомобила в аварийната лента (лента за принудително спиране), като водачът слязъл от автомобила и поставил зад него светлоотразителен триъгълник, с който целял да обърне внимание на останалите водачи за евентуална неизправност на автомобила.

Малко след като се завърнал в автомобила същият бил блъснат от движещия се след него лек автомобил „Ситроен Пикасо“ с рег. № ***, който от удара се отклонява в ляво и на свой ред удря минаващия от лявата му страна лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***, като по трите МПС настъпват материални щети и вследствие на произшествието има три пострадали лица – водача на лекия автомобил „Ситроен“ К. К., пътник в лекия автомобил „Ситроен“ М. Д. и А. Дж..

Във връзка с настъпилото произшествие с материални щети и пострадали лица на място бил извикан екип на СПП, част от който бил св. Л. М., който обслужил произшествието и преценил, че на жалбоподателя Ю. следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по 58, т. 3, пр. 1, който бил подписан от него без възражения.

На 05.12.2024 г. С.С.- *** – гр. Варна, издала обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства показанията на св. Л. М., както и от показанията на св.М. М. и И. Х..

Съставомерните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя, който обаче нямаше конкретен спомен дали зад автомобила на жалбоподателя е имало поставен сигнален триъгълник.

Наличието на такъв обаче съдът установи от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, част от които заявиха с категоричност това обстоятелство, а св. М. посочи, че Ю. е заявил на полицейския служител, че когато е поставял триъгълника автомобилът му е бил ударен.

Показанията на св. Ю., че в процесния ден е имало слана и това е била причината за аварийното спиране категорично не се възприеха от съда, доколкото свидетелят говори за дата 05.12., а не за процесната 20.08.2024г., като очевидно противно на житейската логика е през месец август да има слана, респ. да е налице каквато и да е необходимост от включване 2 на парно.

Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.

По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.

При така възприетото от фактическа страна съдът прие от правна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП, като същите са били издадени от компетентни органи.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В случая видно от обстоятелствената част на НП водачът е бил наказан за това, че се е движил в лентата за принудително спиране, като по делото не се събраха доказателства в тази насока, а единствено в насока на това, че автомобилът е бил спрян в тази лента.

За да бъде съставомерно спирането в посочената лента на свой ред е необходимо спирането да не се дължи на повреда на пътното превозно средство или на здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В процесния случай с категоричност се установи единствено поставянето на светлоотразителен триъгълник, което обстоятелство несъмнено е индиция за наличие на обстоятелства които налагат спиране в аварийната лента, като предвид значителния период от време от произшествието до датата на съдебното заседание нито един от свидетелите не успя да си спомни конкретната причина за това спиране и да я формулира недвусмислено.

При все това обаче и доколкото наказващия орган не успя да установи с категоричност, че такава основателна причина за спиране е нямало, то настоящият съдебен състав прецени, че не фактическите обстоятелства описани в НП на първо място не отговарят на изискванията за пълнота, изложени в разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 и сл.

ЗАНН и на второ не установяват по категоричен начин извършването на нарушение именно 3 на разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП в която и да е от двете хипотези, което обстоятелство налага отмяна на издаденото НП.

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззивника в пълния заплатен размер от 500 лева (с равностойност в евро 255,65), предвид обстоятелството, че по делото са разпитани четирима свидетели и е приключило в две открити съдебни заседания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-004256 от 05.12.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на З. Р. Ю. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. (с равностойност в евро 511,29) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на З. Р. Ю. сумата от 500,00 лв. (с равностойност в евро 255,65), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4