Определение № 1107 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Варна, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Частно наказателно дело № 20263110202580 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.4 от НПК по жалба на пълномощник на Я. Й. И. срещу постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1068/2024г. по описа на ОДМВР - Варна, по което на 17.06.2026 г. е образувано ЧНД №2580 на ВРС 38 състав.

С жалбата се изразява позиция, че изготвената автотехническа експертиза не отразява обективно скоростта на движение на велосипеда. Относно техническата възможност на водача Р. К. да възприеме движението на пешеходката, преди и след навлизането й на платното за движение, при положение, че експертизата приема в заключението си, че пешеходката е могла да възприеме велосипедистката, то следва, че й водача на велосипеда е могла да възприеме пешеходката. Велосипедистката е променила траекторията си за движение от положение в края на пътното платно към неговата среда и това поведение изобщо не е коментирано. Не е коментирано и дали в случай, че Р. К. е продължила движението си, без да променя траекторията си в ляво, удар между нея и пешеходката е щял да настъпи. Скоростта сама по себе си не е причина за настъпилият удар, а изборът на траектория на движение, което напълно е игнорирано от органа по разследването. Законът за движение по пътищата вменява на водачите на пътни превозни средства, при възникването на опасност незабавно да намалят скоростта, а при необходимост да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. Именно движението на велосипедистката в ляво е и причина за настъпилия удар с пешеходката.

По отношение на момента на възникване на опасността за водача К. в цялото разследване е игнорирана константната съдебна практика.

Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора със 1 задължителни указания по прилагане на закона.

При проверка на обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП, съдът констатира следното:

С постановление от 03.04.2026 год. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №1068/2026г. по описа на ОДМВР - Варна, образувано на 16.08.2024 на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първо действие по разследването разпит на свидетел за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК за това, че на 16.08.2024, в град Варна, е причинена средна телесна повреда на Я. Й. И..

Прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.08.2024 г., около 09,20 часа, пострадалата Я. Й. И. и неин приятел Л. П. К. се намирали в управлявания от К. лек автомобил „*****“, peг. № **** Св. К. паркирал лекия автомобил в гр. Варна, на ул. Джеймс Баучер“, пред № 3, перпендикулярно на паркинг срещу офис на куриерска фирма „Еконт“. Предната част на автомобила сочела към офиса на куриерската фирма. Автомобилът спрял и св. Я. Й. И. слязла, а св. К. останал в него, за да паркира. Св. И. се насочила към офиса на фирма „Еконт“, като предприела пресичане на платното за движение на ул. „Джеймс Баучер“ пред номер 3, в посока от югозапад към североизток (към офис на „Еконт“) със спокоен ход, със скорост около 4.5 км/ч.

В същото време велосипед с водач свидетелката Р. Н. К. се е движил по ул. „Джеймс Баучер“ в посока от северозапад към югоизток (от кръстовището с ул. „Братя Бъкстон“ към кръстовището с ул. „Уилям Гладстон“). Велосипедът се е движил в близост до десния бордюр, след което се е изместил на няколко метра в ляво. Велосипедът се движил със скорост 15 км/ч.

Св. К. видяла приближаващата пешеходка и веднага задействала спирачната система на велосипеда, но не успяла да предотврати пресичането на траекторията на движение на велосипеда с пешеходката. Настъпил удар между пешеходката и велосипеда. Ударът настъпил на платното за движение на ул. „Джеймс Баучер“ пред № 3 в пресечната точка на траекториите на движение на двамата участници, в зоната на ул. „Джеймс Баучер“, където от дясната страна на платното за движение по посока на движението на велосипеда, са разположени места за напречно паркиране на превозни средства и на около 4 м. в дясно от левия бордюр. При удара пешеходката изгубила равновесие и паднала върху пътната настилка на дясната си страна. Вследствие на удара настъпили телесни увреждания на пешеходката Я. Й. И..

Свидетелката Р. К. спряла и подала сигнал на телефон „112“ и извикала екип на спешна помощ. Дошлият на място екип на спешна помощ отвел пострадалата в МБАЛ „Света Анна Варна“.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза, следствие на сблъсъка Я. Й. И. получила счупване на шийката на дясната бедрена кост и охлузване в областта на левия лакът. Счупването на шийката на дясната бедрена кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 месеца.

2

Според заключението на автотехническата експертиза непосредствено преди сблъсъка велосипедът се движил със скорост 15 км/ч, а пешеходката с 4.5 км/ч. К. за първи път е имала възможността да възприеме пресичащата пешеходка, когато последната е била на 5.31 метра от мястото на удара (Отговор въпрос 6, лист 122). Опасната зона за спиране на велосипед, движещ се със скорост от 15 км/ч е 7.27 метра. Велосипедистката К. не е имала възможност да спре безопасно преди мястото на удара. Пешеходката И. е имала възможност преди да навлезе на платното за движение да възприеме движещия се велосипед и да изчака преминаването му преди да навлезе в платното за движение.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка прокурорът а направил следните изводи:

На пострадалата Я. И. е причинена средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 месеца. Няма доказателства за умишлено нанасяне на средната телесна повреда и съответно не е извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Налице е причиняване на средна телесна повреда при обща непредпазливост - чл. 133 от НК, и за да е налице обективна и субективна съставомерност на такова деяние, не се изисква деецът да е нарушил каквито и да е правила за движение, а само общата забрана да не се причиняват виновно вреди другиму. За да бъде категорично установено нарушение на споменатата забрана е необходимо да бъде доказано, че извършителят е бил длъжен и е могъл да избегне настъпване на престъпния резултат. Всеки субект има задължение да не причинява виновно телесни повреди. Това е част от базовите обществени отношения и всяка личност е длъжна да я го спазва. В случая не е доказан другия елемент от интелектуалния момент на непредпазливостта. Извършените разпити на свидетели и автотехническата експертиза не доказват, че К. е имала обективната възможност да предотврати сблъсъка с пешеходката.

Моментът, в който пострадалата е навлязла на пътното платно и е била възприета като опасност от велосипедистката определя разстояние по-малко от опасната зона за спиране на велосипеда. Времето за реакция на К. е било недостатъчно, за да задейства спирачната система на велосипеда и той да спре навреме.

В същото време пешеходката И. е имала задължението да пропусне приближаващото превозно средство съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който гласи, че „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да спрат, да се огледат наляво и надясно и да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;“ С още по-голямо основание следва да се спомене, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК правото на пресичане на пешеходец не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл. 113 ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Р. К. не е могла да предвиди и предотврати общественоопасните последици поради 3 обективна невъзможност. Следва да се отбележи, че тази невъзможност не е настъпила поради виновно поведение на К. тъй като не тя не е нарушила законови норми или общоприети положения на науката, техниката или добрите нрави. Предвид което и не може да се формира интелектуалния момент за извършено престъпление с форма на вината непредпазливост във вида на небрежност.

Предвид горното, прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер от субективна страна.

Съдът изцяло споделя изводите на прокурора по отношение на липса на извършено престъпление от общ характер от субективна страна, като подробните аргументи, изложени с постановлението не следва да бъдат преповтаряни.

Следва да се даде единствено отговор относно основателността на доводите за отмяна на постановлението, наведени с жалбата. Съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

С жалбата се изразява позиция, че изготвената автотехническа експертиза не отразява обективно скоростта на движение на велосипеда.

Доколкото скоростта на движение на велосипедистката е била изчислена при липса на обективни данни, въз основа на обичайната средна скорост на движение на велосипед в градски условия, съдът намира, че заключението в тази част е обективно.

Относно техническата възможност на водача Р. К. да възприеме движението на пешеходката, преди и след навлизането й на платното за движение, при положение, че експертизата приема в заключението си, че пешеходката е могла да възприеме велосипедистката, то следва, че й водача на велосипеда е могла да възприеме пешеходката.

Съдът намира, че заключението на експертизата в т.7 , базирано на доказателствата по делото, установяващо, че пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на велосипеда, при което велосипедистката не е имала възможност да спре безопасно до мястото на удара, след като пешеходката е навлязла на платното за движение, следва да бъде кредитирано изцяло.

Следва да се отбележи, че моментът на възприемане на опасността от страна на велосипедистката е именно този на навлизане на пешеходката на пътното платно, при липсата на пешеходна пътека и каквито и да било други индикации, че на конкретното място би могла да възникне опасност за движението под формата на пресичащ пешеходец.

Този момент не съвпада с момента, в който за пешеходката е било възможно възприемането на движещият се велосипед, който момент за нея е преди да предприеме съответното пресичане.

Сочи се, че велосипедистката е променила траекторията си за движение от положение в края на пътното платно към неговата среда и това поведение изобщо не е коментирано. Не 4 е коментирано и дали в случай, че Р. К. е продължила движението си, без да променя траекторията си в ляво, удар между нея и пешеходката е щял да настъпи.

Доколкото от писмените материали по делото – протокол за ПТП, както и от отразеното в експертизата и изготвената към нея схема на мястото на удара, по безспорен начин се установява, че движението на велосипеда е осъществявано в дясната част на платното за движение, като ударът е настъпил на около два метра от мястото на предприетото пресичане и на 4 метра вдясно от левия бордюр, то при осъществено правомерно движение в лентата за движение по посока на движението на велосипеда, въпрос относно извършено отклонение вляво в тази лента за движение по никакъв начин не влияе върху крайният извод относно причината за настъпилото ПТП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1068/2024г. по описа на ОДМВР - Варна.

Досъдебно производство №1068/2024г. по описа на ОДМВР - Варна да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение, след влизането му в сила.