Решение № 7002 от 18.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7002 гр. София, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110138093 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. С. Ц., ЕГН:

********** против ...., със седалище и адрес на управление: ....., представлявано от ....., с която са предявени следните установителни искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност в цялост на договор № .../02.07.2021 г., като противоречащ на закона - ЗЗД ЗЗП, ЗПК, както и при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД относно нищожност само на отделни негови клаузи, а именно на чл. 11, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 1, т. 5 от договор за потребителски кредит № .../02.07.2021 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона и накърняващи добрите нрави (съгласно уточнителна молба вх. № 374634 от 20.11.2024 г.).

Ищeцът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем № ... от 02.07.2021 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 700 лева, със задължение последния да го погаси чрез вноски в размер на 2 х 5,45 лeва и 21 х 36,26 лева, съгласно погасителен план, при годишен процент на разходите по заема от 49,81 % и годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Сочи, че по договора била уговорена неустойка в размер на 377,64 лева, която му била начислена поради неизпълнение на предвиденото в чл. 5 от договора за кредит задължение, а имено за представяне на обезпечение. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона. В договора липсвала разписана методика относно начина на формиране на ГПР. Сочи за нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП.

На следващо място сочи, че размерът на ГЛП от 40,05 % надвишавал трикратния размер на законната лихва, поради което противоречал на добрите нрави. Уговорената неустойка в размер на 377,64 лева излизала извън обезпечителните, обезщетителните и санкционни 1 функции, респективно противоречала на добрите нрави. Твърди се, че клаузата за неустойка заобикаляла ограничението по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Евентуално, ако съдът приеме, че договорът е действителен, се счита, че част от клаузите в същия, с които са уговорени неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора, както и начислените ГЛП и ГПР, са нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, доколкото същите не били индивидуално уговорени, както и били взети предвид последиците при промяна на курса на лева/еврото поради. Твърди се, че ответното дружество не предоставило на ищеца необходимата към момента на сключване на договора относима информация, а уговорките в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от договора създавали неравновесие в правата и задълженията на страните. При тези и останалите подробно изложени в исковата молба аргументи предявява настоящите искове.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор № ... от 02.07.2021 г. Оспорва да са налице твърдяните от ищеца пороци на договора като цяло, както и по отношение на клаузите му за ГЛП и ГПР, като твърди, че същите са действителни и съответствали както на вътрешната нормативна уредба, така и на европейското законодателство. Оспорва да е налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване на обща сума за плащане, дължима от потребителя, доколкото видно от представения погасителен план към процесния договор за кредит се установявало, че всяко едно задължение (главница и лихва) било ясно и точно посочено по всяка една от вноските, ведно с падежа на същите. По отношение на иска за установяване на нищожност на клаузата за неустойка прави признание на иска. По изложените аргументи моли за отхвърляне на иска за обявяване на нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност в цялост на договор № .../02.07.2021 г., като противоречащ на закона - ЗЗД ЗЗП, ЗПК, както и при условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД относно нищожност само на отделни негови клаузи, а именно на чл.

11, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 1, т. 5 от договор за потребителски кредит № .../02.07.2021 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона и накърняващи добрите нрави.

В тежест на ищеца по така предявените искове е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които противоречат на закона, заобикалят закона и накърняват добрите нрави и имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, както и 2 индивидуалното им договаряне.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 02.07.2021 г. между ищеца Р. С. Ц., в качеството му на кредитополучател, и ответникът ...., в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 700 лева, която същият се задължил да върне на 2 вноски х 5,45 лeва и 21 вноски х 36,26 лева, съгласно погасителен план, при ГПР по заема от 49,81 % и ГЛП в размер на 40,05 %, както и че в договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 377,64 лева – чл. 11 от договора, която е начислена на ищцата поради неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора за кредит за представяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, както и че заемната сума е предадена на ищеца от заемодателя.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем, респективно дали са нарушени императивни правни норми.

Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). С оглед предходното съдът намира, че следва първо да разгледа иска за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 3

20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 49,81 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. Установява се по делото, че тази неустойка е била начислена още при сключване на договора, като дължаща се пропорционално към всяка вноска по кредита и е включена в погасителния план към него.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 49,81 %, който размер формално не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 377,64 лева, която се начислява автоматично от кредитора, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. За да достигне до този извод, съдът взе предвид и заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и според което, ако в ГПР бъде включена неустойка за целия срок на договора, в размер на 856,14 лева, то ГПР би възлезнал на 145,74 %, а оскъпяването на кредита за срока на неговото ползване би бил с 48,89 %. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на 4