Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2760 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17309/2025
Вид
Решение № 2760
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2760 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110117309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира установяване дължимостта на следните суми от ответниците в размери, както следва:

1/ от Х. В. К. – сумата 1441,34 лева (736,95 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 263,30 лева (134,62 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 20.10.2023 г., сумата 10,92 лева (5,58 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 2,59 лева (1,32 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 21.03.2025 г.;

2/ от Д. Н. О.– сумата 1441,33 лева (736,94 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от 1 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 263,30 лева (134,62 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 20.10.2023 г., сумата 10,93 лева (5,59 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 2,59 лева (1,32 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 21.03.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение, са били редовно връчени на ответниците.

На 11.02.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответниците са били редовно призовани по реда на ГПК. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.

Независимо от посоченото, ответниците не се явяват в откритото съдебно заседание, не изпращат процесуален представител, който да ги представлява в същото, и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

В сезиращата съда искова молба, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответниците при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да 2 са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6 / предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответниците искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер 59,36 лева, равняващи се на 30,35 евро (34,36 лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство в размер 273,29 лева, равняващи се на 139,73 евро (173,29 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение) по отношение на ответника Х. В. К. и в размер 59,37 лева, равняващи се на 30,36 евро (34,37 лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство в размер 273,28 лева, равняващи се на 139,73 евро (173,28 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение) по отношение на ответника Д. Н.

О..

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х.

В. К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата 1441,34 лева, равняваща се на 736,95 евро , представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 263,30 лева, равняваща се на 134,62 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 20.10.2023 г ., сумата 10,92 лева, равняваща се на 5,58 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 2,59 лева, равняваща се на 1,32 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 21.03.2025 г.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. В. К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 59,36 лева, равняващи се на 30,35 евро, представляваща разноски в производство по ч. гр. дело № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 273,29 лева, равняващи се на 139,73 евро, представляваща разноски в исковото производство.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.

Н. О., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД следните суми: сумата 1441,33 лева, равняваща се на 736,94 евро , представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 263,30 лева, равняваща се на 134,62 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 20.10.2023 г ., сумата 10,93 лева, равняваща се на 5,59 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 2,59 лева, равняваща се на 1,32 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 21.03.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. О., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 59,37 лева, равняващи се на 30,36 евро, представляваща разноски в производство по ч. гр. дело № 61761/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 273,28 лева, равняващи се на 139,73 евро, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО н е подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4