Решение № 77 от 02.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Кюстендил, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Н. Ал. Николов

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Н. Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600227 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.Н. Ш. от АК-Кюстендил, защитник на подсъдимия Д. Н. Р., ЕГН ********** срещу присъда №9 от 26.03.2024г. по НОХД№109/2024г. по описа на Районен съд-Кюстендил, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с 5 - годишен изпитателен срок.

Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува присъдата относно наложеното наказание, в частност размера на определения изпитателен срок. Иска се нейното изменение чрез определянето на минималния по размер изпитателен срок, аргументирано с наличието на 1 многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Така се поддържа жалбата.

Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Д. Н. Р., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***г. в гр.К., на ***“, в близост до жилищен блок №48 е отнел чужди движими вещи – портмоне, на стойност 5,40 лева и съдържащите се в него пари на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 65,40 лева, както и лична карта, клиентска карта на магазин „***“ и магазин „***“, от владението на собственика С. А. Я. от гр.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - дърпал с ръце и блъснал С. Я. на земята – престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с 5 (пет) - годишен изпитателен срок.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на диференцираната процедура, регламентирана в глава ХХVII НПК - съкратено съдебно следствие. Обсъдил е събраните доказателства, въз основа на които е изградил изводите си по фактите и правото.

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

2

Подсъдимият Д. Н. Р. е роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, ЕГН **********.

На ***г., около 17.40 часа, пострадалият С. Я. вървял по ул.“***“, като отминавайки бл.№46 в гръб бил застигнат от подсъдимия Д. Р., който се опитал да бръкне в джоба на якето му. Тъй като джоба бил със цип, той не успял да стори това. Последвала борба между двамата, като Р. дърпал с ръце и блъснал пострадалия на земята. Преминаващия в близост свидетел Н.К. решил, че пострадалия, видимо възрастен мъж е паднал, а подсъдимият се опитва да му помогне, като се притекъл на помощ и двамата с него вдигнали Я. на крака. В този момент пострадалия започнал да вика, че го обират.

Подсъдимият се възползвал от създалата се суматоха, разкопчал ципа на якето, взел портмонето на пострадалия и избягал. В последствие взел съдържащите се в портмонето 60 лева, а останалото изхвърлил.

Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на РС-Кюстендил и се установява от събраните по делото доказателства: признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число: показанията на свидетелите С. Я., Н.К. и М. Т.в; заключенията на оценителната и дактилоскопната експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, протокол за разпознаване на лица и предмети и справка за съдимост.

Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото документи.

Експертните заключения са кредитирани от съда като обективни и компетентно изготвени.

Между събраните по делото доказателства съдът не констатира съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Обвинението против подсъдимия Р. за извършване на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин, а именно: че на ***г. в гр.К. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 65, 40 лева от владението на собственика С. А. Я. от гр.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - дърпал с ръце и блъснал С. Я. на земята.

3

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивният такъв споделя.

По тази правна квалификация първоинстанционният съд го е признал за виновен и му е наложил наказание.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като се засягат и обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на поведение.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразени в два акта - употреба на сила, като форма на принуда и отнемане на вещите от владението на пострадалия с намерение за противозаконното им присвояване, които са взаимно свързани и подчинени на преследваната цел. Подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, упражнявана от пострадалия и е установил своя.

Субект на престъплението е подсъдимият. Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под съмнение. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на такова деяние.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че употребява сила спрямо пострадалия, дърпайки го и блъскайки го та земята и в последствие, че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.

Налице е и специалният субективен признак – намерението на дееца противозаконно да присвои отнетите вещи.

Мотивите за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният 4 съд е взел предвид обстоятелствата по чл.54 НК. Макар мотивите му в тази част да са крайно лаконични, изводите му се подкрепят от въззивната съдебна инстанция, при все че е проявен необоснован либерализъм.

Степента на обществена опасност на деянието не се отличава значително от законодателно определената. От друга страна, степента на обществена опасност на дееца не е завишена. Коректно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено това, че подсъдимият е съдействал на разследването. Тук следва да се добави и ниската стойност на отнетите вещи.

Ето защо наложеното от РС-Кюстендил наказание – "лишаване от свобода" за срок от 2 година след редукцията по чл.58а НК, правилно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Обосновано е приложен институтът на условното осъждане, респ. е определен размерът на изпитателния срок. Изхождайки от принципното разбиране, че изпитателният срок при условно осъдените е най-важния период за създаване на необходимите задръжки, за преодоляване на отрицателните навици, за скъсване изобщо с престъпната дейност, то определеният в конкретния случай 5-годишен изпитателен срок за подсъдимия е съобразен с обективните данни по делото. Този извод се подкрепя от констатацията за проявена известна снисходителност при определяне размера на наказанието.

По горните съображения основните възражения на защитата не са споделени. Липсва основание за намаляване размера, както на наложеното наказание, така и на определения от съда изпитателен срок.

В унисон с предвиденото в закона е произнасянето на първостепенния съд по въпросите, свързани с веществените доказателства и разноските.

Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на РС-Кюстендил не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата. Доколкото не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения

Кюстендилският окръжен съд и

РЕШИ:

5 на основание чл.338

НПК,

ПОТВЪРЖДАВА присъда №9 от 26.03.2024г., постановена по НОХД№109/2024г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6