Решение № 4388 от 03.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42078/2021
- Вид
- Решение № 4388
- Подписан
- 03.12.2021
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ РОДОПОВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4388 гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В......... като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110142078 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„Т.......... е предявило срещу О........... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28208/2021 г. на СРС, 145 състав : сумата от 1360.20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ........, находящ се в гр.
С..............“, бл. ..........., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /20.05.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата от 150.73 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., сумата от 60.56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата от 10.32 лв. –обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 19.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, изчислена при прилагане на системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на „Т.......... купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена определен срок, което ответникът не е сторил, поради което е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от О..........., чрез 1
А.К., в който се заявява, че оспорва исковете, тъй като между страните нямало данни да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Навежда възражение за давност. Оспорва претенцията за дялово разпределение, като твърди, че няма основание за начисляване и претендиране на такса за дялово разпределение. Исковете за лихва също били неоснователни, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на публикуване на сайта на дружеството на дължимите суми, респ. ответникът не е поставян в забава и не дължал обезщетение за забава. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1360.20 лв., както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер от 60.56 лв. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се установява от представения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 23.04.2008 г., видно от който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот – апартамент, находящ се в гр. С..............“, бл. .......... преди исковия период.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. В подкрепа на направения извод са и другите представени писмени документи по делото – постановление за възлагане на възбрана, молба от „Б........ и др. Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за собственика – О..........., е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот.
2
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „М..........“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, като количеството и качеството на доставената топлинна енергия за процесния апартамент не са спорни между страните – с доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената и незаплатена от ответника топлинна енергия за процесния имот възлиза на 1360.20 лв. Посоченото обстоятелство се установява и от представените от ищеца писмени документи, вкл. от индивидуалните справки, изготвени от „Д..........
/подизпълнител на „Т........../, както и от извлечението от счетоводните книги на „Т........ на л.
29 от делото, видно от което по издадената обща фактура № .......... от 31.07.2018 г., отнасяща се период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., на стойност 1370.04 лв. са извършвани плащания от страна на ответника и е останала незаплатена сума в размер на 37.27 лв.; по издадената обща фактура № ........ от 31.07.2019 г., отнасяща се период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. на стойност 702.19 лв. е останала незаплатена сумата от 602.02 лв., а по издадената обща фактура № ........... от 31.07.2020 г., отнасяща се период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на стойност 757.84 лв. е останала незаплатена сумата от 720.91 лв.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 60.56 лв. Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание за плащането на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № ......../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.......... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги 3 на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на задължението за заплащане на цената на доставената топлинна енергия в размер на 1360.20 лв. и на таксата за дялово разпределение в размер на 60.56 лв. през процесния период, с оглед на което исковете се явяват доказани по основание и размер.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 20.05.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.05.2018 г., са погасени по давност.