Определение № 776 от 20.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. П., 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА

Въззивно частно наказателно дело № 20234400600738 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК

Образувано е по жалба от адв. А. А., повереник на непълнолетния пострадал А. Т.

А., действащ чрез законния си представител и негов баща Т.А. А., срещу Определение от 12.07.2023 г. по ЧНД №1308/23 по описа на Районен съд П. (РС П.), с което е потвърдено Постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство по преписка №6203/20 на Районна прокуратура – П. (РП П.).

Жалбата е допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, което е легитимирано за това.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното определение. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на РС П., че всички условия на чл. 15 от Наказателния кодекс (НК) са налице по отношение на деянието на водача Т.И.Г., поради което и същото представлява „случайно деяние“. Счита, че този извод не е обоснован, той като не са анализирани всички възражения в жалбата срещу прокурорското постановление.

Оплаква се, че съдът не е посочил какво е разстоянието, от което участниците в ПТП са могли взаимно да се възприемат, а това е един от основните спорове по фактите, с които жалбоподателят не е съгласен. Счита, че водачът на автомобила е имал обективна възможност да наблюдава пресичането на пешеходците от разстояние, по-голямо от посочените 20,5 метра в авто-техническата експертиза (АТЕ), защото насрещното движение е било от леки автомобили, а не от високи и обемни превозни средства, които биха препятствали видимостта към пешеходците.

Оспорва по същество изводите на АТЕ, която не е използвала като отправна точка границата между тротоара и пътното платно, след като няма данни за напълно спряно движение.

Отправя упрек към първоинстанционния съдебен акт за това, че не съдържа коментар въпреки изричните възражения за това, че не ясно въз основа на какви доказателства е установено от АТЕ и фиксирано местоположението на един автомобил от трафика, който изцяло предопределя видимостта на водача към пешеходците. Изобразеният в схемата на АТЕ автомобил, от чиято задна част започва линията на видимост за водача Т.Г., според 1 жалбоподателя не съществува, той е виртуален и позволява преместването му, с което се променя и изводът за видимостта на пешеходците. Затова счита, че заключението навежда на изводи за н***мпетентност и поражда съмнения във верността му, след като е изградено не на базата на факти, а на хипотетични допускания. Настоява, че водачът Т.Г. не е реагирал своевременно.

Изтъква, че такива възражения и съответните искания за повторна АТЕ е направил още при предявяване на разследването и е релевирал в жалбата си до Районния съд.

Недоволен е и от това, че не е разпитан очевидецът, който е подал и сигнал на телефон 112, а счита, че неговите показания биха способствали за по-пълно изясняване на ситуацията, както и че не е назначена видео-техническа експертиза на записите от камерите за видеонаблюдение, което е пречка за тяхната правна оценка.

Ето затова счита, че не са използвани всички възможности на процесуални закон за установяване на обективната истина в разрез с изискването на чл. 13 и чл. 14 от НПК, от което и изводите за прекратяване на наказателното производство са неправилни, при допуснати следните нарушения в ДП:

Не е установена скоростта на движение на пешеходците, а посочената в АТЕ скорост от 7,9 км/ч е произволна и несъответстваща на обстоятелството, че единият от тях е малолетно дете;

Не е разпитан свидетелят – очевидец, който е бил спътник на св. К.В.;

Схемата към АТЕ съдържа произволно позициониран на нея автомобил, спрямо който е определена линията на видимостта на водача;

Постановлението на прокурора съдържа вътрешно противоречие относно разстоянието, от което пешеходците са били видими за водача на автомобила, участвал в ПТП – на стр. 1 е посочено 20,5 м., а на стр. 7 – 17,88 м.

Неправилно деянието на водача на лекия автомобил е определено като „случайно деяние“, без да е ясно в какви фактически действия се изразява то;

Не е назначена видеотехническа експертиза на записите от камерите в района;

Прави оплакване, че първоинстанционният е коментирал само поддържаните възражения от повереника само частично и не в детайли, което е довело да незаконосъобразност и неправилност на крайния му извод да остави жалбата без уважение и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Обратно на изводите на Районен съд П., жалбоподателят счита, че водачът Т.Г. не е изпълнил вменените му задължения по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и съобразно Тълкувателно решение №61/1983 г. на ОСНК на ВС, защото е имал видимост към пешеходците при разстояние по-голямо от установеното от прокурора 20,5 м, още докато са били на тротоара и преди да стъпят на платното, като изтъква разбирането си, че децата, дори когато са на тротоар, представляват опасност, ако не се водени от възрастен, какъвто е и случаят с пострадалото дете.

Иска обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови връщане на делото за допълнително разследване със задължителни указания за извършване на конкретни действия: да бъде установен и разпитан свидетелят-очевидец, който е подал сигнала на тел. 112; да бъде назначена видеотехническа експертиза на записа; да бъде назначена повторна тройна АТЕ, която да съобрази доказателствата по делото, без да въвежда нови, да отговори на въпросите: от какво разстояние водачът обективно е имал възможност да забележи приближаващите пешеходци, както и те него; с ккакво скорост са се движили участниците в ПТП – преди настъпването му и към момента на възникването му;

С обжалваното Определение от 12.07.2023 г. по ЧНД №1308/23 на Районен съд П. е оставена без уважение жалбата на повереника адв. А. срещу постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

2

Първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка, възприета от прокурора, кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства.

Доказателственият анализ е подробен и задълбочен. Решаващият извод на прокурора, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, е оценен от съда като правилен и законосъобразен, основан на доказателствата по делото. Според първоинстанционния съд от значение за този извод са фактите, че пешеходците Д. и А. са предприели пресичане на пътното платно на непозволено за целта място, в интензивен момент от пътния трафик, при работеща светлинна уредба и след като самите те са имали техническа възможност да възприемат лекия автомобил „***“, да спрат върху пътното платно (в областта на осовата линия), да пропуснат автомобила, след което да продължат с пресичането си и така да предотвратят произшествието. Прието е още, че водачът на лекия автомобил Т.Г. не е имал техническа възможност в момента, в който е възприел пешеходците върху пътното платно, да спре МПС преди мястото на удара и така да го предотврати. Този извод първоинстанционният съд е направил на база експертното заключение на АТЕ, което е споделено напълно от съда и е оценена като основано на всички събрани по делото доказателства и специалните знания на експерта. Прието е още, че заключението съдържа изчерпателни отговори на всички въпроси, включително и тези, поставени от повереника в жалбата и няма основания да се постави под съмнение компетентността на експерта и неговата заинтересованост от изхода на делото.

Относно доказателствените искания на повереника за назначаване на видеотехническа експертиза и разпит на свидетеля, пътувал със св. К.В., съдът е приел, че те не биха допринесли за изграждането на различен правен извод от вече направения от прокурора такъв за наличието на случайно деяние.

Въззивният съд, обсъждайки оплакванията в жалбата и извърши служебно цялостна проверка на оспорения първоинстанционен акт, прие, че същият е неправилен по следните съображения.

С обжалваното пред Районен съд П. постановление от 30.05.2023 г прокурор М.Т. е прекратила наказателното производство при следните съображения:

От фактическа страна прокурорът е приел, че на 2.09.2020 г. в 17:25 часа водачът Т.Г. на лекия автомобил „***“ се е движел по бул. „***“ в гр. П. в посока към бензиностанция „***“ в натоварен трафик. След спиране на светофара на кръстовището с ул. „С.С.“, потеглил като първи автомобил в образувалата се зад него колона. В същия момент потеглили и спрелите автомобили в двете насрещни ленти спрямо неговото движение (южните пътни летни).

По същото време свидетелката А. Д. хванала за ръка детето А. А. и предприела заедно с него пресичане, тичайки през булевард „***“ перпендикулярно на движението отляво на дясно (спрямо движението на водача Георгиев), като пр***сили южните платна зад последните спрели автомобили.

Автомобилът, управляван от Т.Г., се приближил до дясната страна на тялото на А. Д. и последвал контакт между долните й крайници и челната част на автомобила, което се случило в лявата северна пътна лента. Това поставило началото на удара, от който възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ в посока на движение на автомобила, а за детето – в областта на масовия му център. От това настъпили телесни увреждания на пешеходците, но и изместване по посока на движение на автомобила, а впоследствие и отхвърляне на телата върху настилката, преобръщане и търкаляне до установяване в покой, с което произшествието приключило.

За да установи тази обстановка, прокурорът е коментирал гласните доказателства на очевидците, огледния протокол, медицинските документи за уврежданията, както и двете съдебно-медицински експертизи на всеки от пострадалите, даващи заключение въз основа на медико-биологичните увреди, че на малолетния А. А. е била причинена реална временна опасност за живота, а на А. Д. – трайно затруднение на движението на снагата.

Въз основа на експертното заключение по АТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. И., 3 прокурорът е приел, че водачът на лекия автомобил се е намирал на 17,88 м. от мястото на удара, когато е предприел и спиране, а пешеходците – на 3,4 м. Споделил е изводите на вещото лице, че водачът на МПС не е имал техническа възможност да предотврати удара, докато пешеходците са могли да сторят това, спирайки на пътното платно в областта на осевата линия. Така е формулиран решаващият извод, че извършеното е случайно деяние от страна на водача на МПС и не съставлява престъпление, което е основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК за прекратяване на наказателното производство.

Впоследствие са изложени допълнителни аргументи за липсата на вина у водача, както и за достоверност на свидетелските му показания. Изтъкнати са и постановки относно това кога едно дете представлява само по себе си опасност за движението, каквато в конкретния случай не е имало, защото детето е било дърпано (влачено) за ръка от другата пострадала.

Преди да прекрати наказателното производство, прокурорът е оставил без уважение направените на 28.02.2023 г. при предявяване на разследването възражения и искания от адв. А. А. - повереник на малолетния пострадал. Повереникът е изразил несъгласие със заключението на АТЕ относно определянето на разстоянието, от което водачът на лекия автомобил, участвал в ПТП, е могъл да възприеме пешеходците, като счита, че неправилно е посочено от експерта, че това е в края на лентата за насрещно движение, вместо границата на тротоара и пътното платно. Затова е поискал да бъде назначена повторна експертиза, която да изясни този въпрос. С постановление от 10.03.2023 г. наблюдаващият прокурор е отхвърли възражението, приемайки, че АТЕ по делото е дала отговор на поставения от него въпрос в пълен обем, а възраженията му представляват негови усещания и възприятия за видимостта, които са извън предмета на доказване, след като вече са били изследвани посредством средствата и способите на НПК.