Решение № 152 от 26.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000559 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ГФ, гр. С. против решение № 138 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която ГФ е осъден:

- да заплати на Й. Г. С., сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014 г., ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до окончателното издължаване на сумата;

- да заплати на адв. И. В. Р. – АК С. с личен номер ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.;

- да заплати в полза на Д. по Бюджета на съдебната власт сумата от 3 200 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

Производството се развива повторно, след като с решение № 73 от 12.08.2022 г., постановено по т.д. № 468/2021 г., Върховен касационен съд на РБ, ТК, Второ отделение, е отменил постановеното по въззивната жалба решение № 260066/06.11.2020 г. по в.т.д. № 407/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 138 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която ГФ, е осъден да заплати на Й. Г. С., обезщетение за неимуществени вреди причинени му при ПТП от 16.08.2014 г., за разликата 1 над сумата от 10 000 лева до присъдените 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното издължаване на сумата и производството по делото е прекратено, както и в частта, с която е преразгледан въпросът за дължимите държавни такси и разноски, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив.

При новото разглеждане на делото, представителят на жалбоподателя ГФ поддържа въззивната жалба, с която е изразено становище, че не са налице предпоставки за присъждане на допълнително обезщетение над изплатеното от фонда на пострадалия С., доколкото не било установено влошаване на здравословното му съС.ие след изплащане на обезщетението.

Искането е о да се отмени решението на Окръжен съд Стара Загора в осъдителната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и на ответника да се заплатят направените деловодни разноски.

В становището си при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, ищецът Й. С. чрез своя процесуален представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като моли да му се присъдят направените деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Между страните няма спор относно заявените в подкрепа на иска и установени по делото факти:

На 16.08.2014 г. 2014 г., около 8:40 часа на автомагистрала "Т.", 183 км. в посока гр. С., е настъпило ПТП, при което Д. Г. Т., при управлението на л.а.

„С. А.“ с турска регистрация, е нарушила правилата за движение и е ударила управлявания от Й. Г. С. лек автомобил „Ф. Т.“ с peг. № *******, вследствие на което удареният автомобил е излязъл извън пътното платно и се е преобърнал.

В резултат от произшествието Й. С. е получил множественна травма: контузия и сътресение на мозъка, довели до безсъзнателно съС.ие, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно и двустранно странично; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвоизлив под слизестата обвивка на дясна очница; контузия на белия дроб двустранно; плеврални изливи двустранно; счупване на ребра в дясна гръдна половина от 1 до 5; кръвоизлив около перитонеума; счупване на лявото бедро; изкълчване на дясна етерно клавикуларна става; счупване на страничния израстък на 2 поясен прешлен.

Установено е, че водачът на лекия автомобил „С. А.“ - Д. Г. Т., причинила настъпването на ПТП, е управлявала МПС с турска регистрация, peг. № ********

-със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в турска застрахователна компания /О. S. A. H. L**, валидна за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2014 г. По отношение на същия лек автомобил не е идентифициран сертификат „Зелена карта“, притежаван към датата на настъпване на ПТП.

Предвид тези обстоятелства, ищецът е предявил пред ГФ претенция за 2 изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 16.08.2014 г., за което е образувана щета № ******/******** г. и му е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.

Искът се основава на разпоредбата на чл. 288, ал. 11 във вр. с чл. 288, ал.

1, т. 2, б. „в“ КЗ (отм.) според която Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на РБ и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта".

Основният спорен въпрос между страните е, след като Ф. е удовлетворил искането на пострадалия и е изплатил обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, дали би била допустима и основателна претенцията за допълнително над изплатеното обезщетение за същите вреди.

Въпросът за допустимостта е обсъден подробно в посоченото по-горе решение на ВКС.

Процесуалните предпоставки за допустимостта на иска против ГФ за заплащане на обезщетение са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.

288, ал. 11 КЗ /отм./, като те не включват изискването увреденото лице да е посочило на търсеното парично обезщетение. Достатъчно да е поискано изплащането на обезщетение, Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по ал. 7, да е отказал плащането на обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението.

Посочването на конкретна парична сума на търсеното обезщетение в искането също не ограничава пострадалият в размера на последваща претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди чрез предявяване на иск пред съда, освен ако въз основа на такова конкретно искане не е било постигнато споразумение между страните, за уреждане на отношенията във връзка с обезщетяване на тези вреди.

Наличието на такова споразумение не може да се предполага само на база заявено конкретно искане от пострадалия, а ще подлежи на доказване относно неговия предмет, страни и конкретни условия. Освен чрез сключването му в писмена форма, постигането на съгласие между страните относно уреждане на отношенията във връзка с обезщетяването на пострадалия би могло да се потвърди от пълното удовлетворяване на заявената претенция. В случай на непроизнасяне, на пълен или частичен отказ от плащане на точно заявеното обезщетение, ще са налице условията по на чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ за изплащане на пълния размер на обезщетението, което за неимуществените вреди се определя по справедливост.

В конкретния случай липсват доказателства страните да са уредили извънсъдебно и окончателно отношенията си във връзка с пълното обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие получените 3 от ищеца при описаното ПТП травматични увреждания. Фактът, че ищецът е приел извършеното от ГФ плащане не променя горните изводи, доколкото това плащане е в по-нисък от заявения размер и в този смисъл не обуславя наличие на съгласие у пострадалия с размера на изплатеното обезщетение, нито – постигане на спогодба между страните за окончателно уреждане на отношенията им по обезщетяването на ищеца.

За да уважи изцяло предявения иск, Окръжен съд Стара Загора е приел, че предвид възрастта на пострадалия; вида, характера и степента на получените многобройните травми и техните последици; липсата на добра прогноза за възстановяване; причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер; социално-икономическата обстановка в страната, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, както и установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 80 000 лв. напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяното ПТП.

Изложените в тази насока подробни и изчерпателни мотиви от първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция, като с оглед поддържаните от страните оплаквания и възражения във въззивното производство, се налагат следните допълнения:

Във въззивната жалба се поддържат доводи, че изплатеното от ГФ обезщетение от 80 000 лева, за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, е достатъчно и справедливо предвид броя, вида, тежестта на получените увреждания и пр. В тази насока се твърди, че след изплащане на обезщетението, през 2018 г., съС.ието на ищеца не се е влошило, а и липсвала медицинска документация, че е налице ексцес.

Тези възражения са неоснователни, тъй като ищецът не се позовава на влошаване на здравословното си съС.ие, а твърди, че предвид тежестта на уврежданията, продължителността на лечението и възстановителния процес, както и необратимостта на част от уврежданията, настъпили вследствие процесното ПТП, изплатеното от фонда обезщетение е недостатъчно, за да компенсира претърпените вследствие получените увреждания неимуществени вреди.

Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищцата, неимуществени вреди, които са пряка последица от уврежданията, причинени от процесното ПТП.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че на ищеца са причинени многобройни травматични увреждания, които са засегнали почти всички 4 части от тялото – глава, горни и долни крайници, гръден кош, както и жизнено важни вътрешни органи - мозък и бял дроб. Травмата на главата и контузията на мозъка са предизвикали мозъчен оток и продължително коматозно съС.ие. Тази травма е била усложнена от тежък травматичен и хиповолемичен шок, предизвикан от счупването на бедрото, ребрата и един от прешлените, както и от дихателна недостатъчност на увредения бял дроб.

Тежките увреждания са наложили са оперативни интервенции и продължително обездвижване на легло, последвани са продължителни възстановителни процедури. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация, ищецът не се е възстановил напълно, тъй като част от уврежданията – тези в главата и рамото, имат необратим характер.

Освен, че част от травмите са били живото-застрашаващи, вследствие от тези травми ищецът е преживял силни по интензитет и продължителни по време болки и страдания. Освен това, през дългия период на престой в болницата, провежданите операции и лечение, както и през последващата рехабилитация и възстановителен период в домашни условия, пострадалият не е бил в съС.ие да се движи, да се обслужва самостоятелно, да извършва обичайните си ежедневни дейности, да упражнява професията си. Тежкото мозъчно увреждане се е отразило крайно неблагоприятно върху съС.ието на ищеца, предизвиквайки поява на органично разстройство на личността, характерно за мозъчната церебрастения и енцефалопатия /напрегнатост, тежка депресия, чувство за потиснатост, замайване, световъртеж, чести и силни пристъпи на главоболие, безпокойство, тревожност/.