Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24642 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19049/2026
Вид
Определение № 24642
Подписан
07.07.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24642 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110119049 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против С. В. М., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 558/2026г., по описа на РС-Ловеч.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. №558/2026г., по описа на РС-Ловеч, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника по настоящ и постоянен адрес: гр. София, жк. „Дружба“, бл. 324, вх. А, ет.

8, ап. 29, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване – лицето не е намерено или друг член от домакинството, при посещенията никой не отваря входната врата на ап. 29, лицето живее на адреса, сведения от Е.Я Янкова съсед от ап. 3 На 29.05.2026г., е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

С разпореждане № 1445/17.06.2026г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя да предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

1

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса

В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, точно обратното в съобщението, върнато в цялост е отразено изрично, че по данни на Е.Я Янкова, лицето живее на адреса.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не само, че не са събрани данни, че лицето не живее на адреса, точно обратното, събрани са сведени, че ответникът живее на адреса.

Доколкото заповедта за изпълнение е връчена, чрез залепване на уведомление на 29.05.2026г., двуседмичния срок по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК е изтекъл 12.06.2026г., респективно на следващо място към настоящия момент заповедта за изпълнение все още не е влязла в сила, тъй като не е изтекъл едномесечния срок за възражение по чл.

414 ГПК. На следващо място доколкото са налице данни, че длъжникът живее на адреса или следва да се направи нов опит за връчване, или следва да се приеме, че на 13.07.2026г., заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и следва да бъде издаден ИЛ.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, искова молба вх. № 212223/02.07.2026г., насочена против С.

В. М., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 558/2026г., по описа на РС-Ловеч, поради недопустимост на исковете.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 19049/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Ловеч препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2