Определение № 14151 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14151 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110108085 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите П., чрез пълномощника юрк. Д., срещу К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. С.., чрез пълномощника адв. Д. Г..

Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 14:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Постъпила е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите П., чрез пълномощника юрк. Д., срещу К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. С.., чрез пълномощника адв. Д. Г., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1910.47 евро, от които 1465.57 евро (хиляда четиристотин шестдесет и пет евро и петдесет и седем евроцента) – главница по Договор за потребителски кредит № 4053902087 от 22.06.2023 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.04.2025 г.; 49.45 евро (четиридесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.06.2023 г. до 25.06.2025 г.; 395.45 евро (триста деветдесет и пет евро и четиридесет и пет евроцента) – законна лихва за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 26.06.2025 г. до 04.02.2026 г.; Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (04.02.2026 г.) до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 226/2026 г. по описа на Районен съд - Смолян.

Ищецът твърди, че на 22.06.2023 г. между ответника К. А. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 4053902087 за сумата от 3542.41 лева.

Уговорено е погасяване на 12 месечни вноски съгласно инкорпориран Погасителен план, при фиксиран лихвен процент от 10.9% и ГПР 11.33%. Ищецът се позовава на конкретни договорни клаузи, като посочва, че съгласно чл. 9.4. от Договора при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Допълва се, че по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава.

Предсрочна изискуемост" от Общите условия (ОУ), неразделна част от договора, при 1 забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок до изтичане на крайния срок за погасяване.

На 30.04.2025 г. вземането е прехвърлено на ищеца чрез договор за продажба на вземания (цесия). Поддържа се, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето съгласно чл. 99 ЗЗД, като се изтъква клаузата на чл. 25.8. от Договора, съгласно която цялата кореспонденция се изпраща единствено на посочените от потребителя адреси и контакти.

Ищецът твърди, че уведомяването е извършено валидно чрез обратна разписка на настоящия адрес и със СМС съобщение. Прави се и евентуално позоваване на уведомяване чрез връчването на самата искова молба. Поради подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение, се претендира установяване на дължимостта на сумите. Представя писмени доказателства: договор за кредит, СЕФ, договор за цесия, извлечение, доказателства за уведомяване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. А.. Същата оспорва предявените искове като частично неоснователни. Излага подробни възражения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно изчисляване и посочване на ГПР. Ответникът основава възраженията си на конкретни клаузи от договора, посочвайки чл. 7.2.2. от Договора, според който частта от средствата за застраховка се превежда директно на застрахователя от кредитора. Позовава се и на чл. 10 от Договора, където е посочен ГПР от 11.33%, но без яснота дали застраховката е включена в него. Въз основа на чл. 11.2 от Договора (инкорпориран погасителен план), ответникът извлича довод, че още при първата вноска остатъкът от главницата е 3409.64 лв., от което прави извод, че застрахователната премия в размер на 543.41 лв. е скрита в олихвяемата главница (основа от 2999.00 лв. плюс 543.41 лв. премия).

Сочи се, че реално усвоената от потребителя сума е 2999.00 лв., а остатъкът представлява премия по задължителна застраховка, преведена чрез посредничеството на банката (видно от приложения Сертификат). Цитира се практика на СЕС (дело С-714/22) и ВКС, съгласно която застрахователните премии са част от общите разходи по кредита и следва да се включат в ГПР, а прикриването им води до недействителност на договора. При признаване на недействителността, ответникът счита, че дължи само чистата главница без лихви и такси (чл. 23 ЗПК). Твърди се, че е заплатена сума в общ размер на 1289.00 лв.

(659.06 евро), като са представени платежни документи. Прави се и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е както следва:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между страните възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за забава, че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ДОПУСКА служебно изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след проверка на счетоводството на ищеца и на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да отговори на следните въпроси:

1. Кога и каква сума е усвоена от ответника във връзка с процесния договор за кредит?

2. Какъв е размерът на дължимата главница по договора за кредит?

3. Какъв е размерът на дължимите задължения за договорна и мораторна лихва, 2 неустойки, такси и други задължения?

4. Има ли постъпили плащания във връзка с договора за кредит и в какъв размер?

5. Ако има плащания как са осчетоводени и какви задължения са погасени с тях?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 250 евро, платим от ищеца, по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Б. В., ТЕЛ 0., която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе депозита в указания срок съдът може да счита че е възпрепятствал доказването и да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3