Определение № 1610 от 07.07.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610

Кърджали, 07.07.2026 г.

Административният съд - Кърджали - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ като разгледа докладваното от съдията Айгюл Шефки административно дело № 407/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба от М. М. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0303-000015/24.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали.

Жалбата съдържа и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. В тази връзка жалбоподателят твърди, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителни и труднопоправими вреди, предвид обстоятелството, че заеманата от него длъжност налага ежедневно пътуване за изпълнение на служебните му задължения. Твърди, че незабавното изпълнение на оспорената ПАМ води до невъзможност да изпълнява задълженията си по служба и ограничава правото му на труд. Представя трудов договор №[номер]/[дата] с работодателя [учебно заведение], [населено място], видно от който на [дата] жалбоподателят е назначен на [длъжност] в горното учебно заведение. Освен това твърди, че още в деня на връчване на оспорената заповед, на 24.06.2026 г., е сключил необходимата застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него лек автомобил. В тази връзка счита, че наложената мярка се явява непропорционална на преследваната от закона цел.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0303-000015/24.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали, на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като е отнето и СУМПС [номер], поради това, че на 24.06.2026 г., в [населено място], на [улица], управлява лек автомобил с рег.№ [рег. номер], който от 05.05.2026 г. е с прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е процесуално допустимо. Същото е направено при висящо производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно. Посочени са и нови обстоятелства, за което са представени доказателства.

Разгледано по същество е и основателно, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.1 от Закона за движение по пътищата, с който е предвидено прилагането на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като целта на мярката е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка не спира нейното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда възможност, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл.166, ал.2 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно, в случаите, в които законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Или, за да е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедите, с които се прилагат ПАМ, е необходимо жалбоподателят да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда, или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим по значимост на обществения интерес, съгласно предвиденото в чл.60, ал.1 АПК.

В случая, наложената спрямо водача ПАМ е свързана с управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съдът приема, че към настоящия момент е отпаднала необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ, поради преустановяване на нарушението и вредоносните последици от него. От приложеното извлечение от Гаранционен фонд се установява, че още в деня на прилагането на процесната ПАМ, на 24.06.2026 г., в 17:30 ч. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег.№ [рег. номер], валидна до 23.06.2027 г.

С оглед предвиденото в чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП възстановяване на прекратената регистрация при сключване на застраховка „ГО“, съдът намира, че засегнатият обществен интерес - безопасност на движението, вече е защитен и обезпечен от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка, сочените от жалбоподателя труднопоправими вреди, се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения съдът приема, че следва да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

Ето защо и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0303-000015/24.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: