Решение № 7717 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7717 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100504441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Н. Б. срещу решение № 22421/10.12.2024г., постановено по гр. д. № 5398/2024г. на СРС, 61 с-в в частта, в която са отхвърлени предявените от В. Н. Б., ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. ****, срещу „Финтрейд Файнанс“ АД, с ЕИК 203429537, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата в общ размер на 39016,16 лв., от които сумата от 8973,87 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит № 7003550/21.10.2016 г., сумата от 12214,96 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит № 7008564/19.10.2018 г., и сумата от 17826,33 лв., платена от ищцата без правно основание по Договор за кредит № 7013573/06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС не е обсъдил всички доводи на ищеца и не е анализирал приетите доказателства в цялост. Намира, че липсва мотиви за отхвърляне на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани.

Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Предмет на въззивна проверка е и въззивна жалба, подадена от „Финтрейд 1

Файнанс“ АД срещу решение № 22421/10.12.2024г., постановено по гр. д. № 5398/2024г. на СРС, 61 с-в в частта, в която е прогласена по предявените от „Жест 2014“ ЕООД, ЕИК 202885783, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

‚Витиня“ № 11, вх. Б, ап. 1 и от В. Н. Б., ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. ****, срещу „Финтрейд Файнанс“ АД, с ЕИК 203429537, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД за нищожни Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7003550/21.10.2016 г., Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7008564/19.10.2018 г. и Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7013573/06.03.2020 г., поради нищожност на уговорената в ч.

3, ал. 1, т. 1 от договорите клауза за дължимост на „такса ангажимент“ поради нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото изобщо не е установена печалба на кредитора. Поддържа, че търговецът не може да се ползва със защитата, с която се ползват потребителите. Клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от договорите е ясна и разбираема, като търговецът е в състояние да разбере икономическите последици от същата, а при невъзможност, същият е следвало да положи дължимата грижа. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По наведените в жалбата твърдения, съдът намира следното.

СРС е бил сезиран с искове с правно основание чл. 26 ЗЗД. По така предявените искове, в тежест на ищците е да установят, че са налице сключени договори за кредитни линии, че договорите накърняват добрите нрави, тъй като създават явна нееквивалентност на насрещните престации.

2

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7003550, се установява, че на 21.10.2016 г. между „Финтрейд Файнанс“ АД като кредитодател и „Жест 2014“ ЕООД като кредитополучател, и В. Н.

Б. като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит, по силата на който „Финтрейд Файнанс“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 1000 лв., който може да се усвоява на части, съгласно условията на договора, като срокът на договора е определен на две години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 2 от договора с подписването му кредитодателят предава в собственост на получателя сума в размер на 1000 лв. в брой, като кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума и договорът има силата на разписка. Договорена е в чл. 3, ал. 1 такса за ползване на кредита 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по – малко от 30,00 лв., като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден.

Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване. Уговорено е, че погасителните вноски се заплащат на кредитодателя или чрез „Изипей“ АД, или по банков път по банкова сметка на кредитодателя в „УниКредит Булбанк“ АД или в брой чрез търговски представител, който посещава кредитополучателя.

На 19.10.2018 г. между „Финтрейд Файнанс“ АД като кредитодател и „Жест 2014“ ЕООД като кредитополучател, и В. Н. Б. като солидарен длъжник е сключен втори Договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7008564, по силата на който „Финтрейд Файнанс“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 10000 лв., като условията по кредита, включително и относно такса ангажимент са идентични на първия.

На 06.03.2020 г. между същите страни е сключен нов договор за бизнес линия „Fintrade оборот 6%” № 7013573, по силата на който „Финтрейд Файнанс“ АД предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 10000 лв., отново при идентични условия на първите два договора. Не се спори и, че страните са сключили приложените към договорите за кредит анекси, с посоченото в исковата молба съдържание.

От приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора за кредит при така уговорения % на такса ангажимент, кредитът се оскъпява годишно със 156,43%.

Основният спорен въпрос е налице ли е нищожност на договорите за кредитна линия. В исковата молба ищците твърдят нееквивалентност на престациите, която влече нищожност на договорите в цялост.

Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на препращащата норма на чл. 288 от ТЗ приложение следва да намерят установените в чл. 26 и следв. от ЗЗД общи правила за недействителност на договорите /Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, I ТО/. Константна е съдебната 3 практика, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

Съгласно чл. 26 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части – ал. 4 на чл. 26 ЗЗД.

Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка или печалба по договора, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. В съдебната практика противоречието с добрите нрави при сключването на сделките се свързва с нарушаване на общоприетите в обществото нравствено-етични морални правила, които, наред с императивните законови правила, поставят граница на договорната свобода, предвидена с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. При възмездните сделки, какъвто е и процесният договор, доколкото престацията на едната страна предполага насрещно задължение, съответстващо на полученото, от значение за преценката дали е налице противоречи на добрите нрави, е изследването на еквивалентността при размяната на дължимото. За да се приеме, че е налице съставът на чл. 26 ал. 1 т.3 ЗЗД по отношение на конкретните оспорени клаузи, следва неравностойността на престациите да е в степен, близка до изобщо липсваща насрещна такава.

Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност, както на гражданските, така и на търговските сделки. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, съответно в случая следва да намерят приложение именно защото при сключването на договор за търговско кредитиране няма специален нормативен акт, който да лимитира размер на възнаградителните лихви.

В конкретния случай, при договорите за кредитна линия, кредитополучателят 4 дължи такса ангажимент само върху неусвоената сума от кредитната линия, а в случая в процесните договори е посочено, че таксата ангажимент за ползване на кредита съставлява 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползване на кредита, но не по-малко от 30 лв. и по същество има характер на печалба за кредитодателя, въпреки наименованието си. Именно като „възнаградителна лихва“ е дефинирана тази такса ангажимент и в подадената от „Финтрейд файнанс“ АД въззивна жалба. Ето защо, съдът намира, че уговорената такса ангажимент безспорно по същността си представлява възнаградителна лихва, дължима по договорите.

В настоящия случай, кредитодателят попада в обхвата на определението за небанковите финансови институции по смисъла на ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор, а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика, която предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях са по-високи от тези предлагани от банките.

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/577adef6-b21b-4f55-be74-1288f5b86683