Решение № 2037 от 15.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Варна, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110108148 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС с рег. вх. № 13099/08.06.2021 г., надлежно уточнена с допълнителна молба от 25.06.2021 г. от ищцата Н. М. ИВ.,ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.В.Д.

А. против ответната О. В., ЕИК ***, представлявана от Кмета И. П., с адрес: ***, с цена на иска 229,98 лева.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: На 16.04.2021год. (петък) рано сутринта между 7:50 - 8:10 часа на път към училището, в което учела дъщерята на ищцата (Национално училище по изкуствата „***“ - гр. Варна), по пътя от „***“ към „***“, Н. И. преминала с личния си автомобил през препятствие на пътното платно, представляващо дупка, която обхващала повече от половината от платното за движение, с неправилна форма и приблизителни размери около метър и половина в най-дългата си част и между 10-15 см. в дълбочина, с остри ръбове в краищата. Скоростта, с която се движела Н. И. била около от 30-40 км/ч, при натоварен пътен трафик и колони от автомобили в двете посоки. При тези обстоятелства, сочи ищцата Н. И., че било невъзможно да забележи препятствието на пътя и да реагира. В случай, че била предприела внезапно спиране, то тогава сочи ищцата, че щяла да предизвика верижно ПТП. Веднага след като преминала през дупката (точното място било на улица „***“ до номер ***) почувствала силен удар в препятствие, колата рязко дръпнала в дясно, успяла да спре след няколко метра, като причинила задръстване. Ищцата допуснала, че е спукала предна гума, но се оказало, че и двете гуми в дясно били спукани.При описаните по-горе обстоятелства, твърди ищцата в исковата си молба, че тя нямала друг избор освен да повика пътна помощ. В автомобила били ищцата, дъщеря й А. (на 7 години към деня на инцидента), брата на ищцата и кучето йм, (порода „Акита“). Наложило се брата на ищцата да заведе детето на училище, за да не закъснее за първия учебен час, а ищцата останала да чака пътна 1 помощ. От пътна помощ взели автомобила и го откарали в сервиз.Разноските, които направила ищцата след инцидента за смяна на спуканите гуми и репатриране на автомобила, сочи ищцата, че били в размер на 229,98 лв. общо, които включвали 33,33 лв. пътна помощ за репатриране на автомобила до мястото на сервиза, в който сменили гумите, 158,32 лв. цена на два броя гуми, както и 38,33 лв. ДДС.

При тези горепосочени факти, ищцата в исковата си молба е посочила,че счита че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - чл. 49 ЗЗД, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника в лицето на О. В.. Съгласно цитираната разпоредба, възложителят на някаква работа отговарял за вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение. Отговорността възниквала и когато вредите са причинени чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Съгласно §7, ал. 1, т.4 от ЗМСМА, с влизане в сила на закона, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, пояснява ищцата, че преминавали в собственост на общините.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закон за пътищата, общинските пътища се стопанисвали от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.30, ал.4 изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. От своя страна, подчертава още ищцата, че в чл. 31 от ЗП било предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗдвП задължавала лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.

2 регламентирала правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Съгласно чл. 48, т. 2. буква „а“ от ППЗП общините имали нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени вследствие неизпълнение на това задължение следвало да носи съответната община. Следователно, обобщава в исковата си молба ищцата Н.И., че ответната О. В. като собственик на общинските пътища и свързаните с тях съоръжения се явявала задължено във връзка с поддържането йм лице и пасивно легитимирана по предявения иск за вреди.

Ищцата е заявила, че счита че служителите на ответната община не са положили дължимата грижа като не са сигнализирали, не са обезопасили, както и не са предприели действия поне по „закърпване на дупката“ още повече предвид обстоятелството, че при ремонт и затваряне на пътя „***“ - к.к. „***“ този маршрут оставал единствен за гражданите, живущи в квартал „***“ да стигнат до центъра на гр.Варна, като по този начин предпоставили настъпването на вредоносните последици.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, вр. §7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, аргументира се още ищцата. В този смисъл Общината била длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС, да осигурява нормални и безопасни условия на живот на гражданите на територията й, а дължимата грижа в полза на гражданите включвала както изграждане, така и ремонт и поддържане на улиците. Отговорността в настоящия случай на Общината,твърди ищцата,че е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна, отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

В изпълнение на дадените от съда указания, в срок с писмена уточнителна молба от 25.06.2021 год., ищцата е пояснила и допълнила твърденията си в следния смисъл:

Доколкото възложителят на някаква работа отговарял за вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение, то отговорността възниквала и когато вредите са причинени чрез 2 бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Ремонтът и поддържането на общинските пътища следвало да се осъществява от общините. Лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него (чл. 167, ал.1 от ЗдвП). Законово били регламентирани правомощията на Кметовете на Общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места (чл.167, ал.2 от ЗдвП). Съгласно чл.48, т.2, буква „а" ППЗП Общините имали нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени вследствие неизпълнение на това задължение следвало да носи съответната община.При така изложеното по -горе, ищцата е уточнила, че желае ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД.

В този смисъл ищцата е отправила и искането си до съда : да бъде постановено Решение по силата на което и на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД да бъде осъдена ответната О.

В. да заплати на ищцата Н.И. сумата от 229,98 лв. която сума представлява стойността на два броя гуми и пътна помощ за репатриране на МПС до автосервиз, ведно със законната лихва за забава считано от 16.04.2021г. - датата на настъпване на увреждането (преминаване на управлявания от ищцата л.а. през необезопасена дупка на пътя в гр.Варна, на ул.“***“ до № ***, довело до спукване на двете десни гуми на л.а. ) до окончателното изплащане на сумата на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.В уточнителната си молба ищцата в изпълнение на дадените й указания е посочила банкова сметка водена при *** АД с титуляр Н. М. ИВ., с реквизити на сметката IBAN *** и BIC ***, по която ответната страна би могла да извърши плащане.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез юрисконсулт Г. Е. П. е депозирала отговор на исковата молба. Ответната страна намира исковата молба за процесуално допустима, но необоснована и неоснователна по следните съображения:

Ответната страна счита, че за да е налице отговорност на О. В. на основание чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД, е необходимо пълно и главно доказване (по аргумент на чл.154 ГПК) на елементите на фактическия състав, а именно: противоправно деяние на лице, на което е възложена работа и причинно - следствена връзка между противоправното поведение и вредоносен резултат, изразяващ се в настоящия случай в претърпени от ищцата имуществени вреди.

Съгласно нормата на чл.154 ГПК, сочи процесуалният представител на О. В., че ищцата трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че е налице причинно следствена връцка между визираното в исковата извършено от О. В. неправомерно деяние / действие или бездействие, в резултат на което са настъпили твърдените в исковата молба вреди от посочения вид и размер.

Ответната О. В., чрез процесуалния си представител оспорва наведените в исковата молба доводи относно вмененото на О. В. бездействие, вследствие на което ищцата претърпяла твърдените от нея имуществени вреди, като счита, че изложените обстоятелства не отговаряли на фактическата обстановка.В настоящия случай, възразява ответната страна, че липсвал протокол от ПТП, издаден от органите на Пътна полиция, от който да е видно реализирането не процесното събитие относно време, място и начин на настъпване на същото. В този ред на мисли, процесуалният представител на О. В. намира за необходимо да отбележи, че от представения снимков материал към исковата молба за сведение, по никакъв начин не се индивидуализирало и конкретизирало точно мястото на настъпване на твърдяното събитие, доколкото не ставало ясно, че се касаело именно за процесния участък, както и че същия бил изготвен към датата на деликта, доколкото липсвали индивидуализиращи белези. С оглед на изложеното и процесуалния представител на ответната Община, че се компрометирало и наличието на причинно - следствена връзка .

На следващо място процесуалния представител на О. В. сочи, че съгласно чл. 20, ал.

2 от Закона за движение по пътищата, водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта 3 си на движение с атмосферните условия, релефа на местността , състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, да бъдат в състояние да спрат при налична опасност на пътя.

В настоящия случай, според ответната страна, по делото не били ангажирани категорични доказателства, че ищцата при управление на автомобила си се движела със скорост, съобразена с императивната правна норма. На следващо място , процесуалният представител на О. В. е намерил за необходимо да отбележи, че в исковата молба било изложено, че процесното събитие настъпило в ранните часове на деня, а именно между 07,50 ч. и 08,10 ч., като не били наведени твърдения за лоши метрологични условия. По същество счита процесуалният представител на О. В., че в действителност ако твърдяното препятствие към процесната дата било налично на пътното платно, то ищцата движейки се с допустима скорост, би могла от дълго разстояние да възприеме процесната неравност и да предотврати настъпването на вредоносното събитие. Спорно за ответната страна е обстоятелството дали вредоносното събитие настъпило вследствие на виновното поведение на О. В. или на това на ищцата.