Определение № 1311 от 02.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311 гр. Варна, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500676 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2131/31.01.2023 г. от Г. Н. Т. Варана срещу Определение №314/09.01.2023 г., постановено по гр. дело№ 16000/2022 г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от С. Ж. срещу С. Х. И., А. А. И., И. К. И., и Г. Н. Т., специални отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че длъжниците по изп. дело № 880 по описа за 2017 г. на ЧСИ И. С., вписана в КЧСИ с рег. № 712, с район на действие ОС-Варна, а именно С. Х. И., А. А. И. и И. К. И. не са титуляри на вещното право на собственост върху следните недвижими имоти, върху които е насочени принудителното изпълнение, а именно ½ /една втора/ ид. ч. о т партерен етаж с площ от 162.17 кв. м., състоящ се от гараж № 1, гараж № 2, антре, 3 Съдия при Районен съд – Варна: вътрешно стълбище, коридор, две стаи, кухня, баня и тоалет и върху ½ /една втора/ ид. ч. от втори /трети/ жилищен етаж с площ от 185.41 кв. м., състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса, изградени в жилищна сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ***, чрез спиране на принудителното изпълнение, насочено върху гореописаните недвижими имоти, при условие че молителят представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 8 938.54 лева по депозитна сметка на ВРС.

В жалбата се излага становище за неоснователност на наложеното обезпечение. Сочи се че, обжалваното определение е постановено въз основа на нотариален акт, издаден в производство по обстоятелствена проверка, по което жалбоподателката не е участвала.

Твърди се, че нотариалният акт е с невярно съдържание. Сочи се, че С. Ж. не е наследник на И. К. И.ов и Анифе Яшар Салим. Излага се, че процесната сграда е построена през 2001 г. без разрешение за строеж, но е търпима, като твърди че по него време собственици на дворното място са наследодателите на длъжниците. Твърди се, че с обжалваното определение се нарушават правата й на кредитор в един симулативен граждански процес между роднини. Претендира се отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед.

В срок, ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който се оспорва подадената жалба като недопустима поради просрочие, в евентуалност оспорва жалбата като 1 неоснователна. Счита, че с допуснатото обезпечение правата на ответниците не са се накърнили, тъй като в случай че искът бъде отхвърлен ответниците имат право да се удовлетворят и от внесената гаранция. Излага се, че в производство по обезпечение на иска не може да бъде извършвано оспорване на документ, нито да се провежда доказване съществуването или несъществуването на правото на собственост на ищцата. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на сторените в производството разноски.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обезпечителната заповед е връчена на страните на 19.01.2023г., частната жалба е депозирана по пощата на 26.01.2023 г., видно от известие за доставяне, приложено на л. 34 от делото.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството по гр. дело № 16000/2022г. по описа на ВРС, 9 св., е образувано по предявените от С. Ж. срещу С. Х. И., А. А. И., И. К. И. и Г. Н. Т., отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че С. Х. И., А. А. И. и И. К. И. не са титуляри на вещното право на собственост върху ½ /една втора/ ид. ч. от партерен етаж с площ от 162.17 кв. м., състоящ се от гараж № 1, гараж № 2, антре, 3 Съдия при Районен съд – Варна: вътрешно стълбище, коридор, две стаи, кухня, баня и тоалет и върху ½ /една втора/ ид. ч. от втори /трети/ жилищен етаж с площ от 185.41 кв. м., състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса, изградени в жилищна сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ***.

С молба вх. № 1292/09.01.2023 г. по рег. на ВРС, подадена от С. Д. Ж., чрез адв. Д. Г., е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на принудителното изпълнение, насочено върху процесните недвижими имоти.

С

Определение №314/09.01.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата като е допуснал обезпечение на предявените от С. Ж. отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, чрез спиране на принудителното изпълнение, насочено върху процесните недвижими имоти, при условията на внесена от молителя гаранция в размер на 8938.54 лв. –внесена от молителката.

За да постанови обжалваното определение ВРС е приел, че е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на принудителното изпълнение, с оглед породения правен спор относно правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на изпълнителното производство.

Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното положително за него решение. Правилно съдът е приел, че за ищцата по отрицателния осъдителен иск по чл. 440 от ГПК е налице обезпечителна нужда, доколкото без допускане на обезпечението при влизане в сила на позитивно за нея решението по същия, би се затруднило удовлетворяването на вземането й. Изложените от частния жалбоподател аргументи по допустимостта и основателността на иска не опровергават, а доказват обезпечителната нужда за ищцата, доколкото са свидетелство за оспорване на правата й.

Исканата и наложена обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, преценена към дата на подаване на молбата за обезпечение, когато е и преценката на съда.

Уважавайки искането за допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а същите се 2 разпределят с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход- арг. т.5 от ТР№6/2012г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №314/09.01.2023 г., постановено по гр. дело № 16000/2022 г. на Варненски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3