Решение № 294 от 13.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Бургас , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500919 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260381 от 01.03.2021 г. по гр.д. № 6265/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, съдът е уважил предявеният от Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс и определил режим на лични отношения между ищеца и внучката му Д. С. А., ЕГН **********, както следва: за период от шест месеца след постановяване на решението, ищецът В. има право да вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, а след изтичане на шестмесечния период, дядото Н.В. има право да вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 15.00 часа, както и пет дни през лятната ваканция с преспиване при дядото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на родителите.

Решението е обжалвано от ответниците по делото - Ц. Н. А. и С. Р. А. – родители на малолетното дете Д.С. А., като в подадената от тях въззивна жалба същото се оспорва като неправилно и необосновано, поради което молят за отмяната му и за отхвърляне на исковата претенция. Навеждат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в недопускане на посочените от тях доказателства, а именно съдебно – психологическа 1 експертиза и разпит на още един свидетел. Въззивниците считат, че съдът следвало да назначи и изготвянето на нов социален доклад, доколкото представения по делото бил изготвен без участието на дядото, а самият доклад следвало да съдържа данни за условията на живот и на претендиращия режим на лични контакти, както и относно социалния му статус, качества, образование, констатации относно съществуваща или не взаимна привързаност между дядото и внучката, както и други обстоятелства от значение при преценката за най- добрия интерес на детето. Позовават се на заявеното от детето в хода на социалното проучване категорично негово нежелание да осъществява лични контакти с дядо си. Поставя се акцент на изложеното от детето, че не приема ищеца като свой дядо, че я е наричал „тъпанарка“, че той води делото не за да се вижда с нея, а за да отмъсти на майка й, че не желае да има отношения с него и че е разочарована от дядо си. Излагат твърдения за това, че Д. е споделяла пред тях за случаи, в които докато се е събличала в стаята си, дядо й е влизал и отказвал да напусне. Настояват въззивният съд да допусне съдебнопсихологическа експертиза, която да анализира какво е психоемоционалното състояние на детето с оглед възрастта му и на какво се дължи нежеланието за лични контакти с дядо й.

Наред с искането за експертиза, молят за допускане до разпит на един свидетел.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Д. В., който оспорва въззивната жалба, подадена от родителите на детето Д. А.. Намира, че съдът правилно е отбелязал, че в интерес на детето е да контактува с дядо си. Счита, че у детето са формирани погрешни внушения от родителите му спрямо него, поради техните влошени взаимоотношения, които не трябва да рефлектират в отношенията между дядо и внуче.

Твърди, че докато семейството на дъщеря му е живяло в неговия дом в периода 2018 – 2019 г., с Д. са изградили силна емоционална връзка, която понастоящем е прекъсната не по негова вина, а защото родителите на детето са ограничили всякакви възможности за контакт между нея и дядо й. Сменили са телефонния й номер, поради което той не можел да осъществява контакт с внучката си дори по телефона. Не оспорва, че отношенията му с дъщеря му са били влошени и поради това се е наложило семейството й да се изнесе от неговия дом. Изразява становище по заявените във въззивната жалба доказателствени искания и моли, ако съдът допусне до разпит поискания от въззивниците свидетел, да допусне един свидетел и по негово искане.. Представя като доказателство справка от Службата по вписванията по партида на дъщеря си Цветана В.а, от която е видно, че същата е придобила една втора ид.ч. от апартамент, находящ се в ***.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК, ищецът В. е депозирал и насрещна въззивна жалба, с която същият изразява недоволство от определения от БРС режим на лични отношения с внучката му и иска същият да бъде разширен. Посочва, че определения от съда първоначален адаптивен период от шест месеца е твърде продължителен и счита, че с оглед силната емоционална връзка, която били изградили с внучката си само до преди една година и половина, този период следва да е не по – дълъг от три месеца. След изтичане на първите три месеца, иска да бъде определен режим, според който той да има право да вижда и да 2 взема детето всяка първа събота от месеца от 9 часа до 18 часа, всяка трета неделя от месеца от 9 до 18 часа, пет дни през лятната ваканция с преспиване и поне два дни през зимната ваканция с преспиване в дома му. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, чрез показанията на който да бъдат установени отношенията му с Д., докато семейството й е живяло в общо жилище с ищеца, както и полагал ли е грижи за нея и дали детето е било привързано към него. Претендира разноски.

Насрещната въззивна жалба е оспорена от ответниците по иска с подадения от тях отговор. Същите посочват, че определянето на режим на лични отношения на детето с дядо му по майчина линия не е в негов интерес, и по – скоро има опасност да причини на детето сериозни психични травми. Излагат твърдения, че след постановяване на решението на БРС, родителите са провели разговор с детето за отношението му към дядо му, и тъй като констатирали, че същото се чувства тревожно, решили да направят консултация с психолог.

В тази връзка представят като доказателство по делото писмено становище на психолог Ваня Чечева, която е провела три консултации с детето в периода от 20.03.2021 г. до 03.04.2021 г. и е констатирала, че Д. изпитва силна тревожност при мисълта, че може да има среща с дядо си. Считат, че по делото не е изяснено какво в действителност е мотивирало ищеца да иска режим на лични контакти с детето, както и че съдът следва да установи доколко тези бъдещи контакти биха поставили детето в риск.

Въззивният съд намира за допустими и двете жалби – въззивна и насрещна въззивна, като подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.

С Определение от 15.06.2021 г. въззивният съд на основание чл. 59, ал. 6 от СК постанови личното изслушване на страните в съдебно заседание, доколкото такова не е било проведено пред първоинстанционният съд, постанови извършването на нов социален доклад и по искане на въззивниците назначи съдебно-психологическа експертиза. Исканията за допускане до разпит по един свидетел на всяка от страните, не бяха уважени поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК, както и с оглед допускането на други доказателства за същите обстоятелства, за които се искат и гласни такива.

В проведеното пред БОС открито съдебно заседание, въззивникът – ищец се явява лично и се представлява от процесуалния си представител адв. Гарова. В хода на личното му изслушване пред съда признава, че откакто семейството на дъщеря му е напуснало жилището, в което са живеели съвместно през 2018 – 2019 г., контактите му с детето са прекъснати. Субективната му оценка за отношенията му с Д., е че те взаимно се разбират добре и че тя е добро дете, но се влияее от това, което й казва майка й. Заявява, че му е известно, че детето е на някаква диета, но не знае в какво се изразява същата. Споделя, че само детето му е останало; когато бил приет за лечение в болница само детето му се обадило, а всички други които бил „хрантутил“ не го потърсили.

3

В открито заседание пред настоящата инстанция, въззивниците – ответници – родители на детето също се явяват лично и с упълномощения от тях адвокат. Заявяват, че поддържат подадената от тях жалба и направените с нея доказателствени искания. При проведеното по чл. 59, ал. 6 от СК изслушване изразяват категоричната си позиция, че определянето на режим на лични отношения на дядото Н. с дъщеря им не само, че не е в неин интерес, но дори би й навредило. В тази връзка заявяват, че след като детето разбрало за постановеното от първата инстанция решение, с което съдът е уважил иска, било изпаднало в състояние на страхова невроза и получила два припадъка; била стресирана от това, че трябва да се вижда с дядо си, започнала да не спи добре, да плаче. Поради психическото състояние, в което детето изпаднало се наложило да посещават психолог, в резултат на което сега се чувствала по -добре, но все още била неспокойна. Майката Ц.А. – дъщеря на ищеца определя баща си като „насилник, неуравновесен, психически нестабилен, агресивен, не можещ да си сдържа нервите“ и посочва, че няма как да е съгласна детето й да се вижда с такъв човек. Въпреки това сочи, че тя никога не е забранявала на Д. да се вижда с дядо си, а нейното нежелание е проява на изцяло нейните лични впечатления и оценки на поведението на ищеца.

Ответникът по иска и също настоящ въззивник – С.А. заявява, че се солидаризира с изложените от неговата съпруга причини, поради които не желаят тяхната дъщеря да се вижда с дядо си. Счита, че ищецът е предявил иска, не защото наистина цели да поддържа контакт с внучката си, а за да тормози дъщеря си, така както тормозил и другия си син.

Заявява, че ако дъщеря им пожелае да се вижда с дядо си, те, като нейни родители не биха я ограничили и дори сами биха я водили, но след като тя не желае, тези отношения не може да се случат насила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, с който Н. Д. В. е поискал съдът да определи режим на лични отношения с неговата внучката му Д. С. А..

Ответниците С.А. и Ц. В. – родители и законни представители на малолетното дете оспорват предявения иск като неоснователен и изразяват несъгласие, детето да провежда срещи и да поддържа лични отношения със своя дядо по майчина линия.

По делото пред първата инстанция, детето Д. е изслушано лично, събрани са също така писмени доказателства, включително социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, както и гласни доказателства чрез показанията на св. Х. – баба на Д. по майчина линия.

Пред въззивната инстанция бе проведено задължително изслушване на страните на 4 основание чл. 59, ал. 6 от СК, приет е нов социален доклад с разширен обхват на проверката, както и бе назначена съдебно психологическа експертиза.

От събраните пред двете инстанции доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Детето Д. С. А. е непълнолетно дете, родено на 02.02.2010 г. , понастоящем ученичка в 4-ти клас в *** гр. Бургас. Живее с родителите си – Ц.А. и С.А. в двустайно жилище, под наем.

От социалните доклади, приети като доказателства съответно в първоинстанционното и във въззивното производство, се установява, че Д. е обгрижвано, добре възпитано дете, отлична ученичка. В семейното жилище са създадени всички необходими условия за задоволяване потребностите на детето.

Събрани са данни относно здравословното състояние на детето, а именно че има заболяване „хидронефроза, с мега уретер“, изискващо специален хранителен режим и проследяване. Детето спазва безглутенова диета, във връзка с алергии. Пред социалния работник, ищецът В. е заявил, че според него внучката му няма здравословни проблеми и че не е запознат с хранителния режим, който спазва. В по – късно проведеното пред БОС съдебно заседание, същия вече заявява, че е чувал за диетата на детето, но по същество не знае в какво се изразява същата.