Решение № 12 от 01.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20222001000234 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „ Инти“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Богориди“, бл.59, ет.5, ап.7, представлявано от Й. Г. Г. – управител, против Решение № 2 от 11.02.2021 г., постановено по т.д. № 256/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е осъдено „Инти“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Богориди“, бл.59, ет.5, ап.7, представлявано от Й. Г. Г. – управител, да заплати на „Съюз на българските филмови дейци“ - сдружение с нестопанска цел, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 67, ет.4, представлявано от М. И. Л., сумата от 38 400 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на строителството, на основание чл.92 ЗЗД и чл.28.2 от Договора за строителство, за периода на забавата, считано от 10.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба - 14.07.2020 г., ведно с лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 18 850 лв., дължима на основание чл.25 от Договора за строителство, за периода от 24.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с лихва върху присъдената 1 сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

В постъпилата въззивна жалба решението се атакува, като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, и необосновано. Въвежда се искане за неговата отмяна, с постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

Твърди се, че е нарушено правото на защита на въззивника, поради невръчване на същия на препис от допълнителната искова молба, определението на първоинстанционния съд по чл.374 ГПК и съобщението за първото съдебно заседание.

Навеждат се аргументи, че мотивите на съда от първа инстанция са построени не върху анализ на установените факти, а като опровергаване на правните тези на ответника в производството.

Оспорва се изводът, че с нотариалния акт за учредяване право на строеж от въззиваемото дружество на дружеството – въззивник не са новирани отношенията между страните, а той следва да се разглежда като част от изпълнението на договора. Навеждат се аргументи, че нотариалният акт съдържа освен клаузите по суперфицията и други разпоредби, относими към отношенията между страните и строителството на бъдещата сграда, с последици, различни от първоначално уговорените в Договора от 27.04.2006 г., към който липсва и препращане. Акцентира се на обстоятелството, че в нотариалния акт изрично е посочено, че отношенията по повод учреденото право на строеж и извършването на строителството се уреждат само от него.

Изтъква се, че той се явява юридическият факт, от който страните черпят права и задължения, а липсата на уговорени клаузи за неустойка водят до неоснователност на предявения иск.

Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд относно неприложимост на разпоредбата на чл.VIII от договора в нотариална форма, като се сочи че текстът на договорната клауза е достатъчно ясен и категоричен, за да не е необходимо, за извличане волята на страните, да се прилага тълкуване по житейски и логически правила.

2

По мнение на въззивника, предявяването на иск от Българската държава срещу ищеца по делото за собствеността на процесния имот се явява абсолютно основание за спиране на строителството, с оглед последиците от уважаването на подобен иск и поставянето на дружеството в позицията на недобросъвестен подобрител в държавен имот. Изразява се становище, че ищецът по първоначалния иск е формирал претенция, която е пряка и непосредствена последица от собственото му неизпълнение на договорни клаузи.

Настоява се, че от срока на договора следва да се изключат периодите, през които са действали административни забрани за строителството, каквато хипотеза уреждат разпоредбите на чл.VII и чл.VIII от нотариалния акт за суперфиция.

Навеждат се оплаквания за неправилност на извода на съда по направеното възражение за прихващане, тъй като безсъмнено, с оглед текста на документа, чл.XIV от нотариалния акт се отнася до права на „Инти“ ООД.

Изтъква се, че спорът между Държавата и ищеца датира далеч преди датата на предявяване на ревандикационния иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „Съюз на българските филмови дейци“ - сдружение с нестопанска цел, в който същата се оспорва и се въвежда искане за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт, като валиден, допустим и правилен.

Излагат се доводи, че не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на въззивника – ответник, като съдът е спазил разпоредбите на чл.50, ал.2 ГПК. Подчертава се, че въззивникът не е бил лишен от правото на участие в първоинстанционното производство, представил е отговор на исковата молба и е могъл да отправя доказателствени искания.

Поддържа се от въззиваемия, че не е налице новация на задълженията по договора за строителство - страните изначално са уговорили сключването на нотариален акт за учредяване на право на строеж, като един от етапите в изпълнението му, както и не са налице елементите на обективна новация по чл.107 ЗЗД.

Релевират се доводи, че действителната воля на страните, изразена в 3 разпоредбата на чл.VIII от нотариалния акт за суперфиция, е срокът за изпълнение да не тече, докато е налице забава или спиране на строителството по причини, които не могат да се вменят във вина на „Инти“ ООД, а не да се увеличи допълнително времето за реално изпълнение.

Въззиваемият развива съображения за липса на основателност на искането за присъждане на неустойката по чл.XIV от нотариалния акт за суперфиция и уважаване на направеното възражение за прихващане, тъй като не е налице негово виновно поведение, по съображения, че заведените от Българската държава против него искове не се дължат на негови действия или бездействия.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спор по предявени, в кумулативност, обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92 ЗЗД, респективно чл.79, ал.1 ЗЗД, с които въззиваемото сдружение е претендирало да бъде осъден търговеца – въззивник да му заплати договорна неустойка за забавено изпълнение, в размер на 38 400 евро за периода 10.12.2018 г. до завеждане на исковата молба, както и сумата от 18 850 лв., уговорена за дължима месечна сума за ползване на недвижим имот. Претендира се и законната лихва върху горните главници от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Не се оспорва пред настоящата апелативна инстанция установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка по сключване между страните на 27.04.2006 г. на договор, наименован договор за частично изменение на ПУП, проектиране, учредяване право на строеж и извършване на строителството, по силата на който дружеството – въззивник е поело 4 задължения да извърши за своя сметка проектиране, одобряване на проекта, изграждане на сграда Б, описана в договора, до степен да е годна за ползване, по смисъла на действащите нормативни правила, във вид и степен на завършеност, съгласно Приложение № 1 към договора, въвеждане в експлоатация на сградата и предаването й на възложителя, срещу насрещното задължение на учредителя – възложител да прехвърли в полза на строителя правото на строеж върху сграда А, описана в договора. Уговорено е изпълнението на съглашението да се осъществи на етапи, като първият предвижда частично изменение на ПУП, изготвяне и одобряване на инвестиционен проект, учредяване право на строеж; а вторият – завършване на инвестиционното проектиране, одобряване на проекта и получаване на разрешение за строеж, извършване на работите по построяването, довършването и въвеждането в експлоатация на сградите, предмет на договора, прехвърляне идеални части от парцела.

Крайният срок за изпълнение на задължението на въззивника за изграждане на процесната постройка и въвеждането й в експлоатация е 21 месеца от издаването на разрешението на строеж, като, тъй като срокът за изпълнение на грубия строеж е петнадесет месеца от същия начален момент чл.15.3, чл.15.4 от съглашението, следва да се приеме, че срокът за окончателното предаване на изграденото от датата на издаване на Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата е шест месеца или 180 дни.

На 17.05.2010 г. с Нотариален акт № 191, т. I, рег. № 1079, нот.д. № 102/ 2010 г. на нотариус Н. М., рег. № 409 в регистъра на Нотариалната камара, на дружеството – въззивник е прехвърлено от въззиваемия правото на строеж върху обектите, които по силата на горното съглашение е уговорено да придобие.

Не е налице разногласие между страните относно обстоятелствата по издаване на разрешение за строеж, започване на строителството и приемане на конструкциите на сградата, с Акт обр. 14 на 20.11.2012 г. Не е спорно, че към датата на предявяване на иска, както и в течение на производството, сградата не е довършена и предадена на възложителя.

Видно от данните по делото, срещу страните в настоящото производство е бил предявен ревандикационен иск от Българската държава, с предмет – процесния поземлен имот, който е бил отхвърлен, с окончателно 5 решение на 23.01.2018 г.

По смисъла на чл.28.2 от договора, при неточно изпълнение на горните задължения във времево отношение неизправният изпълнител дължи неустойка от по 1200 евро за всеки просрочен месец, а при продължителност на забавата повече от шест месеца – 2400 евро месечно.

В договора страните са постигнали съгласие уговорените срокове за изпълнение да спират да текат при наличието на административна забрана за строителството, наложена за курортното населено място за туристическия сезон. Въззиваемата страна е признала наличието на такава забрана за периода 15.05.2018 г. – 30.09.2018 г. и не претендира обезщетение за забавено изпълнение за този период.

В допълнение, от срока за изпълнение, при предявяване на иска, въззиваемият е изключил и периода на висящност на вещния спор между страните и държавата – 3.12.2012 г. – 23.01.2018 г. и не претендира обезщетение за този период.

Неустойката, като институт на облигационното право, е предназначена да обезпечи редовното изпълнение на задълженията на страните, като обезщети и санкционира отклонението от него. Спецификата й се корени в това, че чрез нея участниците в договарянето полагат отнапред измерител на бъдещите си вреди, при конкретна форма на неизпълнение, без да е необходимо те, при проявлението си, да бъдат доказвани.

За да се обоснове дължимост на претендираната неустойка следва, на първо място, да се установи валидно уговорена неустоечна клауза между страните, а на следващо място – осъществяване на фактическия състав на неизпълнението, който договорната воля свързва с неустойката.

Основното възражение, поддържано от въззивника в производството, е отсъствие на приложима към отношенията на страните неустоечна клауза, поради предоговаряне на правата и задълженията, относими към задълженията за строителство, с нотариалния акт за суперфиция, в който задължение за неустойка няма уговорено. По мнение на въззивника, договорът в нотариална форма новира отношенията в пълнота, без да препраща към клаузите на предхождащия го договор за строителство и е единствен източник на правопораждащи факти в облигационната обвързаност между съдоговорителите.