Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 15.08.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 489/2024
Вид
Решение № 282
Подписан
15.08.2024
В сила
15.08.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба на М. И. Д. от гр. К. срещу Разпореждане от 02.05.2024 год. на ДСИ Владимир Милчев при РС-Ихтиман по изп. дело № 363/2002 год., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателката А. Х. П. – наследник по закон на първоначалния кредитор М. П. П..

Със съпроводително писмо ДСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ДСИ-Ихтиман на 28.11.2002 год. на основание изпълнителен лист от 05.06.2002 год. по нохд. № 242/2002 год. по описа на ОС-Пазарджик, съгласно който М. И. Д. е осъден да заплати М. П. П. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2000 год. до окончателното изплащане и 250 лева разноски. При първоначалното проучване на имуществото на длъжника не са установени движими и недвижими вещи и трудови договори, към които да се насочи изпълнението по делото. С протокол от 18.12.2003 год. е сключено споразумение между страните по изпълнителното дело за изплащане на 1 задължението на части, а именно – на равни месечни вноски по 50 лева с уговорката, че след сключване на трудов договор от страна на длъжника сумата на месечната вноска ще се актуализира по взаимно съгласие. В резултат на споразумението длъжникът е направил няколко плащания по делото в различен размер. На 18.01.2006 год. взискателят е поискал да се извърши нова справка за регистрирани трудови договори на длъжника, тъй като същият не е спазвал поетите ангажименти по споразумението. След извършена справка от 10.05.2006 год. от НАП-ТД-София област е установено, че длъжникът няма сключен трудов договор. Въз основа на молба от 25.08.2009 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като оттогава се удържат суми в различен размер ежемесечно.

С разпореждане от 27.12.2010 год. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по делото е конституирана А. П. като наследник по закон на първоначалната взискателка. Въз основа на наложения запор до настоящия момент без прекъсване са постъпвали суми въз основа на наложения запор по банковата сметка на взискателката и са правени справки за имущественото състояние на длъжника. С молба от 29.04.2024 год. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че през периода 13.07.2006 год. – 10.08.2009 год. по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, тъй като не са налице основания за това.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу постановлението, с което ДСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /Д.В. бр. 86/2017 год./.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. В случая по делото е установено, че от м. август 2009 год. до настоящия момент са постъпвали регулярно суми по сметка на взискателя въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Дори да се приеме, че изпълнителното производство е било перемирано поради това, че в периода 13.07.2006 год. – 10.08.2009 год. по делото не са внасяни доброволно суми от страна на длъжника, респ.

2 не са получавани суми от наложени запори и др., установи се, че плащанията въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е възобновено на през м. август 2009 год. Според съдебната практика, давността се прекъсва и с такива действия, които са предприети, след като изпълнителното производство вече е било прекратено по право. В този смисъл са и дадените разяснения от ВКС на РБ в решение № 37 от 24.02.2021 год. по гр.д. № 1747/2020 год., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, според което в случаите, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.

Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не са изтекли повече от 2 години, през които да не са извършвани изпълнителни действия, т.е. не са налице елементите на фактическия състав от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед това жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. И. Д. от гр. К. срещу Разпореждане от 02.05.2024 год. на ДСИ Владимир Милчев при РС-Ихтиман по изп. дело № 363/2002 год., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3