Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 57 от 27.03.2026, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 8/2026
Вид
Протокол № 57
Подписан
27.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Мария Вангелова Грунова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Котел, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20262210100008 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Ищецът Д. Х. Е., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв.

В. М. от АК Сливен;

Ответникът С. Н. Е., ред. призована, явява се лично и се представлява от адв. П. Т. от АК Сливен.

Ищецът С. Н. Е., ред. призована, явява се лично и се представлява от адв. П. Т. от АК Сливен.

Ответникът Д. Х. Е., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв. В. М. от АК Сливен;

За Дирекция „Социално подпомагане“ Котел, отдел „Закрила на детето“, не се явява представител.

По даване ход на делото:

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

Адв. Т.: Да се даде ход делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка:

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-03-989/24.02.2026 г. от ДСП Котел, ведно с приложен към него социален доклад.

1

Адв. М.: Запознати сме.

Адв. Т.: Запознати сме.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-03-1247/10.03.2026 г., получено по ССЕВ и писмо с вх. № СД-02-03-1295/11.03.2026 г., получено по Български пощи, с идентично съдържание, от ДСП О., ведно с приложен към него социален доклад.

Адв. М.: Запознати сме.

Адв. Т.: Запознати сме.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило допълнение към исковата молба с вх. № СД-02-03-1099/04.03.2026 г. от Д. Х., чрез адв. В. М..

Адв. Т.: Запознати сме, но официално не ни е изпратена на адреса.

Запознат съм само от електронния достъп. Желая да има размяна на книжа, нека да го направим официално.

Предвид на това, че ответната страна по първоначалния иск, желаят да вземат становище по допълнителната искова молба, съдът счита, че следва да отложи делото и да се извърши размяна на книжа.

Адв. Т.: Правя оттегляне на искането си госпожо съдия. Моля да продължим делото.

Предвид на отправеното искане, съдът

ОПРЕДЕЛИ

Продължава производството по делото и разяснява неговата фактическа обстановка.

Делото е подсъдно на РС Котел. Изпратено е по подсъдност от РС Т..

Изготвен е проект за доклад по делото и е разпределена доказателствената тежест между страните.

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател, поддържам исковата молба.

Искам да Ви представя доходни бележки, госпожо Председател, относно доходите на лицето. От декември месец доходите са съвсем различни.

Фактически само получава доходи от едно дружество, на което е управител.

Исковата молба я поддържаме изцяло, така както сме я подали, ведно с направеното допълнение.

Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, поддържаме отговора на 2 исковата молба и насрещната такава.

Съдът с Определение № 51/02.02.2026 г., държано в закрито съдебно заседание е изготвил проект за доклад по делото, предявен на страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

Съдът предоставя възможност на страните да изразят становището си по съобщения им проект за доклад по делото и разпределената доказателствена тежест.

Адв. М.: Нямам възражения по проекта за доклад по делото. Моля да бъде приет.

Адв. Т.: Нямам възражения по проекта за доклад по делото. Да се приеме.

Във връзка с изразеното в днешното съдебно заседание становище от страните, че нямат възражение по отношение на проекта за доклад по делото, съдът намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, инкорпориран в Определение № 51/02.02.2026 г., държано в закрито съдебно заседание и предявен на страните.

По доказателствата:

Адв. М.: Водим свидетели. Относно тяхното изслушване, както прецени съдът.

Адв. Т.: Моля, да се разпитат водените от нас двама свидетели в днешното съдебно заседание. Ако съдът позволи, относно социалният доклад изготвен от ДСП О., че възразяваме към същия и искаме да бъде изслушано лицето, социалният работник, изготвил доклада.

Педи да пристъпи към разпит на водените свидетели, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Преминава към изслушване на ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск, както и на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск.

Ответницата: Уважаема госпожо съдия, първо искам да кажа, че имам 3 едно прекрасно дете и за него искам най-доброто. За семейното жилище, искам да кажа, че от това семейно жилище ние с дето бяхме изгонени и си тръгнахме с една чанта вещи на детето. И до ден днешен абсолютно нищо не ни е дадено от това семейно жилище. Никакъв багаж, абсолютно нищо и на детето. Аз искам да си отгледам детето в това семейно жилище, където съм създала всякакви условия. Искам да си го отгледам в спокойна и сигурна среда. В социалния доклад, както твърди бащата, че няма никакви условия в това семейно жилище за отглеждане на дете, не е вярно. Това е лъжа, защото как това дете до навършване на 1 г. и 7 м. е живяло там и е имало всякакви условия, плюс детска стая, а сега ги няма тези условия. Изведнъж изчезнаха тези условия. И той направи всичко възможно тези условия да изчезнат.

Социалният доклад е от 9 март, а той на 1-ви, гледам по камерите, той как изнася мебелите от детската стая на детето със свидетеля, когото води и е отвън, изнася детската стая и съм подала жалба до прокуратурата. В семейното жилище има камери. Имаме достъп и той и аз, чрез мобилно приложение на телефоните, и аз до преди седмица виждах всичко какво се случва в това семейно жилище. Той се опитва по всякакъв начин да направи така, че това дете да не може да остане в това семейно жилище и да се изнесе от там. Прави това по всякакъв начин, не оставя условия. Социалните, те не са ходили сигурно на място. Аз съм създала всякакви условия. В негово отсъствие съм направила на двора детски кът на детето, където и до ден днешен играчките на детето са разхвърляни на двора. Всичко съм направила, за да расте това дете щастливо и обгрижвано. Той лежа 7 м. в арест, не присъстваше, отсъстваше, когато аз ги правих тези неща. Има детска стая на детето в семейното жилище, купена от леля ми от И.. Аз има и мои вещи и мебели, които са закупени от моите родители и от мен. 4 години съм живяла там. Държа да остана с детето си в семейното жилище и да си го отгледам там. Тук имало дарено жилище от бабата и дядото на детето. Жилището се състои от 30 квадрата, не знам една стая ли е какво е. Жилището се намира в ромския квартал на града. Полусрутена сграда се намира това жилище, което даряват с цел, умишлено, да изкара малолетното си дете на 2 годинки и мен от семейното жилище. За мен този човек няма качествата на баща. Вече 9 месеца нито веднъж не си е потърсил детето. Пращала съм снимки на детето и видеоклипове, правила съм защото детето нали расте. Абсолютно никаква загриженост, никакъв интерес за здравето, за развитието на детето,

4 абсолютно нищо от негова страна. Точно и заради това ние всъщност се разделихме. Той след като се прибра в къщи от ареста, 7 месечния, този човек все едно му бяха промили мозъка. Прибра са в къщи с променливо поведение, особено и единствено към детето. Отблъскваше го, не си играеше, хвърляше играчките на детето. Идваше в къщи, прибираше се с приятели и искаше да пие кафе. Караше ме мен „Махни това дете. Качи го на втория етаж. Не искам тук детски глас, изнервям се“. Човекът беше на 100 % променен. Имаше и заплахи. При най малкото нещо, става нещо и аз малко да си повиша тона и той почваше „Ей сега, внимавай много с тона, да не взема ножа да те накълцам на парчета и да те хвърля в контейнера“. Поведението му един ден, като се прибра в къщи пак, надвечер беше, ескалира до агресия, при което почна да ме гони с брадва, искаше да ритне детето, но беше спрян от негов приятел. Стана един голям скандал, при което ние бяхме изгонени с детето и аз от страх си тръгнах от това жилище, защото нямаше как да изгоня него и да си остана с детето, просто от страх си тръгнахме. Този баща до вчера искаше детето да се дава на дом и съм представила есемеси и имам и много други неща, с които мога да докажа, че този човек няма никакви качества на баща, на добър баща. Детето се лекува в Т., защото, когато беше на 4 месеца ние установихме, че има алергия. В България ни казаха, че не правят кръвни алергични тестове до навършването на 1 годинка на децата, и се наложи да потърсим помощ в Т.. Аз отидох сама с детето, тогава пак не присъстваше бащата. Аз с майка ми и леля ми, потърсихме помощ и установихме алергията и от тогава детето се лекува. Детето навърши 2 години сега, вече бяхме разделени, мина Коледа, нова година, ако беше поне малко баща, щеше поне за Коледа да остави на яслата един подарък, тъй като имаше тържество за дядо Коледа. Ако беше човек или как вече да го нарека не знам. Това дете от никой от неговото семейство и от него, не е потърсено до ден днешен, 9 или 10 месеца вече станаха. Казал в социалния доклад, че въпреки раздялата, ще ни подкрепи с детето и финансово и всичко каквото трябва ще направи. Да ще направи, но само за пред съда или за пред социалните. Това са много лични неща. Имам едно прекрасно дете и не знам защо бащата постъпва така с детето си. Това не мога да го разбера. Знам за него, скрил ли си е, какво си е направил с доходите незнам, но защото той като беше 7 месеца в ареста, аз не съм го изоставила. Всяка седмица съм течала за адвокати, да му нося чисти дрехи и храна. Не съм го изоставила и съм направила всичко възможно да е 5 добре. Оставях си детето на майка ми и леля ми, те оставаха при мен в жилището, живяхме заедно близо 7 месеца, и аз знам какви доходи има, защото през мен минаваше всичко. Аз движих нали, за неговата фирма, нали има животни, на фирмата „**********“, и беше управител на фирмите на баща си, другите, където декември месец са го отписали и вече не работи, няма нищо общо с тях. Не знам защо от детето си толкова много иска да скрие дохода си и иска да дава 180 евро на детето си месечно. Малко е подигравателно това за мен от негова страна, но от негова страна няма нищо нормално, никакви нормални постъпки, така че… И за свижданията: не искам свижданията с бащата, детето ми вече го забрави, мисля, че го забрави, и не искам свижданията да са нормални, примерно баща-дете, защото аз на този етап на такъв човек, не мога да си поверя детето, защото то казва, още не говори, има си 3-4 думички, които казва. То е бебе, на мляко и памперси, само на 2 годинки е. Като порасне детето, когато стане поне на 4-5 години, ако искат те ще си оправят отношенията и ще се намерят. Аз не искам да съм пречка, но на този етап, до преди месец пак си кълнеше детето, иска да умре детето. Имам го записан половин час на телефона. Заплахи към мен, че ще ни убие с детето, кълне детето, всякакви неща от негова страна, такива, които показват, че наистина този човек не си иска детето, не си го иска, и не мога да оставя детето си, да го поверя на такъв баща нито за един ден, нито за два дена, абсурд. За мен този човек има психическа промяна след този арест, защото този арест е за него… Той и на времето лежа в затвор във В., 2,5 години, и сега този арест май му дойде в повече и просто този човек, за мен не е човек. Стигна се до там,че аз не мога да позная човека от среща ми, с който съм създала семейство, до такава степен. И най-тежкото е, че си отблъсква детето. за мен това е най-тежкото. Родителите му също, нали баба дядо, това дете не е потърсено от никого. Личната лекарка на детето е в гр. О..

Водя детето на лекар и един ден, лятото, като бяхме, писах на бабата ако иска да види детето, но не получих никакъв отговор. Нито съм ги видяла, нито съм ги потърсила повече. На него съм пращам много снимки на детето, в телефона са ми пратените снимки, видеоклипове които съм правила, но няма никакъв отговор от негова страна. Това мога да кажа.

Ищецът: Уважаема госпожо съди, направих исковата молба, защото отидох една пролет по служебни ангажименти, на бизнес среща. Завърнах се вкъщи и нямаше помен нито от детето, нито от майката на детето, нито от 6 вещи на детето, нито от абсолютно нищо. Всичко беше изнесено, избягано.