Решение № 110 от 20.03.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. ХАСКОВО, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20235600100757 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Х III от ГПК

Обстоятелства по иска

Предявена е искова молба от Д. С. С., ЕГН:**********,********** против Община Хасково,Булстат *****,гр.Хасково,площад „Общински“ №1 за изплащане на сумата в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 03.06.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 03.06.2023 г., до окончателното й изплащане,както и да се осъди Община Хасково да заплати на Д. С. С. сумата в размер на 134.30 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 03.06.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 03.06.2023 г., до окончателното й изплащане. Предявените претенции съставляватобективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД и с чл.45 от ЗЗД и акцесорни искове с правно 1 основание чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове предявените осъдителни претенции ищцата твърди,че на 03.06.2023 г. около 19:00 ч. в гр. Хасково, вървяла по тротоара, прилежащ към ***А, между магазин за месо „Станков" и магазин „Нелина", при което стъпила върху разместените и повдигнати тротоарни плочки, вследствие на което усукала десния си крак и усетила как нещо в крака й „изхрупва". Веднага след инцидента Д. С. била прегледана в спешното отделение на „МБАЛ-Хасково" АД, където била приета с оплаквания от болки и ограничени движения в областта на стъпалото на десния крак. След извършена й рентгенография на дясното стъпало, се оказало, че вследствие на процесния инцидент Д. С. е получила следните травматични увреждания: „Фрактура на базата на V-та метатарзална кост и периостаден откършек от кубовидната кост на десния крак.“ В болничното заведение десния крак на ищцата бил обездвижен с ортеза (постоперативна обувка) и тъй като получените от пострадалата увреждания не налагали нейната хоспитализация, същата била освободена и продължила лечението си и възстановяването си в домашни условия. При изписването й от болничното заведение лекарите й дали препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да използва помощни средства - патерици с помощта, на които да се придвижва, за да не натоварва десният си крак.

Ищцата твърди,че първият един месец след инцидента изпитвала множество силни болки в областта на фрактурите, поради което й се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от това и поради обстоятелството, че десният й крак бил обездвижен до коляното, Д. С. била много трудно подвижна, поради което се нуждаела денонощно от присъствието и помощта на своите близки, които да й помагат за извършването на ежедневните й битови и хигиенни нужди.

С. сочи,че лечебно-възстановителният период продължил за срок от около два месеца и половина като и към настоящия момент, изпитва болки в областта на дясното си ходило при по-продължително ходене, промени във времето и по-активно физическо натоварване.

В резултат на преживяната злополука здравословното състояние на 2 ищцата се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок, Д. С. се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитва нарушения на съня и вниманието. Изпитва страх и несигурност, когато преминава около процесния тротоарен участък и винаги предупреждава близките си да внимават, когато излизат навън, тъй като тротоарите в гр. Хасково в по-голямата си част са в лошо състояние, което крие риск за здравето и живота им.

Ищцата твърди и че във връзка с провежданото лечение на получената травма направила и разходи в размер на 134.30 лв. съобразно фискален бон издаден на 03.06.2023 г. от „Аптеки Гален" ЕООД, на стойност 36.30 лв. и фискален бон издаден на 05.06.2023 г. от „Фарма - Си 2012" ООД, на стойност 98 лв.

В исковата молба се извежда,че тези неимуществени и имуществени вреди, Д. С. получила вследствие на това, че Община Хасково не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният пътен участък.

Тротоарите били част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. А съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

Ищцата извежда и че в чл. 8, ал. З от Закона за пътищата е предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя" е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата.Същевременно и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за пътищата, на общината е вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата.

3

Въз основа на това ищцата твърди,че на основание изложените законови разпоредби, на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците.

Ищцата извежда,че съобразно твърденията й ,и на основание с чл. 49 ЗЗД за нея е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, пряко от Община Хасково, поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоар, намиращ се в гр. Хасково, на ***А.

Според разпоредбата на чл. 84 ЗЗД,твърди С., при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането именно, поради което Община Хасково дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от 03.06.2023 г.

Ответната Община-Хасково представя отговор на исковата молба,като намира предявените претенции за допустими,но неоснователни.

В тази насока същата извежда,че за основателност на предявения иск било необходимо да бъдат установени предпоставките от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно наличие на противоправно поведение от служител на Община Хасково, претърпени имуществени и неимущеетвени вреди, размера на вредите, причинна връзка между поведението на служителя и вредата, както и фактите. които водят до ангажиране на отговорността на Община Хасково, а именно възлагане на работа на съответното длъжностно лице и причиняване на вредите при и по повод извършването на работата.

За да се ангажирала деликтна отговорност било необходимо кумулативното осъществяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, а именно: деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, причинена вреда и причинна връзка между деянието и вредите.

Ответната община оспорва описаните в исковата молба обстоятелства, 4 на които се базират претенциите на ищцата, същите не отговаряли на действителното положение между страните, освен това не обосновавали кумулативното наличие на гореописаните елементи на деликта.

В случая не се спори,че описаната в иска улица и прилежащия тротоар са собственост на Община Хасково.

Ответната община обаче оспорва,че

-ищцата е положила грижа и внимание относно опазване на здравето си като е преминала пътния участък, без да внимава и се е спънала на тротоарните плочки.

-описаните вреди са причинена единствено от неравност по пътното платно.

- ищцата е получила твърдените психологически увреждания.

- са се осъществили всички останали факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Община-Хасково обективира няколко възражения по предявения иск.

Налице било съпричиняване на вредата, тъй като тя не е причинена единствено от разместване на плочките на тротоара, а е причинена и от поведението на ищцата. Следвало да се има предвид, че по време на инцидента лицето е било на възраст от 54 години.

Тази възраст неминуемо водела най-малкото до изхабяване на костната система на човека, тялото губи костна плътност, произвежда малко костна тъкан. Като резултат от това, костите ставали по-слаби и чупливи, като фрактурите могат да са от падания или в някои случаи. дори се проявяват при леки движения.

Съпричиняването имало обективен характер, като от значение било единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД бил налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, било налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат 5 или за увеличаване размера на вредоносните последици. Съпричиняването било обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент „вина". В този смисъл следвало да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.

Общината сочи и че ищцата не е положила грижа, не е проявила нужното внимание, т.нар. дължима грижа, относно опазване на здравето си, като е преминала пътния участък без да внимава и се е спънала на плочките на тротоара. От исковата молба ставало ясно, че разместените тротоарни плочки не са скрити, не са покрити или закрити по какъвто и да е начин, за да не може ищцата да не ги види при обикновено внимание, поради което било налице упражняване на субективно право от ищцата, следствие на което се засяга неправомерно чужда правна сфера.

Ответната страна възразява относно размера на исковата претенция, като прекомерно завишена, последиците причинени от инцидента не били с толкова висок интензитет, оправдаващ размера на обезщетението.

Община Хасково извежда,че в конкретния случай, и съобразно изложените в исковата молба твърдения, които били недоказани към момента, претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не кореспондира по никакъв начин, нито с настъпилите вреди, нито с установените, съгласно трайната съдебна практика критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението.

Предвид изложеното, се иска да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените от Д. С. С. обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, евентуално да се уважи изцяло направеното от общината възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Обстоятелства по делото

Видно от лист за преглед на Д. С. С. такъв на 03. VI.2023 г. в 19.35 часа с 6 посочена анамнеза-стъпване на криво и оплакване от болки,същата е насочена към друг лекар и е отразено,че липсва необходимост от болнично лечение.Направено е образно изследване в ДКЦ“Свети Георги“ на 14.VI.2023 г. и е установена фрактура на базата на V метатарзална кост и периостален откършек от кубоидната кост.В представения амбулаторен лист 14. VI.2023 г. е отразено,че ищцата е с установено счупване на метатарзалната кост и установено обективно състояние-болка,оток,ограничени и болезнени движения в дясно стъпало и изведена терапия-носене на ортеза и движение с помощни средства и употреба на репарил гел,ендотелон т.,деко саше.