Протоколно определение № 17940 от 07.11.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17940 гр. София, 08.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА

Съдебни хх заседатели: при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ и прокурора Б. Кр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ характер № 20241110212943 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. К., редовно призован, доведен от затвора София.

За него се явява адв. Ц. В., служебен защитник, назначен в досъдебното производство.

От адв. В. съдът докладва молба с вх. № 312500/04.10.2024 г., с приложени към нея копия на медицинска документация.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм обвинителния акт преди повече от седем дни, считано от днес.

ПОСТРАДАЛИЯТ С. В. Г., редовно призован, явява се лично.

СРП, редовно призована, изпраща прокурор Б. Г..

СЪДЪТ докладва изискана служебно справка за съдимост, по отношение на подсъдимия К., с приложени копия на бюлетини.

1

АДВ. В.: Медицинската документация, представена по искане на подсъдимия К., е в подкрепа на изложеното от същия в съдебно заседание, проведено на 01.07.2024 г. по дело № 9130/2024 г. по описа на СРС, образувано по искане на СРП за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на К.. В посоченото съдебно заседание К. заяви, че при задържането му на 28.06.2024 г. са му били нанесени травми и в тази документация е отразено какви наранявания е получил.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Подготвени сме за провеждане на разпоредително заседание.

СЪДЪТ на основание чл.248, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СЪДЪТ СНЕМА самоличност на подсъдимия по формуляр за досие № 718/2024 г., изготвено от ГД ИН - Г. И. К., ЕГН: **********, хх.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото производство, включително предоставената му правна възможност за разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури, установени в Глава 27 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм обвинителен акт. Разбирам правата си в процеса. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ СНЕМА самоличност на пострадалия С. В. Г., л. к. № хх , ЕГН: **********, хх, без дела и родство със страните по делото.

ПОСТРАДАЛИЯТ: Наясно съм какви въпроси ще се обсъждат в разпоредителното заседание. Получил съм препис от обвинителния акт. Не желая да участвам като страна по делото. Желая евентуално да бъда разпитан само като свидетел.

СЪДЪТ разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

ПОСТРАДАЛИЯТ: Нямам искания за отводи.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на участниците в разпоредителното заседание въпросите по чл. 248, ал. 1, т.1 до т.8 от НПК, които следва да бъдат обсъдени, както и ги покани да вземат отношение по тях.

ПРОКУРОРЪТ: Не правя възражения за подсъдността на делото.

Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не са налице условията за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебни следствени действия по делегация. Взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде потвърдена, доколкото опасностите от извършване на друго престъпление към настоящия момент, въпреки изминалия срок, макар и минимално намалени, те все още са реални.

Налице е и обосновано предположение, че именно К. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Нямам искания за събиране на доказателства. Моля делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред.

Що се отнася до подадената молба от адв. В., искам да посоча, че на 11.07.2024 г. в СРП е образувана друга прокурорска преписка, а именно № 32776/2024 г., относно твърдението на К., че спрямо него е била упражнена физическа сила и принуда по време на задържането по настоящото дело по реда на ЗМВР. В тази насока с него са разговаряли служители от Вътрешна сигурност, за което има приложена документация по делото и следва подсъдимият К. да търси правата си по тази преписка, а не по настоящото дело.

ПОСТРАДАЛИЯТ: Съгласявам се с казаното от прокурора.

АДВ. В.: Настоящото производство е образувано по внесен 3 обвинителен акт от СРП във връзка с извършено престъпление по чл. 198, ал.

1 НК на деяние, извършено на територията на гр. София. Предвид това и на основание чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 НПК аз считам, че делото е подсъдно на СРС. Считам, че към настоящия момент няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебна фаза не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 49, ал. 4 НПК, а именно да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила по смисъла на глава 30, 30А и 31 от НПК. Считам, че не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник. Към настоящия момент на подсъдимия е назначен служебен защитник. Не е необходимо извършването на съдебни следствени действия по делегация. Към настоящия момент по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Към настоящия момент нямаме искания за събиране на нови доказателства. Моля да вземете предвид, че подсъдимият желае да сключи споразумение. Тъй като едно от изискванията за сключване на споразумение е да бъдат възстановени причинените имуществени вреди, към настоящия момент не са възстановени и моля да отложите делото за разглеждане на друга дата, като му се даде възможност да възстанови сумата от 750,00 лева, която е размерът на причинените имуществени вреди.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като съобрази становищата на участниците в разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, намира следното:

Делото е родово /арг. от противното от чл. 35, ал. 2 НПК/ и местно подсъдно на Софийски районен съд, като липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл. 251 НПК.

При извършената служебна проверка досежно законосъобразното провеждане на досъдебното производство съдът намира, че на предходната процесуална фаза не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и пострадалия, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т.2 от НПК, а обвинителният акт отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни изисквания и на установения в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна. При изготвянето му не са допуснати и очевидни 4 фактически грешки, които да налагат тяхното отстраняване по реда на чл.

248а, ал. 1 НПК.

Съобразявайки изявленията на прокурора, подсъдимия и неговия защитник в днешното съдебно заседание съдът намира, че делото следва да бъде разгледано по общия ред, чиито правила са уредени с разпоредбите на глава Двадесета от НПК. Към настоящият момент не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. Не се разкрива необходимост от привличането на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник, резервен защитник, както и за извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Доколкото съдът дължи произнасяне и по въпросите, касаещи продължаването на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимото лице, то в тази насока следва да сподели следното:

В настоящото производство съдът не е обвързан от произнасянето на предходните състави по въпроса за адекватната мярка за неотклонение, а е длъжен да извърши суверенна преценка за наличието на предпоставките за задържане по чл.63, ал.1 НПК, респективно, да сподели становище дали те съществуват и към този момент предвид изминалия период от време, през който лицето е фактически задържано.

Спрямо Г. И. К. е повдигнато обвинение с внесен в СРС обвинителен акт за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В досъдебното производство по отношение на привлеченото към отговорност лице е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, наложена с определение от 01.07.2024 г. в хода на съдебното производство по делото. Фактическото задържане на лицето начева от 29.06.2024 г., когато именно, той е бил осигурен от компетентните органи на МВР.

С оглед характера на настоящото производство и рамките на дължимата проверка, установени с нормата на чл.270 от НПК, следва да се обсъди настъпило след постановяване на първоначалната мярка изменение в обстоятелствата, които са я наложили и са послужили за извод досежно наличието на обосновано предположение за авторство на деянието и кумулативната даденост на опасност от укриване или извършване на друго престъпление.

Следвайки така очертаната хронология, съдът намира, че формираната понастоящем доказателствена съвкупност все още е достатъчна за положителен отговор на въпроса за съществуващо обосновано предположение за авторството на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимото лице. Отсъства съществена промяна в обстоятелствата, послужили за преценка наличието на основната предпоставка за вземане на най- тежката форма на ограничение на правата на обвиняемия още в досъдебната фаза. Нужно е да се подчертае, че в случая се коментира предположение за авторство – вероятната основателност на 5 възведеното срещу подсъдимия обвинение, с интензитета и рамките на това понятие, разписани при въвеждане на временните ограничения на правата на обвиняемите и подсъдимите в процеса в контекста на мерките за неотклонение, а не се изразява становище по вината и отговорността, които следва да бъдат подложени на обсъждане едва с крайния съдебен акт.

За да продължи обаче изтърпяването на най-тежката форма на процесуална принуда спрямо лицето, следва да са налични кумулативно наред с обоснованото предположение и опасност от извършване на ново престъпление, респ. опасност от укриване, както и да липсват промени в обстоятелства, обусловили предходен извод в тази насока.

Този съд споделя становище, че съществува опасност лицето да се укрие, която е реална, а не хипотетична. Категорично установено е по делото, че макар К. да пребивава на известните за него на компетентните органи адреси, не е било постижимо установяването на връзка с него. Той не се е отзовавал на призоваване по телефона, а близките му отказват съдействие, което се потвърждава и от отговорите на съответните държавни институции, ангажирани с издирване на неговото местонахождение. Същият не е трудово ангажиран, поради което се явява невъзможно да бъде призоваван и чрез адрес на работодател. Нещо повече, въпреки съзнанието за водено срещу него наказателно производство, К. е демонстрирал опит да се укрие от полицейските органи, в случай когато е търсен за нуждите на производството.

Така проследената хронология налага извод, че подсъдимият демонстрира непостоянно процесуално поведение, което с основание поражда съмнения относно възможно негово отклонение и в бъдеще от задълженията му като страна в процеса.

Според този съд съществува и втората предпоставка, предвидена наред с обоснованото предположение и подкрепяща нуждата от продължаване спрямо подсъдимия на най-тежкото ограничение на правото му на свобода, а именно опасност от извършване на друго престъпление. В настоящото производство съдът е ограничен в преценката си относно обстоятелствата, обуславящи изменението на мярката за неотклонение, като е обвързан с констатирането на новонастъпили такива, респективно с отпадането на предходни. Интензитетът на опасността от извършване на друго престъпление, преценена при налагане на първоначалното ограничение върху правната сфера на привлеченото към отговорност лице, се обосновава не само от тежестта на повдигнатото спрямо него обвинение, но и предвид множеството предходни осъждания, които в случая не следва да бъдат пренебрегнати. В конкретиката на казуса не се установяват доказателствени източници, от които да се извеждат нови факти, настъпили след датата на последното произнасяне на съд по въпроса за формата и вида на така постановеното ограничение в личната сфера на К. и налагащи преоценка на изводите относно средствата, с които следва да се обезпечи участието му в процеса и да се отнеме възможността му да извърши друго престъпление.