Решение № 17842 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17842 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110167053 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. ал 2 КТ и 86, ал. 1 ЗЗД.

С исковата си молба ищцата И. М. К. твърди, че на 07.04.2015 г. сключила трудов договор с ответното дружество ФИРМА при пълен 8-часов работен ден. На 23.05.2018 г. трудовият договор е изменен, като е уговорено непълно работно време – за 4-часов работен ден. Тогава е сключен втори трудов договор с дружеството ФИРМА, също за 4-часов работен ден и работно място – съвпадащо с работното място по първоначалния трудов договор.

В исковата молба се сочи още, че с допълнителни споразумения към трудовите договори с двете дружества, считано от 01.01.2021 г. са определени основни месечни трудови възнаграждения от 325,00 лева по договора с ФИРМА и 325,00 лева по договора с ФИРМА.

Ищцата излага, че на 08.12.2021 г. подала молба за прекратяване на трудовите й правоотношения с двете дружества на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. По куриер изпратила нужните документи до ФИРМА – счетоводно дружество, обслужващо дейността на двамата й работодатели. На 22.12.2021 г. ищцата посетила офиса на ФИРМА и подписала две заповеди за прекратяване на трудовите й правоотношения с двете ответни дружества, като заповедите не били подписани от управителя на дружестватаработодатели. В последващия период многократно осъществявала контакт със счетоводното дружество за оформяне на документите й във връзка с прекратяването на трудовите й правоотношения, но получавала отговор, че заповедите не били подписани, поради което на 12.01.2022 г. изпратила имейл до счетоводното дружество, уведомила и управителя на двете дружества-ответници, че желае документите й да бъдат оформени.

В исковата молба се твърди, че въпреки многократните напомняния едва на 19.01.2022 г. ищцата била поканена в офиса на счетоводното дружество, за да получи преписи от 1 подписаните заповеди, както и оформената си трудова книжка. Във връзка с поведението на ответните дружества ищцата подала сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“, по който била извършена проверка.

Ищцата твърди, че междувременно сключила с ФИРМА трудов договор № 202201/03.01.2022 г. за заемане на длъжността „технически сътрудник“, считано от 10.01.2022 г. при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 2280,00 лева. В искова молба се сочи, че въпреки че трудовите правоотношения с ответните дружества били прекратени на 23.12.2021 г., поради несвоевременно връщане на трудовата книжка, която следвало да представи на ФИРМА, ищцата не могла да постъпи на работа при посоченото дружество по сключения трудов договор № 2022-01/03.01.2022 г. за заемане на длъжността „технически сътрудник“, поради което претърпяла допълнителни имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – неполучено трудово възнаграждение, в размер та 2280,00 лева.

При така описаната фактическа обстановка в исковата молба се твърди, че трудовата книжка на ищцата е била незаконно задържана през периода 29.12.2021 г. – 19.01.2022 г., поради което на ищцата се дължало обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Претендира се обезщетение в общ размер от 2618,71 лева, от които 338,71 лева – обезщетение по чл. 226, ал. 3 КТ, и обезщетение за допълнително претърпени имуществените вреди в резултат от незаконосъобразното задържане на трудовата книжка на ищцата – пропуснати ползи по договора с ФИРМА, в размер на 2280,00 лева. Иска се солидарно осъждане на ответниците, като солидарната отговорност се обосновава с факта, че двете дружества представляват свързани лица, като и с това, че двете дружества незаконосъобразно са задържали трудовата й книжка. Претендира се обезщетение за забава, както и лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

С уточнителна молба от 22.12.2022 г. след указания на съда ищцата е уточнила, че:

Действията, от които произтичат вредите за ищцата, се изразяват в необосновано задържане на трудовата й книжка в продължение на 21 дни след изтичане на законоустановения срок за предаването й; От това деяние произтичат всички претендирани с исковата молба вреди;

Трудовата книжка била предадена на 23.12.2021 г. в счетоводната къща, обслужваща дейността и на двете ответни дружества, поради което двете дружества отговаряли за процесното задържане в периода 29.12.2021 г. – 19.01.2022 г.;

Претендираните вземания към всяко едно от ответните дружества е в размер на 227,50 лева, като солидарно дължимата сума е в размер на 455 лева; сумата от 2280 лева също се претендира солидарно;

Претендираното обезщетение за забава е в размер на 521,94 лева – изчислено за периода 20.01.2022 г. – 07.12.2022 г. върху сбора от претендираните обезщетения – 2735 лева;

Солидарна отговорност била възникнала за задълженията за обезщетение в общ размер на 2735 лева, както и за обезщетението за забава в размер на 521,94 лева.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества са депозирали отговор на исковата молба чрез упълномощения от двете дружества процесуален представител.

С отговора не се оспорва съществуването на трудовите правоотношения между ищцата и ответните дружества, размерите на трудовите възнаграждения по тези трудови договори, както и прекратяването на трудовите отношения на посоченото в исковата молба основание.

Излага се, че на 22.12.2021 г. ищцата е оставила трудовата си книжка в офиса на дружеството, осъществяващо счетоводно обслужване на ответните дружества. На 12.01.2022 г. ищцата потърсила трудовата си книжка, като преди това не била правила опит да осъществи контакт с ответниците. При първото явяване на ищцата да получи трудовата си книжка след тази дата документите й били връчени. Подчертава се, че в представения договор с ФИРМА не били поставени условия за започване на неговото изпълнение.

Ответниците твърдят, че ищцата не е потърсила трудовата си книжка, поради което не било налице незаконно задържане. Сочат, че ищцата потърсила трудовата си книжка едва на 12.01.2022 г., т.е. след датата, на която следвало да постъпи на работа по сключения на 03.01.2022 г. трудов договор. Излагат още, че трудовата книжка не е документ, които задължително трябва да се представи при сключване на трудов договор и постъпване на работа. Твърдят, че ако дружеството ФИРМА е прекратило трудовия договор с ищцата поради непредставяне на трудова книжка, то това действие съставлявало нарушение. Искат привличането на това лице като подпомагаща страна.

С определение от 23.05.2023 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника в качеството на трето лице-помагач е конституирано ФИРМА.

В хода на производството третото лице-помагач не взема становище по спора.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, а и от представените по делото преписи от трудов договор № 18/07.04.2015 г., сключен между ФИРМА и И. М. К., допълнително споразумение от 31.12.2020 г. към трудов договор № 18/07.04.2015 г., трудов договор № 02/23.05.2018 г., сключен между ФИРМА и И. М. К., допълнително споразумение от 31.12.2020 г. към трудов договор от 23.05.2018 г., заповед № 1807.04.2015 г. на управителя на ФИРМА, заповед № 02/23.05.2018 г. на управителя на ФИРМА се установява, че са ищцата е била в трудови правоотношения с двете дружества, по силата на които ищцата е заемала длъжностите „Специалист, туризъм“ при ФИРМА и „Агент, продажба на билети“ при ФИРМА. Уговорените трудови възнаграждения са в размер на 325,00 лева месечно по всяко от трудовите правоотношения.

От фишове за заплати за м. 02.2021 г., издадени от ФИРМА и от ФИРМА за И. М. К. се установява, че брутните трудови възнаграждения на ищцата, платени от ответните дружества, са в размер на 334,75 лева за посочения месец.

Не се спори между страните, че двете трудови правоотношения на ищцата с всяко от ответните дружества са прекратени по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 23.12.2021 г., като за оформяне на документите, ищцата е оставила на 22.12.2021 3 г. трудовата си книжка в счетоводното дружество ФИРМА, което обслужвало и двете ответни дружества.

От представен препис от трудов договор № 2022-1/03.01.2022 г., сключен между ФИРМА и И. М. К., се установява, че ищцата е сключила с посоченото дружество трудов договор за длъжността „технически сътрудник“ при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 2280,00 лева. Ищцата е приела да работи на тази длъжност, считано от 10.01.2022 г.

От представения препис от вътрешни правила за дейността и организацията на управление на човешките ресурси и организационното развитие на ФИРМА, утвърдени на 23.07.2013 г., се установява, че при сключване на трудов договор с дружеството работникът/служителят следва да представи документи, удостоверяващи трудовия му стаж.

От представено писмо с изх. № 22013644/14.03.2022 г. от И.А.Г.И.Т., се установява, че са съставени приемно-предавателни протоколи от 19.01.2022 г. за получаване от страна на ищцата на документите във връзка с прекратяване на трудовите й правоотношения с ответните дружества.

При справка в ТРРЮЛЦ се установява, че двете ответни дружества имат един и същ управител и едноличен собственик на капитала – Н.Ш., както и съвпадащи седалища и адреси на управление.

В първоинстанционното производство са разпитани трима свидетели – Г.Н. и С.С., допуснати като свидетели на ищцата, и Б.С., допусната като свидетел на ответните дружества.

Свидетелката Н., икономически директор на ФИРМА, чиито показания настоящият състав кредитира като незаинтересовани, пълни, безпротиворечиви и обективни, излага, че при запознаване с преписка, водена от звено „Човешки ресурси“ при ФИРМА, свидетелката е установила, че ищцата е кандидатствала за работа в дружеството, в което свидетелката работи, за длъжността „Технически сътрудник“. И. К. била одобрена за посочената длъжност и с нея бил сключен трудов договор, по който К. следвало да започне работа, считано от 10 януари, но при явяването си на уговорената дата К. не можела да представи доказателство за трудовия си стаж, поради което, в съответствие с вътрешните правила на дружеството, не била допусната да започне работа. Свидетелката посочва, че непредставянето на трудова книжка е било единствената причина К. да не започне работа в ФИРМА по сключения на 03.01.2022 г. договор. Уточнява, че договорът е сключен на 3 януари, като на К. е предоставен срок до 10 януари да се снабди и да представи всички изискуеми документи. При непредставяне на трудова книжка в предоставения срок трудовият договор не влязъл в сила.

Свидетелят Сотиров, живеещ на семейни начала с К., чийто показания съдът преценява при отчитане на факта на отношенията му с ищцата и съобразявайки правилото на чл. 172 ГПК, посочва, че към м. декември 2021 г. К. била служител на двете дружества-ответници, като преди Коледа тези трудови правоотношения били прекратени, но трудовата й книжка била 4 върната през м. януари на следващата година. Свидетелят посочва, че при прекратяване на трудовите правоотношения преди Коледа 2021 г. ищцата посетила счетоводната къща, обслужваща ответниците, за да подпише заповедта за освобождаването си и за да остави трудовата си книжка за обработване. При това посещение свидетелят съпровождал К.. След това посещение ищцата провеждала с управителя на ответните дружества разговори по телефон във връзка с връщането на трудовата й книжка, на които разговори присъствал и свидетелят. През месеците декември и януари ищцата и свидетелят посещавали счетоводната къща, в която ищцата оставила трудовата си книжка, като при посещенията К. се обаждала и в офиса на ответните дружества. Сотиров излага, че ищцата кандидатствала за работа във верига З. и била одобрена през месец януари 2022 г., но тъй като не представила трудова книжка в предоставения й срок, й било отказано да започне работа в това дружество. Свидетелят сочи, че когато К. оставила трудовата си книжка в счетоводната къща, се уговорила със счетоводителя книжката да бъде оформена и върната на следващия работен ден. След този момент К. многократно водила разговори със служители на счетоводната къща, а в началото ма м. януари я посетила, но трудовата й книжка не била върната.

Разпечатката съдържа 36 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57754608-a19d-4040-af15-2f7cc7f4c5e6