Определение № 1774 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1774 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501291 по описа за 2025 година Обжалвано е определение №2975/05.03.2025г. постановено по гр. д. № 9402/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІІІ- т и гр. с., с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 119186/20.11.2024г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 4284/03.11.2024г. в частта на разноските.

Частният жалбоподател „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 моли съда да отмени определението на районния съд, тъй като определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, а освен това не е съобразено с практиката на Съда на европейските общности.

Другата страна по частната жалба не взема становище.

Предвид доказателствата съдът намери следното:

Интересът от водене на делото възлиза на 2 000лв., с предмет недействителност на клауза от договор за потребителски кредит, в която е уговорена допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“.

По този вид казуси има утвърдена съдебна практика, което прави фактическата и правна сложност на спора под средната за този вид дела.

При така установеното съдът намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1 на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, както е в настоящия случай. Ето защо в разглеждания казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи на 300лв.,

Затова обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се измени решението на районния съд в частта му за разноските, като „Профи Кредит България“ ЕООД следва да заплати на адв. Н. възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 300лв.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2975/05.03.2025г. постановено по гр. д. № 9402/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІІІ- т и гр. с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4284/03.11.2024г. на Пловдивския районен съд ХVІІІ- т и гр. с. постановено по гр. д. № 9402/26г. в частта, с която се осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на адвокат С. К. Н., АК - Пловдив със служебен адрес в гр. **** адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. И. Н. като го намалява от 400 (четиристотин) на 300 (триста) лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2