Решение № 689 от 24.04.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 689

Перник, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20257160700065 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. В. М., [ЕГН] от [населено място], [община], чрез адвокат В. П. - ПАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ****.2025 г., издадена от С. К. С. – **** към ОДМВР – Перник, РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материално правните разпоредби и несъобразен с целта на закона. Намира, че процесната заповед е издадена при липса на материална компетентност и немотивираност. При тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В. П. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспорената заповед по съображения подробно изложени в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – С. К. С. – **** към ОДМВР – Перник, РУ [община], чрез пълномощника си юрисконсулт В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е същата да се отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2025 г. *** при РУ- Б. към ОДМВР – Перник, е съставил АУАН серия GA, № ****.2025 г. В него е отразено, че на 20.01.2025 г. около 23.31 ч. в [населено място], махала **** [община], [област] Д. В. М., [ЕГН] управлява собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], с посока на движение от [населено място] към [населено място], след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето по административен ред с АУАН серия GA, № ****.2023 г. и НП № *****2024 г. по описа на РУ [община]. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя без възражения. С него на място са иззети СРМПС № **** и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Въз основа на съставения АУАН серия GA, № ****.2025 г. С. К. С. – старши полицай към ОДМВР – Перник, РУ Б. е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил [Марка], модел „*****”, с рег. № [рег. номер], със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *****, за срок от шест месеца. Препис от нея е връчен на 28.01.2025 г. на жалбоподателя.

Недоволен от така издадената заповед, Д. В. М. оспорва същата, депозирайки в законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето дело.

По делото като доказателства от страна на жалбоподателя е представена и приобщена оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания акт, както и Справка за нарушител/водач на лицето Д. В. М., справка за собствеността на процесното МПС и картон на Наказателно постановление № *****.2024 г., АУАН серия GA, № ****.2023г.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорения по съдебен ред административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства за материалната компетентност на издателя на оспорения административен акт – Заповед № ****.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП, издадена от министъра на МВР и Заповед № ****2022 г. на директора на ОДМВР – Перник за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да налагат принудителни административни мерки по този закон, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тях /т. 1.7/ са старши полицаите в РУ при ОДМВР - Перник, каквато длъжност е заемал и издателя на процесната заповед, съгласно приложеното по делото /л. 32/ Удостоверение УРИ № ****.2025г. Предвид изложеното и представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Ето защо в случая направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите за издаването и. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на оспорения акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като оправомощеното лице е взел предвид обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни релевантните факти и обстоятелства от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС на собственик" за срок от 6 месеца до една година по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред – за срок от 6 месеца до една година.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДП.

В случая е налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е бил лишен по съдебен или административен ред от право да управлява МПС. В представената административна преписка се съдържат доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт – лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приетата по делото Справка за нарушител/водач се установява, че Д. В. М. притежава СУМПС [номер], валидно до 28.05.2030 г., което е отнето. В същата справка е отразено издадено срещу жалбоподателя НП № ****.2024 г., АУАН серия GA, № *****2023 г. от ОДМВР – Перник, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /от 08.01.2025 г. до 08.01.2027 г./. Видно от данните в справката, НП е връчено на 25.01.2024 г. и е влязло в сила на 13.06.2024 г. Като доказателство до делото е прието и приобщено представеното Решение № **** от ****.2024 г., постановено по КАНД № ****/2024 г., с което е оставено в сила Решение № **/***2024 г., постановено по АНД № **/2024 по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено процесното НП. Съобразно изложеното се установява, че Молина е лице което е лишено от право да управлява МПС, тъй като свидетелството му за управление е отнето.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5773a294-3798-485c-8259-0dae28fccd0b