Определение № 731 от 22.11.2019, Апелативен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№731

22.11.2019 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 22 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д.

№ 547 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.П.С., подадена чрез пълномощника й адв.

К.К., против определение № 2244/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1836/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на определение

№3308/14.12.2018 г. по гр.д. № 1836/2018 г. на ВОС в частта за разноските.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност -незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й за изменение на определението на окръжния съд в частта за разноските.

Настоявала е, че непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК е преклудирало възможността на насрещната страна да претендира присъждане на разноски, поради което и такива не е следвало да й бъдат присъдени от съда.

О.А.Е., чрез адв. Н.Т., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение е молила за потвърждаването му. Настоявала е за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.

248 ГПК, като неизгодно за нея, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С определение № 3308/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1836/2018 г., Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото поради заявеното от ищцата оттегляне на иска, направено след подаване на отговора от ответницата. С оглед искането на ответницата за присъждане на разноски, е осъдил ищцата да й заплати такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 лв.

С молба по чл. 248 от ГПК, ищцата е поискала изменение на това определение в частта на разноските, като е настоявала, че такива не следва да се присъждат на другата страна, доколкото няма депозиран списък на разноските, евентуално, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от 1 880 лева е заявено от ответницата по делото своевременно, с отговора на исковата молба, включително и за всеки случай на прекратяване на делото с изключение на отказ от иска. Депозиран е и списък на разноските по чл.80 от ГПК с приложен към него договор за правна защита и съдействие с отбелязване за заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 1 880 лв.

Ищцата е заявила оттегляне на иска и производството по делото е прекратено от съда с влязло в сила определение на това основание. В този случай, и на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК на ответницата се дължат сторените разноски по прекратеното дело и те са били присъдени от окръжния съд.

Представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е предпоставка за присъждане на разноските на ответника, а условие за допустимост на молба за изменение на същите по чл. 248 ГПК, каквато той не е предявявал. Списък не е необходим и на ищцата – молителка по чл. 248 ГПК, доколкото тя не претендира изменение на присъдени в нейна полза разноски, а е осъдена за заплащането на такива. Затова и оплакваният в жалбата в този смисъл са неоснователни.

Доколкото прекратяването на производството е сторено в закрито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено с частната жалба е в срок и подлежи на разглеждане. То е неоснователно, предвид че присъденото адвокатско възнаграждение е в закръглена стойност на минималното такова по чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 861,50 лв.

С оглед резултата от настоящото производство и неоснователност на частната жалба, Т.С. следва да заплати на О.А.Е. сторените от нея в настоящото производство разноски за адвокат в размер на 100 лв., договорени и платени на адв. Т. по договора за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г., депозиран с отговора на частната жалба. Въззивното частно производство не се подчинява на различни от общите правила за отговорността за разноските, като в тази насока е налице и съдебна практика на ВКС (присъдени са разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК -определение № 393 от 10.06.2015 г. на ВКС о ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV г.о.).

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2244/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1836/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т.П.С., подадена чрез пълномощника й адв. К.К., за изменение на определение №3308/14.12.2018 г. по гр.д. № 1836/2018 г. на ВОС в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА Т.П.С., Гражданин на Руската федерация, род 30.11.1955 г. в Киргистан, с адрес: гр.Варна, ул. „Д-р Василаки Пападопулу“ №8, вх.2, ет.4, ап.13, представлявана от адв. К.К., да заплати на О. А. Е., гражданка на Руската федерация, родена на *** г. в гр.Москва, с адрес“***, представлявана по делото от адв. Т., сумата от 100 лв., представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Т. в производството по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: