Решение № 3059 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330118306 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1, точки 2 и 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от **** ****** Д.

Д. и Ж. Д., чрез пълномощник адв. Д. Х., е предявил против Община Пловдив, ЕИК:

000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от **** З. Д., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 13830/ 2022 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6654/ 29.09.2022 г., суми, както следва: сумата от 313, 88 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „К.” с полица № ***** за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*****”, рег. № *****, в резултат на настъпило ПТП на **** г. в град П., ул. „А“ срещу № *, при преминаването му през несигнализирана неравност (бетоново блокче) на пътя, ликвидационни разходи от 15 лева и лихва за забавено плащане в размер на 27, 77 лева за периода 29.11.2021 г.- 28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението28.09.2022 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че с полица № ******/ **** г. ищецът сключил застраховка „К.” за л. а. „*****”, рег. № *****, със срок на действие 03.06.2021 г.02.06.2022 г. На *** г. в гр. П., ул. „А.“ срещу № *, настъпило ПТП с автомобила, 1 собственост на „Теастрой“ ООД и управляван от Д. А. П., поради преминаването му през несигнализирана неравност (бетоново блокче) на пътя, в резултат на което настъпило ПТП с имуществени вреди по МПС- то. В тази връзка на 09.07.2021 г. при ищеца било подадено искане за оценка на вредите, като се завела преписка по щета № ***** и се извършил опис.

Застрахователят определил обезщетение в размер на 313, 88 лева, включващо необходимите части и материали и стойността на труда, която сума била преведена по банков път на собственика на 29.07.2021 г. Ответникът отговарял за поддържането и изправността на пътния участък, но не бил изпълнил това си задължение с грижата на добър стопанин. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в която връзка сумата се търсела от общината. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й на 12.11.2021 г. сумата не била възстановена от ответника, като се дължали и 15 лева за ликвидационни разходи. За събирането й се образувало частно гр. дело № 13830/ 2022 г. на ПРС, IX гр. с-в, но срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът писмено възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по делото. Допълнително представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че на мястото нямало дървестно- храстова растителност или зелени площи. В исковата молба не били конкретизирани вида и размера на увредените детайли, нямало и пряка причинно- следствена връзка, а не бил и налице фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД. Нямало противоправно бездействие на ответника, като липсата на посочени конкретни обстоятелства относно ПТП- то ограничавало правото на защита на ответника. Отделно от това, на описаното място на ПТП било възложено изграждане на бариера за контролиране на достъпа на автомобили в квартала, като имало одобрена схема на разположение на бетонните елементи, необходими за изграждане на бариерата, които бетонни елементи били поставени на пътното платно. Това обаче станало в съответствие с одобрени и съгласувани по надлежния ред проекти, поради което ответникът не можел да носи отговорност за неправомерно поведение. Прави се възражение и за съпричиняване, поради несъобразяване на водача с правилата за движение. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № ****/ ***** г. се установява, че на **** г. в 13.30 часа в гр. П., на ул. „А.“ срещу № *, собственият на „Теастрой“ ООД, ЕИК:

115915161 и управляван от водача Д. А. П., ЕГН: **********, л. а. „******”, рег. № *****, при движението си се блъснал в необозначено препятствие- отлято бетоново блокче върху пътя с размери 25/30 см., в резултат на което на МПС- то били причинени материални щети2 предна лява гума с джанта.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ******/ **** г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 03.06.2021 г.- 02.06.2022 г., ведно с ОУ на застраховка „К.“.

Приети са още талони на автомобила и водача, снимки, искане за оценка на вреди, опис- заключение по щетата, опис- заключение по претенция, фактури за ремонта, ликвидационен акт и преводно нареждане за плащане на обезщетението от 313, 88 лева на 29.07.2021 г.

Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 12.11.2021 г., по която не е постъпил писмен отговор.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща вида, степента и стойността на увредените части и ремонта, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите е определена на сумата от 346, 92 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 25.04.2023 г.). Св. Д. А. П.- **** на пострадалия автомобил, посочва, че движение със служебен автомобил в кв. „К.“ след завой преминала през необозначено блокче от бетон, повдигнато на пътя около 20 см., със стърчащи метални пръчки, при което предната гума се разрязала веднага. Извикала екип на КАТ, който съставил протокол, а автомобилът бил превозен с платформа, като после бил отремонтиран в сервиз.

Представени са още писма, заповеди, становища, схема и проекти във връзка с планирана за монтиране паркинг система и бариери по ул. „А.“ в гр. П..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, налице е съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. Не са основателни възраженията на ответника, свързани с това, че след като нямало представени писмени доказателства за заплатени вноски по застраховката, не ставало ясно и дали тя е валидна. От застрахователната полица е видно, че застрахователната премия е била разсрочена на четири вноски, като застрахователното покритие влиза в сила след заплащане на първата вноска. Тя е с падеж02.06.2021 г., а изрично е записано, че на 16- тия ден след датата на падежа на дължимата разсрочена вноска договорът се прекратява. Ако действително застрахованият не беше платил тази първа вноска, то до датата на ПТП- ***** г. договорът му щеше да се счита за автоматично прекратен и застрахователят въобще не би образувал пред себе си преписка по 3 щета, а още по- малко пък- би платил по такава щета, ако нямаше действащ застрахователен договор. Изрично в документацията по заведената щета застрахователят е посочил, че полицата е валидна, което представлява признание на оспореното обстоятелство и оттуквъзражението на ответника не следва да се взема предвид.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през препятствие, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му и посочили в протокола наличието на такова на мястото- отлято бетоново блокче върху пътя с размери 25/30 см.

Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес свидетелят задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през навдигнато бетоново блокче на платното. Водачът е управлявал със съвсем ниска скорост, след завой, на тясна улица, като вещото лице посочва в заключението си не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

4

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установеното повдигнато блокче по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава равността на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото то не е било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация (поред свидетеля екипът на КАТ, който посетил мястото, вече бил поставил конус, за да предотврати следващи инциденти), ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Не могат да се приемат за оправдателни аргументите на ответника, че бетонният елемент бил част от бариера, предназначена за контрол на достъпа в кв. К., като изграждането и монтирането на бариерите там било в съответствие с одобрени проекти. На първо място, тук отговорността на ответника е обективна и безвиновна, т.е. не се изисква да има неправомерно поведение при гаранционната отговорност. На второ място, без никакво значение е дали въпросното препятствие на пътя е елемент от бариера, поставена или планирана за поставяне в съответствие с надлежно съгласувани проекти. Релевантно за процеса е само това, че от повдигнатия елемент, водещ до неравност на пътя, е настъпила вреда и точно затова отговаря ответникът. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.