Определение № 790 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500633 по описа за 2024 година

Производство по чл. 278, ал.1 и сл., вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В. Г., САК, против Разпореждане от 09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 18 639/ 23 г по описа на ПРС-VІ гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против Н. Д. С., ЕГН:********** за присъждане на сумата 205,83 лв - неустойки при предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021г. , с мобилен номер ........................., от които110,47лв, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 95,36 лв, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 09.02.2021г. В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като се иска отмяна в тази част и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК и в тази му част.

Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд както относно приложението на чл.411, ал.2, т.3 ГПК в противоречие с материалния закон, така и с разпоредбата на чл.143, ал.2, т.3 ЗЗП, като се счита, че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора в случай, че абонатът не заплаща задължението си в срок, а неустойката ще има превантивна функция по отношение на неизпълнението на абоната. Поддържа се доводът, че с оглед разпоредбата на чл.226, ал.1, т.11, б.“В“ от ЗЕС и по арг. за противното от чл.228, ал.5 и чл.229а ЗЕС е налице възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните. Аналогични са съображенията и за претендираната неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена. Поддържа се доводът, че неустойката представлява стойността не на 1 всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността само на три стандартни месечни такси, поради което това не води до неравностойност на насрещните задължения по договора по съображения, извлечени от двустранния характер на договора, при който възникват и за двете страни права и задължения. Счита се, че така формираната неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като е налице възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните във връзка с позоваването на разпоредбата на чл.228, ал.1, б.“В“ ЗЕС и по арг.от противното по чл.229а ЗЕС.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.

Заповедното производство е образувано по заявление от 15.12.2023 г.по от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, включващо и претендираните вземания 205,83 лв - неустойки при предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021г., с мобилен номер ........................., от които110,47лв, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 95,36 лв, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 09.02.2021г., които са предмет на спора и пред въззивния съд.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договори от заявителя, както и тези за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 09.02.2021г., като е отчел, че претендираните суми за неустойки, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги , като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси/ без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не и повече от трикратния размер на таксите. Относно размера на така определената неустойка, когато е предоставено и устройство с договора, е прието, че се завишава с цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно последната ценова листа на оператора, и заплатената от потребителя при сключването на договора. При този заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, е прието също така,че противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В този случай е обосновано от заповедния съд, че процесната неустойка при предсрочно прекратяване на договора дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който са уговорени процесната неустойки, размерът им и условията, при 2 които те се дължат, заповедният съд приема още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесните неустойки са съизмерими с вредите за оператора от прекратяването на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер за ползване от друг потребител. Не е ясно дефиниран и размерът, с който неустойката се завишава, тогава когато е предоставено устройство на лизинг. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения - да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Въззивният състав на съда съобразно приложените в заповедно производство доказателства, намира частната жалба за неоснователна. Длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, който е залегнал и в националното законодателство. И поради това въззивният състав последователно приема също така, че процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), както правилно е отчел и заповедния съд.

3

Не се намира за относим доводът в частната жалба, основан на разпоредбата на чл.228, ал.1 и ал.5 ЗЕС, която се отнася до определяне на момента на влизане в сила на договорът с потребителите, както и принципно предоставената по Закона възможност за прекратяване на договора в срока по ал.1 едностранно без дължимост на неустойка по договора. Не се намира за пряко относим доводът по арг. на противното от разпоредбата на чл.229а, изр.последно от същия закон във връзка с условията за прекратяване на безсрочен договор за електронни съобщителни услуги с едномесечно предизвестие без дължимост на неустойки и допълнителни разходи. Това е така, тъй като в случая основният мотив на съда за прилагане правните последици на чл.22 ЗПК се свързва с начина на формиране на неустоечното задължение, така както обосновано в тази насока са и правните извод на заповедния съд.

Това не означава, че се отрича принципно правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, която следва да бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на ТР № 7/ 13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК. За пълнота следва да се отбележи , че не са налице данни за упражняване правото на кредитора за прекратяване на договора, принципно с оглед така претендираното прилагане на правните последици по договора при проявен правопораждащ юридически факт.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно. Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 18 639/ 23 г по описа на ПРС-VІ гр.с. с която се отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В. Г., САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. Д. С., ЕГН:********** за присъждане на сумата 205,83 лв неустойки при предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021г. , с мобилен номер ........................., от които110,47лв, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 95,36 лв, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 09.02.2021г

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4