Определение № 540 от 13.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. С.З., 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500225 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“*******, представлявано от законният си представител И.Х.К., чрез адв. Л. Х., против разпореждане № 8175/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 5525/2022г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. Л. за сумата от 220,40 лв. – такса за разглеждане.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Ю.К.Б.“ ЕООД срещу Д. Б. Л. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1374,97 лв. за главница, сумата от 12,07 лв. изискуема възнаградителна лихва начислена за периода 15.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 80,34 лв. – лихва за забава за периода от 15.01.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда и сумата от 220,40 лв. за такса 1 разглеждане начислена от 15.11.2021 г. до 15.10.2022 г., ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението се твърди, че вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит № 35167 от 15.10.2021 г.

Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на 15.10.2022 г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради изтичане на крайния срок на погасяване на кредита.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума от 220,40 лв. – такса за разглеждане, като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на материалния закон.

Претендираната сума за такса, разглеждане на документи въззивният съд намира, че тя нарушава забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В императивната норма на чл.

10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква.

Предвид твърденията на заявителя въззивният съд установява, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за такса разглеждане на кредита е била фиксирана по размер и значително надвишава 2 размера на този вид такси и цели недължима облага на кредитора.

По всички изложени съображения въззивният съд намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8199/13.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 5524/2022 г. по описа на С. районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3