Решение № 11590 от 27.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11590

Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20257050701208 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14 ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Н. В., [ЕГН], Г. Н. И., [ЕГН] и Р. Н. Т., [ЕГН] срещу Решение № 95/11.04.2025 г. по гр. дело № 775/2024 г. на Районен съд Провадия, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ [населено място], с което наследниците на П. С. П., бивш жител на [населено място], са възстановени като обезщетение правото на собственост върху земи от общинския поземлен фонд: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка по КК на землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново Усое“. С решението В., И. и Т. са осъдени да заплатят на Общинска служба по земеделие [населено място] сумата от 240 лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК.

Претендира се за отмяна на обжалваното съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателите - адв. С. П., на заявените в нея касационни основания.

Ответникът – Общинска служба по земеделия - Дългопол, представляван от ст.юриск. Р. И., в писмен отговор и в съдебно заседание по същество оспорва изцяло касационната жалба и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд Провадия е образувано по жалба на Й. Н. В., Г. Н. И. и Р. Н. Т. против Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ [населено място], с което наследниците на П. С. П., бивш жител на [населено място], са възстановени като обезщетение правото на собственост върху земи от общинския поземлен фонд: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка по КК на землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново Усое“.

За да постанови този краен резултат, районният съд е установил от фактическа страна следното:

По заявление, инициирано от Н. П. С., на наследниците на П. С. П. е признато за възстановяване правото на собственост спрямо следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол: Нива с площ 2,000 дка, III-та категория, местност „Баевец“, Нива с площ 4.000 дка, IV-та категория, местност „Усоито“, Нива с площ 1.195 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, Нива с площ 5.000 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, Нива с площ 4.000 дка, IV-та категория, местност „Дълбоки дол“, Нива с площ 5.700 дка, IV-та категория, местност „Кара Хасан“.

С Решение № 91/14.06.1999 г. ПК Дългопол, след влизане в сила на плана за земеразделяне по преписката, на наследниците на П. С. П. е възстановено правото на собственост спрямо следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - Нива с площ 2.000 дка, V-та категория, местност „Канчиево“, [ПИ] - лозе с площ 0.579 дка, IV-та категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - изоставена нива с площ 4.000 дка, VII-ма категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - изоставена нива с площ 5.737 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, [ПИ] - Нива с площ 4.000 дка, V-та категория, местност „Палилата“, [ПИ] - изоставена нива с площ 5.579 дка, V-та категория, местност „Кара Хасан“. Съгласно Решение № 23/23.02.1995г. от ПК Дългопол по заявлението на Н. П. С. са възстановени на наследниците на П. С. П. правото на собственост в стари реални граници на имотите, находящи се в [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - лозе с площ 0.438 дка, местност „Чуката“ и [ПИ] - лозе с площ 0.367 дка, местност „Чуката“.

С решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС е прието за установено спрямо Общинска служба по земеделие [населено място], че наследниците на П. С. П., починал през 1978 г. имат право да възстановят правата му върху притежаваните от него земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], обл. Варна, а именно: нива от 10.000 дка, местност „Ново усое“ и нива от 5.000 дка, местност „Ново усое“ на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Въз основа на съдебното решение е издадено протоколно решение № 11/28.06.2007 г., с което съгласно уведомление № 100/28.06.2007 г. на наследниците на П. С. П. се признават за възстановяване посочените ниви.

С писмо с изх. № РД-12-04-6/04.03.2021 г., изготвено от ОСЗ Дългопол е направено мотивирано искане по чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ до общинския съвет на община Дългопол, с което са изготвени два варианта за изпълнение на решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС.

С протокол № 24/20.05.2021 г. от заседание на ОС Дългопол е взето решение 24-19 за предоставяне за настаняване на наследниците на П. С. П. в поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“: [ПИ] с площ от 1,334 дка, IV-та категория, [ПИ] с площ от 0,359 дка, IV-та категория, [ПИ] с площ от 7,041 дка, [ПИ] с площ от 6,250 дка, IV-та категория.

След връчване на решението на общински съвет Дългопол е постановено Решение № 2А-ВО/18.06.2021 г. на ОСЗ Дългопол, с което по преписката за обезщетяването на наследниците на П. С. П. със земя, включена в общинския поземлен фонд се възстановяват: поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка.

С Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] по заявление № 2552А/26.06.2007 г., с оглед решение по гр.д. № 239/2003 г. на ПРС, протокол № 24/20.05.2021 г. на Общ. съвет на община Дългопол и решение № 24-19/20.05.2021 г., на наследниците на П. С. П. е възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - друг вид нива с площ от 1.334 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - друг вид нива с площ от 0.359 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - пасище с площ от 7.041 дка, седма категория, местност „Ново усое“ и [ПИ] - друг вид нива с площ от 6.250 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“. С протокол № 3 АС-ВО е извършен въвод във владение на собствениците в посочените имоти от 03.06.2024 г. Решение № 3АС-ВО/29.03.2024 г. на общинска служба „Земеделие“ [населено място] е получено на 03.06.2024 г.

Съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, възстановените с решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС поземлени имоти, не са нанесени в кадастралните карти и съответно за тях не са определени идентификатори. Направена е оценка на тези имоти, като общата сума е 4250 лева. Същевременно са оценени и имотите, възстановени с решение № 3АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ Дългопол, като общата сума е 5170 лева. Съгласно експертизата, цялата местност „Ново усое“ в землището на [населено място] е предвидена за възстановяване в „нови реални граници“ и доколкото решение на ОСЗГ Провадия № 11/28.06.2007 г. било за признаване на правото на собственост с план за земеразделяне, то се заключава, че не е възможно възстановяването на собствеността върху имотите в реални граници.

Съдът е приел в мотивите си, че в мотивираното си искане от 04.03.2021 г., на основание чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ-Дългопол е предложила до Общинския съвет-Дългопол два варианта за настаняване на наследниците на П. С. П. в земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], обл. Варна, местността „Ново усое“. В изпълнение на решението по гр.д. № 239/2003 на ПРС, съгласно § 27 ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и вземайки предвид мотивираното искане на ОСЗ Дългопол, Общинският съвет Дългопол е изпълнил задължението си да предостави земи от общинския поземлен фонд. Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ е разяснено, че цялата местност „Ново усое“ в землището на [населено място] е предвидена за възстановяване в „нови реални граници“. Това е обосновало и издаването на протоколно решение № 11/28.06.2007 г. на ОСЗГ Провадия, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на земеделски земи с плана за земеразделяне. При това положение ОСЗ Дългопол е в невъзможност да възстанови правата на собствениците или тези на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди одържавяването им в старите граници и е наложило на ОСЗ Дългопол при изготвяне на мотивираното си искане да съобрази параметрите на решението на РС Провадия по гр.д. № 239/2003 г. и съобразно чл. 10а ал. 2 ЗСПЗЗ, да предложи за възстановяване на собствеността върху равностойни по количество земи, в землището на съответното населено място или в съседно землище. Съдът е приел, че именно това е поставило в невъзможност ОСЗ-Дългопол да възстанови правата на собствениците или тези на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди одържавяването им в старите граници.

С тези мотиви съдът е приел, че е спазена процедурата по постановяване на обжалваното решение, не се налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата срещу него.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното решение, не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от РС Провадия мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че въззивният съд е приел, че ОбС-Дългопол е одобрил втория вариант от предложението на ОСЗ-Дългопол, което на практика не е така, поради допусната грешка. Решение № 24-19, взето с протокол № 24/20.05.2021 г. от заседание на ОС Дългопол за предоставяне за настаняване на наследниците на П. С. П. в поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“, е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. ОСЗ Дългопол действа при условията на обвързана компетентност и доколкото е регламентирано решението да се постанови след влизане в сила на това, взето от общинския съвет, то Общинската служба „Земеделие“ не разполага с възможността да възстановява имоти, различни от одобрените вече. Преценката на общинския съвет, като орган, упражняващ правото на собственост върху имуществото на общината, е обективирана в решение, което е влязло в сила и е послужило за основание за издаване на процесното решение. За ОСЗ остава само задължението да постанови решението си по чл. 45ж ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като се придържа към решението на общинския съвет по отношение на предоставените имоти. Тук следва да се посочи, че решението на ОС Дългопол е подлежало на съдебен контрол, доколкото представлява индивидуален административен акт, каквато е трайната съдебна практика, а посоченото адм. д. № 1485/2021г. на Административен съд Варна не е прекратено поради недопустимост на жалбата, а е изпратено по подсъдност на Районен съд Провадия, като не са налице данни да е повдигнат спор за подсъдност или друг резултат за постановен съдебен акт.