Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5059/2023
Вид
Решение № 404
Подписан
20.03.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 , ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 121, ал. 5 · Закон за туризма
  • чл. 132 · Закон за туризма
  • чл. 132, ал. 1 · Закон за туризма
  • чл. 132, ал. 4 · Закон за туризма
  • чл. 221 · Закон за туризма
  • чл. 221 ал. 1, т. 2 · Закон за туризма
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205059 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 001821/14.08.2023 г. на директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково Кърджали и Стара Загора на Комисията за Потребителите със седалище Пловдив, с което на „Си 2003“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** на основание ч л . 214, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 132, ал.1 от Закона за туризма и на основание чл.

221,, ал. 1 от Закона за туризма е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 221, ал. 1 от ЗТ.

В жалбата си жалбоподателят „Си 2003“ ООД, чрез процесуалния си представител, бланкетно моли да се отмени НП като незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се бланкетно компетентността, съдържанието, наличието на извършено нарушение, самото му извършване и се моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се намалят санкциите до минимума. В допълнение към жалба се излагат възражения за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, за неизвършване на нарушението по чл. 132 от ЗТ, тъй като е имало удостоверение поставено на видно място, както и валидно такова, макар и не едно и също, не било извършено и нарушението по чл. 221 от ЗТ, тъй като упълномощен служител се бил явил в КЗП, но не бил допуснат да представи изисканото удостоверение, неправилна квалификация на нарушението по чл.

1

221 от ЗТ, поради липсата на конкретизация, сгрешено име на дружеството жалбоподател, нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не била взета предвид тежестта на нарушението и се поддържа възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат доводите в жалбата. Прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите, изтъкнати от жалбоподателя. Прави се искане за разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 24.11.2022 г. свид. Й. Ц. и свид. С. А. – **** извършили проверка на заведение за хранене и развлечение – класически ресторант „Чинар“, прилежащо към хотел „Чинар“, находящо се в ****, стопанисвани от „Си 2003“ ООД. Същият бил в работен режим и обслужвал клиенти.

На видно място в ресторанта било поставено Удостоверение за категоризация на туристически обект № **** за утвърдена категория „три звезди“ издадено от Министерството на туризма на 16.03.2011 г., което било с изтекла валидност и нямало друго удостоверение. Проверяващите изискали да им се представи валидно удостоверение за категоризация, за да могат да извършат по-нататъшната проверка, тъй като за всяка категория има специфични изисквания, на които следва отговаря заведението и е от значение за извършваната проверка, но присъстващото в ресторанта лице П.

К. не могла да представи такова.

За установеното бил съставен Констативен протокол № К-2695549 от 24.11.2022 г., с който проверяващите дали срок до 07.12.2022 г., в който управителя или упълномощено от него лице да представи валидно удостоверение за утвърдена категоризация към 24.11.2022 г. или временно такова за открита процедура по категоризация. До 07.12.2022 г. упълномощено лице не се явило в РД на КЗП Пловдив и такова удостоверение пред органа не било постъпило.

На 07.12.2022 г. от свид. Ц. било съставено писмо с цел проверка на категоризацията на класически ресторант Чинар, прилежащ към хотел Чинар до директора на РД на КЗП с искане за отправяне на запитване до Министъра на Туризма. Такова било отправено и на 12.01.2023 г. бил получен отговор, че обектът притежавал валидно удостоверение за категоризация № РК-1913838/22.03.2022 г., която била 3 звезди.

На 09.12.2022 г. била изпратена покана за съставяне на АУАН изх. № П-03-1461/09.12.2022 до управителя на СИ -2003 ООД, получена лично от същия на 15.12.2022 г. видно от обратна разписка № ИД PS404001UZP9 H.

На посочената дата – 19.12.2022 г. жалбоподателят не изпратил представител по закон или пълномощие.

На 30.01.2023 г. била съставена и изпратена втора покана за съставяне 2 на АУАН с изх № П-03-1461/30.01.2023 г. за съставяне на АУАН на 09.02.2023 г. на адреса на седалището и адреса на управление на дружеството жалбподател, но писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Отново никой не се явил за съставяне на АУАН на тази дата.

На 20.02.2022 г. свид. Ц. посетил обекта класически ресторант „Чинар“, прилежащ към хотел „Чинар“, находящ се в **** с намерение да връчи покана за съставяне на АУАН № П-03-1461/17.02.2023 г. като в нея била посочена дата 23.02.2023 г. На място открил **** М. Ч., която отказала всякакво съдействие на контролните органи и се наложила намесата на полицейски служители, които да установяват самоличността на служителката на дружеството работодател, която се намирала в обекта и изпълнявала функцията на рецепционистка, като контролните органи на КЗП връчили поканата за съставяне на АУАН при отказ, което било обективирано в Констативен протокол № К -2696548/20.02.2022 г.

На 23.02.2023 г. (дата за която била последната покана) дружеството жалбоподател отново не изпратило представител по закон или пълномощие, не бил представен изисканият документ в нито един момент и на основание чл. 40 , ал. 2 от ЗАНН, бил съставен АУАН № 001821/23.02.2023 г.

Същият бил връчен на 01.03.2023 г. отново в обекта класически ресторант „Чинар“, прилежащ към хотел „Чинар“, находящ се в **** на служителката Г. П., която била в трудови правоотношения с дружеството жалбоподател и вписала възраженията си в АУАН, а именно че удостоверението било на видно място. За това действие бил съставен Констативен протокол № К-2702639 от същата дата.

На база на съставения АУАН на 14.08.2023 г. било съставено атакуваното наказателно постановление, с което била реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството Си 2003 ООД за нарушение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ и чл. 221, ал.1 от ЗТ, с налагането на имуществени санкции в размер от по 1000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Й. Ц.- актосъставител, свид. С. А., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Констативен протокол № К-2695549/24.11.2022 г., фискален бон, Касов бон, Удостоверение № ****/16.03.2011 г. за категоризация на класически ресторант Чинар, покана за съставяне на АУАН изх. № П-03-1461/09.12.2022 г., ведно с обратна разписка към нея, получен лично от управителя на дружеството жалбоподател, покана за съставяне на АУАН изх. № П-031461/30.01.2023 г., ведно с обратна разписка и плик в цялост, констативен протокол № К-2696548/20.02.2022 г., ведно с покана за съставяне на АУАН изх. № П-03-1461/17.02.2023 г., Констативен протокол № К2702639/01.03.2023 г., актуално състояние на търговец, извлечение от софтуерната система, докладна записка , ведно с отговор от Министерство на туризма за категоризация на обекти, писмо за създаване на организация за извършване на проверки по програма „Зима 2022-2023“ заповед № 461А/22.10.2020 г. на председателя на КЗП, оправомощителна заповед № 3

363/30.03.2023 г. на председателя на КЗП.

По отношение на показанията на свид. М. П. съдът намира, че същите не се домогват да докажат активно поведение от страна на дружеството жалбоподател и същите не следва да се кредитират като относими към конкретния случай. Показанията му са хаотични, повърхностни и същият не се следва да се тълкуват в полза на дружеството, а именно, че са положени навременни, адекватни или каквито и да е усилия да изпълни предписанията на проверяващите. Свидетелят не помни кога, какво и на кого е следвало да занесе. Помни че месецът бил декември, но не и коя година. Помни че е носил документи, докато в действителност е трябвало да занесе само един документ.

Свидетелства, че „шефът“ му се обадил да занесе документи, които не са се намирали в ресторанта, нито по време на проверката, нито по време на връчването на поканите за съставяне на АУАН или в друг момент.

Свидетелят твърди, че бил упълномощен, но не представил пълномощно, а пълномощното, което се представя в съдебно заседание и не е прието е без дата, като също не може да бъде отнесено към настоящия случай. В показанията му има вътрешни противоречия, а именно първоначално твърди че никой не му обърнал внимание, а после че бил провел разговор с някого, който му обяснил, че му е нужно пълномощно, той обяснил, че има и ще го донесе пак, обяснено му било, че трябва да се яви управителя и че не могат да приемат документи без пълномощно, след което отново се твърди, че влязъл, стоял 5 минути и излязъл. След този момент не се твърди дори опит за отстраняването на пропуските в поведението на дружеството или на свидетеля, дори след свеждането до знанието на управителя за неуспешния по вина на свидетеля опит да се представи искания документ. Не се подкрепят показанията му от останалите доказателства и макар съдът да ги кредитира в по-голямата им част, то същите остават без значение за фактическата обстановка по делото, тъй като най-малко времево не биха могли да се свържат с изпълнението на задължението на дружеството.

Разпитани в съдебно заседание св. Ц. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В детайли изяснява действията, и установеното по време на проверката на място в ресторант Чинар и процедурата по опитите да се връчи покана за съставяне на АУАН.

Показанията му се подкрепят от показанията на свид. А..

Показанията на св. Ц. и А. съдът намира за логични, непротиворечиви по отношение на релевантните факти и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – съставени актове, констативни протоколи, АУАН, удостоверение за категоризация, писма и касови бонове.

Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се 4 констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Действително се установява, че АУАН не е съставен в присъствието на представител на нарушителя, но с това не може да се приеме, че са нарушени правата на дружеството жалбоподател. Административнонаказаващият орган е положил дължимата грижа при уведомяването за датата на съставяне на АУАН. Съдът счита, че връчването на покана за съставяне на АУАН в обекта, който е в работещ режим на лице от персонала представлява валидно връчване на покана за съставяне на АУАН. Демонстративно пренебрежителното отношение на управителя и персонала към контролните органи не могат да намерят своето продължение в черпене на права и отмяна на наказателното постановление, тъй като същите е следвало да изпълнят вменените им по закон задължения, а именно на управителя да се яви за съставяне на АУАН при първата покана за 19.12.2022 г., която същият получил лично, видно от обратната разписка, а персонала съвестно да предадат на представляващия дружеството за връчената в обекта покана, което съдът няма основания да счита че не са изпълнили.